За първи път форумът събира представители на европейски столици на културата и разширява партньорската мрежа на старозагорската кандидатура за 2032 г.
Седмото издание на Старозагорските Урбанистични срещи беше открито на 12 ноември в обновеното пространство на библиотека „Родина“. За първи път ежегодният форум има международно участие, като събира представители на различни европейски столици на културата, експерти, архитекти, урбанисти, културни дейци и представители на местната власт. Тридневната програма (12–14 ноември) поставя във фокус идентичността на градовете, създаването на емблематични градски истории и възможностите за развитие чрез културата – теми, пряко свързани с подготовката на Стара Загора за кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 г.
При откриването организаторите от Творчески колектив „На улицата“. припомниха, че през изминалите седем години Урбанистичните срещи са обхванали изключително широк кръг от теми – от астрономията и зелената система на града до транспорта, спорта, литературния туризъм и различните форми на градския туризъм. Постепенно създадената общност от хора, които мислят и работят за развитието на градската среда, се разраства и се превръща в мрежа от партньорства между градове, включително и в контекста на кандидатурите за Европейска столица на културата.
„Този път обобщаваме темите – не тази система, онази система, третата система, а въобще идентичността на града, самоличността на града“, беше акцентът в откриващото обръщение на Първан Симеонов, съосновател на Творчески колектив „На улицата“. Специално внимание в тазгодишното издание е отделено на това как се създават емблематични места, разпознаваеми истории и нови разкази за градовете.
Зам.-кметът на община Стара Загора Милена Желева благодари на организаторите, на културния и неправителствения сектор, както и на всички партньори, участвали в подготовката на старозагорската кандидатура. Тя подчерта, че през последните две години процесът е бил изключително динамичен и е довел до разширяване на сътрудничеството между общините.
Партньорството започва със съседните общини от Старозагорска област, а впоследствие към него се присъединяват и общини от Хасковска, Пловдивска и други части на страната. Така около кандидатурата на Стара Загора се оформя общност от 16 общини, обединени от идеята за съвместно културно и туристическо развитие.
По думите на Милена Желева това сътрудничество не е резултат от административно наложен процес, а се развива естествено – чрез срещи, общи идеи и желание за партньорство. То е донесло стотици предложения не само от културните оператори и неправителствените организации, но и от съседните общини.
Обединението обхваща територия с около 350 000 жители и площ над 8100 кв. км. В него се срещат два туристически района – Тракийският и Розовата долина, които дават допълнителни възможности за общи инициативи и популяризиране на културното и природното наследство.
В контекста на подготовката за Европейска столица на културата Милена Желева припомни, че първата книга от кандидатурата трябва да бъде подадена до 19 януари 2027 г. Изрази надежда Стара Загора и партньорските общини да преминат успешно към следващия етап на конкурса, като подчерта значението на опита на Пловдив и на международните партньорства.
Тя обърна внимание и на мястото на провеждане на форума – обновената сграда на библиотека „Родина“, която е пример за съхраняване и нов живот на градското пространство. След години на занемаряване сградата е възстановена с усилията на Община Стара Загора, като е запазен характерният й архитектурен облик. Новото пространство предстои да бъде дооборудвано и да се превърне в част от културната инфраструктура на града.
Важен акцент в откриващото обръщение беше и смисълът на самата кандидатура за Европейска столица на културата. „Нищо да не спечелим, само да енергизираме общността си, само да погледнем с нови очи на себе си, само да преоткрием себе си и да се харесаме повече. Това би било достатъчно“, беше посланието към участниците.
Програмата на седмите Урбанистични срещи продължава до 14 ноември с презентации, дискусии, архитектурна работилница, срещи с международни гости и разходка по следите на изкуството и изчезващите градски пространства. Предвидени са и културни събития, които ще допълнят професионалния разговор с преживяване на града.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
