Плочата от Пизос до момента е най-дългият и най-добре запазен текст от римско време по българските земи
Село Самуилово е разположено на 34 километра южно от Стара Загора. На сегашното си място съществува от около 1630 г. Мекият климат, богатите черноземни почви и наличието на водни ресурси правят района на Самуилово привлекателно място за заселване от древността.
* * *
През землището на селото е минавал диагоналният път Via militaris – римски военен път, свързващ Европа с Константинопол. В района на Самуилово има останки на три неолитни могили и три тракийски селища, едното от които е древният град Пизос. В землището на Самуилово е намерена мраморна плоча с надпис, в която се описва декретът на римския император Септимий Север за основаването на град Пизос през 202 г.
Този град се е намирал в нивите на моя прадядо по майчина линия
който е извозил част от каменните плочи с волска кола до Първомай и оттам до музея в София, разказва проф. Иван Танев, родом от селото и съавтор на историята на Самуилово. Като става дума за бележита история – самуиловци участват и в Старозагорското въстание през 1875 г. с голяма въоръжена чета.
Църквата в селото носи името на „Св. Св. Кирил и Методий“, построена е през е 1893 г.
Църковното настоятелство в момента подменя покрива на църквата
вероятно ще я измажат. На 24 май е празникът на селото – традиционно се завръщат местните, събират се семействата. Става голямо хоро и скарата бумти през целия ден.
През 1930 г. в Самуилово построяват голямо училище. Броят на учениците е достигал до 250. По списък живеещите в Самуилово днес са 260, с постоянен адрес са 136, в това число и деца, казва кметският наместник Анастасия Иванова. Повечето са възрастни хора, някои никога не са излизали от селото, а сега рядко напускат и пределите на дворовете си. Автобусче идва и взима сутрин децата, които учат в Стара Загора и Калояновец, следобед ги връща.
Трима арендатори работят земите на Самуилово
– отглеждат слънчоглед, пшеница, ечемик, като ги редуват, за да не се изтощава почвата. Обработваемата земя на селото е над 5000 дка – плодородният чернозем е основното богатство на Самуилово и региона. Застаряващото население и изнасянето на младите към Стара Загора са оставили селото почти без животновъдство.
В Самуилово има един козар с 300-400 кози
и един калайджия, който гледа стотина крави. Ромското население в селото е значително, но повечето са хора, които работят, грижат се за дома, пътуват до Стара Загора и никога не отказват помощ, казва г-жа Иванова.
През 2011 г. благодарение на кмета на Стара Загора Живко Тодоров бяха отпуснати към 40 000 лв., с които беше ремонтирано читалището на селото. За кипялия живот в Самуилово преди няколко десетилетия спомен е
огромният парк, в който са разположени кметството, читалището, училището
сред красивата зеленина на борове, рози и растителност. И сега пейките отпред са любимо място за мохабета на възрастните, които в сградата на читалището заплащат сметки, получават пенсии, посещават лекар, който пристига два пъти в седмицата. Паркът е огромен и труден за поддържане, но общината винаги ни помага, когато имаме нужда.
Стараем се тук винаги да е окосено и поддържано
искам да има някакво ниво на чистота, да се види, че има живинка в това село, категорична е кметската наместничка. Гордост са поставените упътващи табели за Стара Загора и Чирпан, както и напълно подновените входни и изходни табели.
Най-големият проблем на Самуилово и региона е лошата пътна инфраструктура. Автобус до Самуилово няма.
ЖП гарата е на около 500 метра
и няма никакво осветление по пътя за нея. Освен това, от години разстоянието от стъпенката на влака до перона е твърде голямо и често падат възрастите хора. Г-жа Иванова се е ангажирала с уговарянето на БДЖ да предприемат мерки за тези два проблема на единствената обществена връзка на селото. Най-важното за района е да бъде реализиран пътят от Ловец до Михайлово и Самуилово, като има надежда това да стане. Зимно време пътищата са разчистени. Проблемен е мостът в Михайлово, който се наводнява, и Самуилово остава блокирано.
НБП, Габриела КАЧЕШМАРОВА
