– Г-жо Атанасова, Стара Загора пое пътя към Европейска столица на културата през 2032 г. Каква е целта на градът да кандидатства за това звание?
– Вземането на решение за обвързването с толкова важно предизвикателство изискваше категоричен и аргументиран отговор – дали разполагаме с капацитет и ресурси за адекватно участие в тази мащабна дългогодишна инициатива. И отговорът е „да“.
Защото градът кандидатства, за да популяризира своето уникално място в контекста на историческото развитие на Европа и да открие ценностния си принос в изграждането на общото европейско културно и духовно пространство. Защото градът е жив и разпознаваем. Защото всички заедно ще сбъднем надеждата!
Недоумявам защо се внушава, че не можем, че няма да се случи. Време е да преодолеем скепсиса и да си повярваме. Можем! Кандидатурата ни е иновативна. Тя е покана за общо усилие – за град, който познава миналото си, подкрепя създателите на своето настояще и има смелостта да изгражда бъдещето си чрез култура. Тази кандидатура дава възможност този път да стане по-видим, по-смел с участието на гражданите и по-тясно свързан с Европа.
– Кои са предимствата, на които трябва да заложим в този процес?
– Нашите големи предимства са съхранена памет, интензивно развитие като административен, образователен и културен център, силно индустриално обновление и активно партньорство и сътрудничество с общините от областта и региона. Стара Загора не може да разкаже своята история, без да разкаже историята на хората, които в продължение на десетилетия осигуряват енергийната сигурност на България. Стара Загора има възможност да покаже на Европа не само как един въглищен район минава през трансформация, а как тази трансформация може да бъде преживяна заедно, със самочувствие – чрез изкуство, образование и нови форми на обществено сътрудничество. Подобен подход ще допринесе за по-голямо обществено доверие, за по-широка подкрепа и по-добро разбиране на човешкото измерение на „Зелената сделка“ както в България, така и в Европа. Това предстои. Заявената от бизнеса готовност за ангажирането с тази мащабна общественозначима и престижна инициатива „Стара Загора – Европейска столица на културата 2032“ е едно от най-важните обстоятелства, даващо ни сигурност при поемането на ангажименти и разработването на мащабни проекти. Високият икономически рейтинг на града и доверието, с което се ползва пред различните институции на държавно и европейско ниво, е другото важно обстоятелство, което ни прави уверени, че ще успеем да се възползваме от всички съществуващи възможности за привличането на публични институции като партньори.
– Един от ключовите етапи в подготовката е изработването на визионерска Стратегията за развитие на културата в община Стара Загора за периода 2026–2035 г…
– Считамe, че предложената от нас визия е ясно разпознаваема, чрез нея специфичните характеристики на Стара Загора ще се репродуцират в бъдещите културни и творчески инициативи и проекти. Особено важно значение е отделено на мястото на бъдещата публика, върху чийто активен профил е концентрирана голяма част от проведените досега срещи. Откритите точни адресати сред младата публика, приоритетното осмисляне на техните интереси и търсения в областта на културата и изкуствата са важно условие за тяхната мотивация и ангажирането им с осъществяването на европейските културни политики. Създаване на нова културна инфраструктура, отделяне на специално внимание на малките населени места и поемане на сериозен ангажимент за изпълнение на очакванията им за по-директно участие в културния живот заемат особено място.
Това е документ с широк фокус – насочен е както към привличане на гости и чуждестранни туристи, така и към въвличане на местното население в културния живот. Силата на тази програма идва от възможността да покаже по убедителен и проникновен начин най-интимната и уникална същност на града ни в европейски контекст, да представи културата като развитие и същностни натрупвания в спиралата на времето. Особено важно е, че е насочена към създаване на художествени и културни продукти с безспорни качества – от представянето на най-добрите класически образци и културни достижения до най-модерните изкуства и авангардни търсения. Залагаме на концептуалността, а не на вече постигнатото в сферата на културата.
– Върху какви идеи се фокусира стратегията?
– Много силен акцент поставяме върху местната памет и изпълнителското изкуство – работим за разкриване на нови сцени и места за култура, градът е с отворени врати през цялата година и се превръща в предпочитано място за творчески дебюти, срещи, контактуваме с резиденти, проявяващи интерес към града. Стратегията трябва да даде мощен тласък на развитието на туризма и културните индустрии, на творческите експерименти и дебюти, на издигането на художественото ниво и др. Смисълът на Стратегията обаче не зависи от спечелването на една титла, а от способността на общите действия да превърнат културата в трайна движеща сила за развитието на Стара Загора. Целта е да се създаде нова културна енергия, която да приобщи, провокира и мотивира общността.
– Една от важните теми в гражданското общество е достъпът до култура и участието на различни общности, в това число, хората с увреждания и жителите на по-малките населени места?
– Достъпът до култура не е привилегия, а право на всеки. Винаги ни е водило това, но в новите документи вниманието е много по-сериозно фокусирано върху участието на различните общности – като потребители на култура и създатели на такава…
Грижата и вниманието към хората в неравностойно положение е белег на цивилизованост и това присъства във всички разработени мерки – извършване на одит на достъпността на общинските културни обекти и услуги, съобразен с потребностите на хората с различни увреждания, чиито резултати ще станат основа за отстраняване на установените бариери. Едновременно с това ще се разработят общински стандарти и практически насоки за достъпно представяне на културното съдържание. Нуждите на жителите от малките населени места за досег до култура ще са приоритет.
Особено внимание ще бъде отделено върху децата и младите хора за тяхното по-системно включване в културния живот. Предвижда се културните институти съвместно с училищата да разработват дългосрочни програми, за да се преустанови с „инцидентните“ посещения. Изграждането на младия човек се нуждае от професионален и систематичен подход и в тази връзка ще се предложат повече възможности за публична изява на различните таланти, творчески работилници, фестивални лаборатории, летни школи и академии с изявени представители на отделните гилдии, арт дебюти и др. Младите хора искат да бъдат участници, а не само публика. Затова още през следващата година ще им гарантираме равнопоставено използване на пространствата за култура. Ще инвестираме усилия и ще изграждаме силна общност между ученици, преподаватели, студенти и академичната общност в града. Изводът от дългогодишния анализ и наблюденията върху читалищата по места като културна и социална структура е, че всички възприемат приемствеността и привличането на младите хора като основно условие за бъдещата устойчивост на читалищната мрежа.
Всяка една политика би била успешна, ако е в унисон с очакванията на хората и изпреварва времето, а не се надбягва с него.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Очаквайте още от Диана Атанасова за основните направления от Стратегията, за приобщаването на младите и европейските измерения на Стратегията.
