Истинските реформи започват с ясна визия за образованието и културата, а обществото се променя с поколения и с личния пример на всеки човек, каза още историкът, който бе гост на Дискусионен клуб за консервативни дебати в Стара Загора
„Големите теми стават малки, малките са станали големи“. С тази провокативна теза проф. д.и.н. Петър Стоянович насочи вниманието към проблемите, които според него трябва да бъдат в центъра на обществения и политическия разговор в България. Бъдещето на младите хора, качеството на образованието, състоянието на културата, демографската криза и загубата на обществена посока бяха сред основните акценти в дискусията „Европа и България на кръстопът: ценности, история и бъдеще“, състояла се на 13 ноември в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора.
Гост на Дискусионния клуб за консервативни дебати беше историкът, университетски преподавател, публицист и общественик проф. Петър Стоянович. В разговора участва и Станимир Стоянов – общественик, издател, съосновател на клуба и президент на Международната академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. Модератор на срещата беше Красимир Червилов, съпредседател на Дискусионния клуб за консервативни дебати.
В началото на дискусионната вечер Красимир Червилов очерта широкия кръг от теми, които вълнуват обществото – войната в Украйна, конфликта в Близкия изток, отношенията между САЩ и Иран, бъдещето на Европа и политическата нестабилност в България, която според него все по-осезаемо се пренася и в икономическата сфера. Към тях бяха добавени демографската криза, образованието, историята и културата – теми, които придобиват особена тежест, когато става дума за дългосрочното бъдеще на страната.
Станимир Стоянов определи като особено ценна възможността старозагорската публика да се срещне с начина, по който проф. Стоянович интерпретира съвременния свят. Той открои и една от неговите тези – че несигурността може да бъде по-страшна от обедняването. „Това е все едно страната ни да влиза в мъгла“, допълни Стоянов, визирайки опасността от липсата на ясна посока, предвидими правила и ценностна основа в управлението.
Пред аудиторията проф. Петър Стоянович заяви, че предпочита важните неща да бъдат назовавани по най-разбираемия начин, а не със сложни идеологически конструкции. Според него една от основните мерки за ориентация в съвременния свят е нормалността – разграничението между добро и зло, правилно и неправилно, между личната отговорност и безразличието.
Обществото не се разрушава за една седмица или в рамките на един политически мандат. Неговите проблеми се натрупват с поколения. От много малко тръгват нещата, от ежедневието – от готовността да помогнем, от начина, по който възпитаваме децата си и от личния пример, който им даваме. Именно в семейството и в малките всекидневни постъпки се изгражда разбирането за нормалност, което впоследствие определя и поведението на човека в обществото, заяви проф. Стоянович.
В отговор на въпрос от публиката той определи състоянието на българското образование като едно от най-сериозните системни провали в страната. Според него проблемите са както в средното, така и във висшето образование. Висшите училища често подготвят млади хора без достатъчна връзка с реалната професионална реализация и производителността, докато обществото продължава да внушава, че дипломата за висше образование е задължително условие за пълноценна личност и успешен живот.
Той критикува и прекомерното натрупване на учебно съдържание в средното образование, без достатъчно съобразяване с индивидуалните способности и интереси на учениците. Според него не е необходимо всички деца да бъдат подготвяни по един и същ начин и да бъдат натоварвани с еднакви изисквания, независимо от бъдещата им професионална реализация.
Проф. Стоянович предложи и решения. Той заяви, че е необходимо по-ранно профилиране и по-силно развитие на професионалното образование. По думите му съотношението между професионалните и специализираните училища, от една страна, и хуманитарните и класическите гимназии, от друга, трябва съществено да се промени в полза на първите.
По отношение на образованието проф. Стоянович постави акцент и към начина, по който се преподава история. Според него учениците често получават отделни факти и знания, без да бъдат научени да откриват връзките между събитията, процесите и народите. Българската история не може да бъде изучавана изолирано от европейската и световната история. Националното освободително движение, например, трябва да бъде поставено в контекста на сходни процеси в съседните държави. Учениците трябва да се учат да мислят, а не само да знаят, категоричен бе историкът.
В тази връзка той постави и въпроса за финансирането на образованието и коментира принципа „парите следват ученика“. Според него подобен модел може да постави финансовия интерес над качеството на преподаването и реалните образователни резултати.
Относно състоянието на българската култура, проф. Стоянович говори от личен управленски опит като бивш министър на културата. Той призна, че е влязъл в министерството с надеждата да промени системата, но е напуснал без илюзии за възможностите за реална промяна отвътре. По думите му културният мениджмънт в България е поставен в рамки, които ограничават инициативата. Бюджетите са предварително разпределени, наследените проблеми са многобройни, а ръководителите на културни институции често са принудени да се занимават предимно с оцеляването на своите организации, вместо с тяхното развитие.
Той провокира публиката и с тезата, че Министерството на културата в сегашния му вид трябва да бъде закрито. Според него то до голяма степен функционира като разпределител на предварително определени средства, без да разполага с достатъчно реални инструменти за провеждане на последователна културна политика. В основата на проблема той вижда липсата на ясна стратегия: какво искаме да постигнем с българската култура, кои са приоритетите ни и какво трябва да представяме пред света. А тези въпроси трябва да имат отговор преди разпределянето на средствата.
В отговор на въпрос за морала и етиката в българското общество проф. Стоянович предложи исторически прочит на причините за днешните проблеми. Според него българското общество е културно догонващо – заради историческите прекъсвания, особено по време на петвековната турска власт, както и заради липсата на възможност да премине през някои етапи на европейското развитие по естествен и последователен начин.
Проф. Петър Стоянович заяви също, че смята българите за умни и силно индивидуалистични хора. Основният проблем според него е недоверието – както между самите хора, така и към държавата, съчетано с желанието всеки да постигне личния си успех за сметка на другия. Промяната обаче е възможна, макар и да изисква време и последователни усилия на поколения, допълни историкът.
Сред темите на срещата намериха място и обществените протести, политическата нестабилност и възможностите за реални реформи. Според проф. Стоянович, всяко ново управление разполага с ограничено време за съществени промени. Според него най-трудните и важни реформи трябва да започнат още през първите 12 месеца на един мандат. Впоследствие политическите сметки, вътрешнопартийните зависимости и приближаването на следващите избори все по-силно ограничават възможностите за действие.
Особено емоционален момент в разговора беше темата за връзката на проф. Стоянович със Стара Загора. Той разказа, че неговият род е сред семействата, пострадали при опожаряването и кланетата в града през 1877 г. След трагичните събития предците му напускат Стара Загора, а семейната история продължава в Пловдив и София. Възстановяването на връзката с родния град на предците му започва през 1986 г., когато неговият баща получава писмо от старозагорския д-р Тодор Стоянович. Така след повече от век се откриват живи родственици в Стара Загора.
Тази среща със семейната памет се превръща и в един от мотивите проф. Стоянович да се посвети професионално на историята. Той разказа за издирването на семейните документи и архиви, за проучването на съдбата на рода и за книгата, в която е събрал резултатите от своите изследвания. Сподели и за предстоящ филмов проект, свързан с историята на семейството, който той подготвя за предстоящата 150-ата годишнина от боевете край Стара Загора през 1877 г.
Срещата, организирана от Дискусионен клуб за консервативни дебати, премина при подчертан интерес от страна на публиката, която активно се включи с въпроси и коментари. В края участниците имаха възможност да получат автограф от проф. Петър Стоянович върху негови книги.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
