На 20 май от 18.30 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора ще се проведе дебат на тема „Кой управлява България: Политиците или Мрежите?”. Събитието се организира от Дискусионен клуб за консервативни дебати, а в него участват Ивайло Тончев и Александър Сиди.
Разговаряме с Александър Сиди, организационен секретар на ВМРО-БНД, за влиянието на неформалните мрежи, за кризата на доверие към институциите, за старта на новото правителство, за феномена „Бангаранга“.
– Г-н Сиди, темата на предстоящия дебат на 20 май в Стара Загора поставя един от най-често задаваните въпроси в обществото – кой всъщност управлява решенията в държавата. Политическите партии или неформалните мрежи на влияние са по-силни днес?
– За съжаление мога да кажа, че мрежите са по-силни, въпреки че не трябва да бъде така. Крещенето през мрежите е това, което управлява. А на мен ми се иска да са политиците.
Но имам надежда, че ще върнем нормалността в държавата. Защото всички онези кресливи политически елементи, които бяха част от поредните народни събрания, присъстваха там не защото могат да свършат реална работа, а защото бяха най-шумни.
Искрено се надявам, че след последните избори и след огромната победа на президента, сега премиер Румен Радев, нещата ще започнат да се променят. Защото другото не е нормално. Не може политиците да сменят решенията и позициите си според това колко кресливи са 4, 5, 10 или 15 хиляди души на площада.
Тези хора имат 400 хиляди гласа на последните избори. Не омаловажавам нито един български глас и нито един човек, който е отишъл да гласува, но това са 400 хиляди гласа – толкова. А след това дори се разцепиха на две.
По време на кампанията дори бяха сложили моя снимка на техните билбордове без да ме питат. Защото аз също бях на протестите срещу безобразията в държавата и срещу начина, по който се управляваше България до декември месец м.г. Бях там заедно с мои приятели и колеги от ВМРО, за да променим начина, по който се управлява страната. Но това, че някой е платил техниката на един протест, не означава, че протестът е негов.
Тези събития свалиха правителството. Но сега същите тези хора кресливо обясняват как отново щели да изведат хората на протест. Е, мен не могат да ме изведат, ако не се случи нещо наистина извънредно.
И затова отново ще подчертая – надявам се нормалността да се върне и политиците отново да управляват с цялата си отговорност.
– В последните години все по-често се говори за криза на доверие към институциите…
– Проблемът е в завладяната държава. В това, че виждаш как една държавна институция се използва като бухалка срещу едни и като средство за галене на други. Виждаш как държавният ресурс преминава от едни ръце в други само когато си „човек на хората във властта“. Това е големият проблем и оттам идва недоверието към институциите…
Сега чух и от новия финансов министър, че щели да замразят заплатите в публичния сектор и да призоват депутатите да замразят своите. Тази връзка с депутатските заплати е доста странна. Добре, нека им е зле на депутатите, но това няма да даде на никого от нас още едно евро отгоре.
Нека политиците си свършат работата така, че моята заплата да се увеличава всяка година като покупателна способност. Ако това се случва, не ме интересува те колко получават.
Трябва да спрем да гледаме в канчето на другия и да започнем да гледаме собственото си развитие. Проблемът идва тогава, когато управляващите започнат да спират моето движение напред, както дълго време правеха последните управляващи – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те буквално бяха размазали държавата и я бяха насочили към собствения си интерес.
– ВМРО-БНД подкрепи Коалиция „Прогресивна България“. Как оценявате старта на новото правителство?
– Темите, които вълнуват обществото, бяха поставени още в началото на работата на това правителство. Нека видим дали ще бъдат доведени до успешен край.
Например, текстовете за намаляване на цените биха могли да работят, но трябва да бъдат натиснати големите търговски вериги. Защото те са основният играч на пазара на хранителни стоки. А и когато две от най-големите вериги реално имат една и съща фирма майка, трудно можем да говорим за истинска конкуренция.
Много ми е интересно дали по време на посещението си сега в Германия премиерът Румен Радев ще разговаря със собствениците на тези вериги и дали ще бъде упражнен натиск, за да се върнем към някаква нормалност.
Ние отдавна сме предлагали ограничаване на влиянието на големите търговски вериги. Нека вземем добрите практики, например от Република Северна Македония, където в определени дни веригите не работят, за да може хората да пазаруват от кварталните магазини. Във Франция също има подобни практики.
– И един финален въпрос с усмивка – можем ли да завършим интервюто без феномена „Бангаранга“?
– Не можем, защото това е огромен успех за България. Поздравявам Дара и нейния екип.
„Бангаранга“ не е моята музика, но това не означава, че не е огромен успех. За съжаление, у нас веднага започна огромен хейт. Чувам как това бил „дяволски конкурс“ и какво ли още не. Но истината е, че това е модерното в Европа в момента. И най-важното – за първи път от много години вотът на публиката и професионалното жури съвпаднаха. Изключителен успех.
Но ние станахме толкова озлобени. Ще дам пример с един безумен коментар, който прочетох. В него се казваше – добре, че спечели Дара, не че я харесвам, изобщо не я харесвам, но хубаво е, че спечели, за да не спечелят евреите… Които, видите ли, по този начин се опитват да замажат геноцида, който направиха. И си казвам – не може да сме толкова ограничени. Няма как.
Хора, радвайте се на победата на едно момиче, което наистина е отишло там и е постигнало огромен успех. Според мен тя се радваше повече на това, че Евровизия ще дойде в България, отколкото на самата си победа. А това е огромно нещо – България отново да бъде вкарана на картата на света, да бъде видяна. Цяла година ще се говори за България, за Евровизия в България. Много хора ще дойдат тук, ще снимат, ще правят TikTok клипове, Instagram сторита и какво ли още не. Това ще направи България още по-разпознаваема като туристическа дестинация. Лошо ли е? Не, не е.
За съжаление обаче ние сме станали много озлобени. В аванс ще споделя, че на дебата на 20 май в Стара Загора ще разкажа за един социален експеримент, който направих в социалните мрежи. Той показва как сме се превърнали в тъжни, нечетящи и злобни хора, готови единствено да мразят.
Направих пост, в който в първите редове описах целия хейт. Специално не написах, че е сарказъм или ирония, защото исках да видя реакциите. А най-отдолу бях написал, че всичко това е прочетено в мрежите, че е идиотско и че всъщност подкрепям Дара. И получих сигурно над 2000 коментара – с обиди, хейт и какво ли още не.
Безумното е, че ние започваме да мразим още от първата дума, от първото заглавие, без въобще да сме прочели за какво става въпрос. Имаме мнение, осъдили сме човека и изпълняваме присъдата. Нямаме търпението да прочетем един текст докрай. А четенето с разбиране се учи още в основното образование. За съжаление, това сякаш липсва при голяма част от българските граждани. Надявам се това да се промени – да започнем да четем повече и да започнем да мислим по-задълбочено.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
