– Г-н Червилов, вече са ясни резултатите от балотажа на президентските избори от 2 ноември. Какво всъщност казаха българите с този резултат?
– Илияна Йотова и Кирил Вълчев спечелиха убедително – около 58% на балотажа, срещу 39% за Андрей Гюров и Георги Кандев. Но вместо трезв анализ на резултата, навярно две седмици ще слушаме едно и също: всеки, който е гласувал за Йотова, е „комунист“, „путинофил“ и „русофил“.
Това е удобно, но е лъжа. И е обидно за милиони българи.
Гласуването за определена кандидатура не е белег за идеологическа принадлежност. Хората, подкрепили Йотова, са от всякакви възрасти, професии и убеждения. Част от тях са десни. Част са просто разочаровани. Когато обявиш всеки несъгласен за „агент на Москва“, не печелиш дебата – ти просто го затваряш. И точно тук губят градските либерали: защото вместо да предложиш визия, предлагаш етикет.
– Защо се задълбочава това разделение и защо несъгласието с либералния елит толкова лесно се превръща в повод за етикети?
– Тук е редно да кажем и най-неприятното: голяма част от този език на етикети идва от онази прослойка, която вече откровено се държи като секта на жълтопаветниците. Хора, които не са наясно, че България не започва и не свършва с тях: с тяхното столично кафе, техните протести, техните си медии, техните опорки и техните си герои. Те решиха, че ако ти не си на „тяхната“ протестираща вълна, ти си „бот“, „гладен урнар“, „трол на Догана“ и всичко останало на което се наслушахме по време на кампанията.
Проблемът е, че тази секта живее в балон с население около 500 хиляди души, а се мисли за цяла България. И когато България им отговори – на избори, с урни – те не се замислят дали нещо в тяхната „уникална“ визия не е объркано. Не, те веднага обявяват целия народ за „купен“, „несвободен“, „зомбиран“. Виждате ли абсурда? Народът гласува погрешно, значи народът е дефектен. За тях демокрацията е прекрасна, но само когато печелиш.
А между тяхната София и останалата България стои цяла страна: градове, села, хора, които работят, плащат сметки, отглеждат деца и имат собствено мнение. Те не се вписват в протоколите на сектата, затова ги записват като „тъмна материя“ – русофили и комунисти. Но точно тези хора са мнозинството. И това мнозинство има и права, и достойнство, и разум – независимо дали на жълтите павета това им харесва.
– Вие поставяте и въпроса за липсата на истински десен, консервативен политически проект в България. Защо дясното пространство остава незапълнено и как това се отразява на избирателите?
– Тук е голямата истина, която никой не иска да каже гласно: България няма истински десен, консервативен проект. Нямаме партия, която да пази семейството, традицията, суверенитета и българските национални интереси като нещо нормално и ценно – не като „популизъм“ или „тъмно европейчество“. Всичко е стъпало в центъра и наляво. Дясното пространство е или заето от хора, които се срамуват да се наричат десни, или е обърнато в радикален театър, който отблъсква нормалния консервативен избирател. Затова десният вот в България всеки път се разпилява, озовава се в „по-малкото зло“ или просто си стои вкъщи. Това е структурен проблем, не случайност.
– Какъв трябва да бъде политическият път на България оттук нататък?
– Тук е другият урок от тези избори. Европа, която не може да си осигури енергийна независимост, да контролира собствените си граници и да говори с един глас на голямата геополитика, не може да е основен играч – независимо колко декларации излиза от Брюксел. В свят на силови центрове – САЩ, Китай, Русия, Турция – Българиятрябва да се крепи на собствената си дипломация, на трезвите си национални интереси и на президент, който умее да говори с всички, без да продава своите. България има нужда точно от това: президент, който да защитава българските национални интереси – прагматично, без идеологически пристрастия и без да превръща страната ни в карта на чужди геополитически игри.
Либералният елит в Европа и у нас носи отговорност за състоянието, в което се намираме: демографско свиване, инфлация на енергийните сметки, двойни стандарти и арогантно пренебрежение към консервативно мислещите хора, които не искат нищо повече от нормалност – семейство, традиция, справедливост и държава, която работи. Когато етикетираш половината континент „фашисти“ и „путинофили“, защото не споделя радикалната си програма, ти не печелиш – ти управляваш срещу собствените си хора. Консервативно мислещите българи не приемаме това. И няма да го приемем.
Тези избори не бяха „връщане на комунизма“ и не бяха сблъсък между „ляво“ и „дясно“ – тези етикети отдавна не значат нищо в България, защото всички партии се струпаха в един претъпкан „център“, в който не се знае кой какво е. Бяха вот на недоволство срещу елит, който не слуша – и срещу секта, която бърка балона си с държава.
Истинското разделение днес вече не е ляво срещу дясно, а консерватизъм срещу либерализъм. От едната страна – хората, за които семейството, традицията, суверенитетът и националните интереси са нещо нормално и свято. От другата – либералният елит, за който всичко това е „тъмно минало“, „популизъм“ или „путинофилство“. Време е и българският политически дебат да се мери по тази ос – защото само тя показва истинските позиции.
Българският политически елит е в криза, а народа заслужава да има избор, но не към тези импотентни партии струпани в център ляво.
NBP.bg
