Навръх Деня на народните будители в обновената сграда на Библиотека „Родина” отдел „Култура” на Община Стара Загора организира среща с представители на библиотеките и читалищата в общината. На събитието културните институции получиха като дарение книгата „Със Стара Загора в сърцето”. Така изданието на Община Стара Загора, реализирано от издателство „Постижения”, тръгна към своите читатели.
Сборникът събира документални автобиографични портрети на 17 старозагорци с успешна професионална и творческа кариера в различни точки на света – Европа, САЩ и Азия. Обединява ги не само постигнатото, но и силната, непрекъсната връзка с родния град, който остава техен духовен пристан, извор на вдъхновение и важна част от личната им идентичност.
Особено впечатляваща е позитивната енергия, с която всички участници в книгата приемат присърце амбицията на Стара Загора да кандидатства за Европейска столица на културата.
Затова как тази енергия да увеличи шансовете за успех на града на липите, разговаряме с Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ в Община Стара Загора.
– Г-жо Атанасова, със „Със Стара Загора в сърцето“ събира разказите на успели личности, свързани с града. Как оценявате този начин за представяне на културните каузи на Стара Загора?
– Според мен това е най-директният и въздействащ начин. Говори Успехът! Разказите са много истински и завладяващи, а ние трябва да имаме само готовност да възприемаме и да се гордеем с тях. Книгата е побрала толкова много обич и привързаност към Стара Загора, че не можем да останем безразлични. Участниците са толкова различни и толкова еднакви. Разказани спомени, показани знаци, учители, приятели, говорещите улици, тръгващи и свършващи на „Аязмото” – това е много малка част от споделеното с нас. Покорена съм от красотата на емоцията, от силната им връзка с отминалите дни и най-вече от увереността им, че градът има право да се нарече Европейска столица на културата. Длъжни сме да прихванем от тяхната вяра. Това зависи само от нас – техните сърца бият с ритъма на нашия ден и ние трябва да направим всичко – да протегнем ръка към другия и да вървим заедно – обединени, с мечти. Какво по-красиво от това мечтите да се сбъднат.
А Стара Загора сбъдва мечти!
– Книгата обединява личности с различни житейски пътища и постижения, но всички говорят с еднаква привързаност към Стара Загора …
-Тази неподправеност и искреност, това дръзновение и увереност! Независимо къде се намират по света, независимо на кое най-високо стъпало на успеха са стъпили, те се връщат тук, в града, „който ги държи прави“, който ги държи будни, който ги е направил истински. Едва ли има някой, който да остане безучастен пред споделеното от тях, пред онзи стаен копнеж за града и пред увереността, с която заявяват: Градът има силата, наследството и духът да успее!
И като старозагорци, е достатъчно да заявим пред света: „Със Стара Загора в сърцата – завинаги!“.
– Всички участници в книгата са заедно в подкрепата си за Европейска столица на културата 2032?
– Преобладаващата част от посланията са свързани с предстоящата кандидатура и с убедеността, че градът разполага с всички предимства. Едно от посланията обобщава всичко: „Затова вярвам, че Стара Загора има основания да се стреми да бъде Европейска столица на културата. Не само заради богатото си минало, а защото тук историята, културата и съвременният живот съществуват хармонично заедно… Всичко това изгражда облика на един град, който има какво да разкаже на Европа“. От нас зависи да ги превърнем в посланици на идеята, защото те са заявили своята отдаденост, съпричастност и готовност!
С тяхната книга поставихме началото, а след нея ще следват нашите, които трябва да напишем!
– Как бихте определила ролята на старозагорските граждани в процеса по кандидатстване за европейска културна столица?
– Ролята на всички старозагорци, тук и по света, е незаменима. Щастлива съм, че съм част от тази история, създаваща 2032-ра. Документите се готвят от хора и те са емоционален разказ, те извеждат ценности, те предопределят съдби! Но не е достатъчно само да прегърнем написаното, трябва всеки един от нас да приеме кандидатурата като кауза и да застане зад нея.
Пожелавам си през 2032 година градът да е пълен, да посрещне много гости от света, а аз искам да видя тяхното удивление и да чуя възклицанията им: „Но тук хората са толкова усмихнати, добри и можещи!“.
Това ще разкажем на своите деца – как стигнахме дотук!
NBP.bg
