На 20 май 2026 г., сряда, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора ще се проведе дискусионна среща на тема „Кой управлява България: Политиците или Мрежите?”. Организатор на събитието е Дискусионен клуб за консервативни дебати, а участници в него са Ивайло Тончев и Александър Сиди.
– Г-н Тончев, казвате, че работата Ви в сферата на маркетинга и медиите Ви е направила „циник, който все още вярва, че има надежда“. Какво Ви кара да вярвате, че тази надежда съществува?
– Има история за гръцки войник, който се увива в знамето и скача от Акропола. Според разказите става дума за Константинос Кукидис – млад знаменосец, който на 27 април 1941 г., в деня когато германските войски влизат в Атина, е на почетен пост до гръцкия флаг на върха на Акропола. Немски офицер му нарежда да свали гръцкото знаме и да издигне хитлеристкото, но вместо да се подчини, Кукидис го сваля, увива се в него и се хвърля от скалата, избирайки да умре, без да позволи флагът да бъде осквернен. Това е една от най-силните и емоционални легенди за съпротивата срещу нацизма в Гърция.
С годините тази история се превръща в символ на чест и национална гордост и много гърци я приемат като пример за това какво означава да защитаваш докрай това, в което вярваш. Историците обаче отбелязват, че в архивите няма категорични доказателства за самото събитие, затова по-скоро го определят като патриотична легенда, отколкото като напълно потвърден факт. Въпреки това, до Акропола днес има малък паметен знак на името на Константинос Кукидис и за мнозина той остава олицетворение на избора „по‑добре да паднеш за знамето, отколкото да го предадеш“.
И да го е нямало, той е трябвало да бъде измислен. Това мога да кажа и за надеждата, ако я няма, тя трябва да бъде създадена. Иначе е много скучно и няма ясен изход.
– От позицията на човек, който ежедневно наблюдава обществените нагласи, кой днес влияе повече върху хората – политиците, медиите или социалните мрежи?
– Според мен – хората търсят някой да им повлияе. Дали това е положително или отрицателно влияние, кой знае. В ход е тотално оглупяване, където често политиците са продукт на медиите, които пък са феномен на социалните мрежи, които пък търсят храна – известните лица. И ако настояваш, че ти влияе едно от тях, най-вероятно пропускаш ролята на другите две. Наистина ли е толкова важно някой да ти казва какво да правиш всеки ден? Явно – да.
– Според Вас, защо все по-често лидери се раждат в интернет пространството, а не в традиционната политика?
– Мисля, че няма традиционна политика. Вече. Дали тези лидери от интернет могат да поведат някого и ще успеят ли да го закарат някъде на смислено място? Всеки иска да бъде забелязан, да бъде последван. Често тези хора се оказват и в политическите кампании. Това прави ли ги политици или си остават примамки за социалния вот.
Не всеки популярен човек е подходящ за лидер, а много често – те са твърде неподходящи. Его, параноя, липса на ясни и точни стандарти извън социалната среда – поставени в реална ситуация, те не могат да постигнат нищо.
– В публичното пространство често печелят най-шумните послания. Има ли място днес за интелигентен, аргументиран дебат или обществото предпочита кратките и емоционални реакции?
– Има ли информация в емоцията и емоция в информацията? Мисля, че трябва да се научим да говорим, загубили сме тази възможност. Ако го караме само на емоции, ние сме загубени. Шумните послания ни оглушават.
– Вие говорите за възможно партньорство между политиците и мрежите. Това шанс ли е за по-близка политика до хората или риск от превръщането на политиката в чист PR?
– Има силна зависимост между политиците и социалните мрежи. Както казах по-горе, не мисля, че има ясно оформена политика, а евтиният популизъм не е добър за никого.
– Бихте ли посочил личностите, които на Вас лично Ви служат за пример и вдъхновение?
– Вярвам в моята дъщеря, съпруга, близки приятели, колеги. Много искам да не ги разочаровам.Това е най-силното вдъхновение. Иначе всички сме грешни – харесваме едно, мразим друго. Просто нормални хора.
NBP.bg
Ивайло Тончев е роден преди повече от 50 години в Стара Загора. „Животът (до момента) не е успял да ме раздели за прекалено големи периоди от време с родния град”, споделя Тончев. „Приемам го като съдба. Почти 13 години бях учител по английски, същевременно – и какво ли още не. Такива бяха годините. В последните 16 години работя в областта на рекламата, медиите и маркетинга на аптечната верига „Фрамар”. И ако ви се струва скучно, не, никак не е. Имам възможността да следя директно всички процеси в общественото съзнание, пряко провокирани от промените в начина ни на мислене. Това ме направи циник, който все още вярва, че има надежда. Някаква, мъничка. Вероятно и това е най-ценното ми качество”, добавя Ивайло Тончев.
Освен високата професионална експертиза в маркетинга, Ивайло Тончев притежава изключителен литературен дар, който предава особена индивидуалност и чар на присъствието му в социалните мрежи. Това го прави влиятелна фигура в публичното пространство.
