
– Г-жо Атанасова, при подготовката на Стратегията бяха проведени обществени консултации и проучвания сред представители на културния сектор, бизнеса, населените места и старозагорци по света. Ще намерят място в окончателния документ предложенията на гражданите и културните организации?
– Естествено, за успешното изготвяне на една Стратегия се привлича авторитетен авторски колектив, но без съпричастността и отношението на местната общност тя е документ без бъдеще. И тук искам да благодаря на всички, които приеха участието си в нейното разработване като активна гражданска позиция. Експертният екип извърши много обстоен анализ и голяма част от направените предложения са взети предвид при изготвянето на Стратегията. Същите ще бъдат приложени чрез съответните решения и надградени политики на общинско ниво – постигане на по-добра координация между Общината, културните институти, читалищата, училищата и независимия сектор, разширяване обхвата на културните събития по места, подкрепа на арт дебюти, въвеждане на резиденции и работа с експерти, стимулиране на творчески индустрии и изграждане на клъстери, създаване на нови сцени, маршрути и др. Анкетните проучвания показаха, че културното развитие на общината не може и не бива да бъде ограничено само в града като център. Опазването, социализирането и популяризирането на културното и историческото наследство по места се възприема като основа за бъдещо културно развитие, образование и устойчив културен туризъм. Този потенциал трябва да продължи да се проучва, разкрива и развива, независимо, че много от тематичните празници се превърнаха в емблеми на селата – разпознаваеми, привлекателни (бел.ред. – виж проектът „Дестинация Стара Загора” на NBP.bg тук>>).
Стратегията изисква гарантиране на широк обществен достъп до дигиталните ресурси, ясно селектиран културен календар, разширяване ролята на писменото слово за културната идентичност на града и др.
Културната политика не трябва да се изчерпва с изграждането на инфраструктура и насищането й със събития и форуми. Напротив, необходими са инвестиции в хората, които създават и живеят с култура. Включените целеви мерки в Стратегията са най-прекият път за изграждане на устойчиви междуобщински културни инициативи в подкрепа на енергийния преход. Стара Загора и засегнатите общини ще създадат капацитет, за да укрепят регионалното и европейското измерение на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032.
– Стратегията поставя акцент върху четири направления – „Памет“, „Творчество“, „Участие“ и „Управление и трансформация“…
– Това са основните приоритети, които чертаят посоките. Паралелното им развитие е ангажимент и отговорност на всички заинтересовани страни, за да не останат като добре разработени намерения, но на хартия. Стратегията е инструмент за по-пълноценно използване на наличния потенциал и за посрещане на неизбежните предизвикателства пред всяка развиваща се общност. Тя е документ, който отчита желанията и очакванията на хората и предлага решения на проблемите в условията на постоянен обществен диалог. Всяка една от предвидените мерки е важна, защото загърбвайки миналото, не виждаш ясно бъдещето.
– А то принадлежи на младите…
– Да, с особено внимание ще се насърчават младежките творчески проекти, доброволчеството, достъпът до сценични пространства и създаване на нови такива, предизвикателствата на дигиталното творчество. Децата и младите хора са не само бъдещи публики, а самостоятелни и активни участници в културния живот и като такива ще имат сериозен принос в консултативните механизми – структури като Младежкият общински съвет, Международният младежки център, Младите омбудсмани на Стара Загора са едни от най-дейните в тази насока. В началото на следващата година ще бъдат взети съответните решения от ОбС за осигуряване на гарантиран достъп до сцените на независимите и детските сценични формации, с което ще обезпечим тяхното присъствие в културния живот на града.
– Специално внимание в Стратегията е отделено на хората с увреждания…
– Гарантирането на равнопоставен достъп до културния живот на хората с увреждания е водеща цел. В Стара Загора съществува добра основа за развитие на това направление, но трябва да се извърши одит на достъпността на основните общински културни обекти и услуги, да се акцентира върху изграждане на устойчиви партньорства между културни институти и различните социални услуги, да се разработят стандарти за достъпно представяне на културното съдържание.
– Какво е мястото в Стратегията на културни институции като читалищата?
Сериозно предизвикателство ще бъде и необходимостта от разширяване на потенциала на местата за култура в града и създаване но нови открити пространства за творчески дейности. Анализът на данните очертава читалищата и любителските изкуства като най-широкоразпространената културна мрежа на територията на община Стара Загора и ги определя като основен посредник между културата и местните общности. Състоянието на широката читалищна мрежа в общината изисква още по-големи грижи за подобряването й, независимо от постоянния ангажимент, който Община Стара Загора има към нея през годините. Ще вложим усилия да предложим рационални решения и за териториалния достъп на живеещите в периферните градски квартали и селата от общината, за да имат възможност да посещават културни събития.
– Европейска столица на културата не означава само богат календар от събития, а устойчива промяна в културната среда и в отношението на хората към културата…
– Стремежът ни е да обогатим съществуващата инфраструктура и създадем нови арт зони, читалищата по места да предлагат съвременни условия за занимания и работа, да им съдействаме за гостуващи сценични продукции, изложби, мобилни библиотечни и музейни формати, образователни инициативи, да гарантираме изграждането на трайни връзки между различните поколения и създателите на художествен продукт. Важен акцент е културата да има широк териториален обхват. Предлаганите публични конкурсни програми чрез Фонд „Култура“ дават възможност за участие на легитимните културни организации и творци – школи, арт центрове, институти, сдружения и фондации, при прозрачни условия и отчетено художествено качество, в партньорство с кметствата и местните общности. Ще предложим споделено използване на сценични пространства при равнопоставени условия между всички, ще продължим да работим за въвеждане на транспортната подкрепа от културните институти с цел развитие на публики и териториален достъп. Разбираемо е, че се подкрепят инициативи с доказана обществена полза, международни участия, както и съвместни прояви с образователни, читалищни и професионални културни структури, менторски програми, майсторски класове, създаване на съвременни и интерактивни форми за предаване на наследството и др. Особено полезни са партньорствата с бизнеса за корпоративни художествени занимания и подкрепа на различните любителски формации.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Виж още:























































