Село Пъстрово е на 30 км от Стара Загора. Старото му име е Алаген (пъстро място), вероятно поради климата – зимите са меки, снегът само прошарва тук-там. Лятото обаче е прохладно и в големи жеги като настоящите температурата вечер е около 20 градуса. До 1959 г. населението на Пъстрово е било 1800 души. Сега жителите с постоянен адрес са 40, по настоящ – 50, и то на средна възраст 70 години. С виладжиите през уикенда селото се оживява и достигат 100 човека. Най-възрастните хора тук са баба Танка, на 95 г., и дядо Иван, с прякор Пищела, на 94 години.
* * *
Пъстрово е прекрасно място за релакс. Полупланинското му местоположение и доказано кристалният въздух – някога тук са идвали да се лекуват астматици, го правят предпочитано място от заможни българи. От 1-2 години обаче има застой, не се купуват къщи, обяснява кметският наместник Веселин Велев. Всичко като имот се продаде, може би останаха само 4-5 къщи, хората като че ли посвършиха парите. Тук по традиция градежите са с каменни основи, нагоре кирпич.
Обичайно имотите вървят от 4000-5000 лв. докъм 10 000 лв.
но има и такива, които са продадени за по 20 000-30 000 лв. В момента една кипра вила търси нов притежател срещу 20 000 евро. В селото могат да се видят прекрасни вили с прекрасни дворове на не един и двама узнаваеми бизнесмени от Стара Загора. Селото е може би с най-много ротарианци на глава от населението – цели трима! Тишината и спокойствието се подсилват от факта, че тук няма интернет, няма и цифрова телевизия. Хората са във връзка със света благодарение на един мобилен оператор – Глобул. Общият брой на домашните животни е около стотина, като
семейството на Бирсен и Сабахатин Нури притежава стадо от трийсетина телета
които се отглеждат екологично за месо. Доскоро ги изкупуваха от Косово, но тази година нямаме пазар, споделя г-жа Нури. Тя признава, че единственият им син, студент последна година в Техническия университет в София, няма желание да се връща в родния дом. В Пъстрово е хубаво, но не става само да се радваш на уюта и природата, трябва да имаш доходи, казва тя, и споделя, че с бизнеса едва успяват да преживяват и издържат студента.
За разлика от животновъдството, бизнесът с етерични масла, който някога е бил основен поминък на местното население в Пъстрово, процъфтява.
В землището на селото има 16 500 дка земеделска земя и 21 000 дка гори
Горите се стопанисват от Държавно лесничейство-Чирпан. Около 4000 дка от земеделската земя е с насаждения – основно рози и лавандула. Останалата земя е пустееща.
В Пъстрово се намира най-голямата розоварна на Балканите в миналото. Сега тя е частна собственост – на казанлъчанина Стефан Иванов. Функционира, и то много добре. Главният технолог Николай Димитров разказва, че купили розоварната през 2007 г. Има добри цени на продуктите, доволни сме, казва той. Кампанията с розов цвят тази година беше по-слаба като добиви от дка, но
цената на розовото масло се качи до около 8000 евро на кг
лавандуловото масло върви по около стотина евро за килограм. Добивите са много по-добри от миналата година. „Триглав еделвайс“ ЕООД е най-големият производител на лавандулово масло в България. Край Пъстрово притежава около 400 дка собствени розови насаждения и към 560 лавандулови, има и в Пловдивско, включително и дестилерни. Димитров споделя, че за денонощие тази година в Пъстрово са стигали 2 тона масло, в момента
готвят последните количества лавандулов еликсир
с които количеството на произведеното лавандулово масло достига 42 тона. Фирмата изнася основно за Франция и САЩ, а розовото им масло отива и в Япония. Плановете им са с всяка година да увеличават насажденията с етерично-маслени култури, да продължат да поощряват производители да сеят и отглеждат лавандула. От 7-8 години нашият бранш е във възходяща градация, коментира Николай Димитров. До 2008 г. цената на розовото масло не надхвърляше 4200 евро, сега е 8000 евро, ако се задържи, за всички ще е добре…
Пъстрово е рай за лавандулата, за билките и… златотърсачите.
По време на римската империя в региона е имало монетарница
Затова местните хора често са навестявани от въоръжени с „древни“ карти хора, които се интересуват от едно или друго място. Реката е изровена, но най-интересното е, че намират златни люспи, дори грамове, казва кметският наместник.
Църквата на Пъстрово е 100-годишна, но в окаяно състояние – покривът й тече, плаче за ремонт. Преди време са откраднати иконостасът и камбаната й.
С волни пожертвования местните хора успели да си поръчат нова камбана
макар и малка. Край църквата се издига изоставената сграда на някога единствената в региона прогимназия.
Всяка година в Пъстрово на 28 август има събор и курбан в местността Манастирчето. Селото е закриляно от каменна икона на Богородица, която била поругана по соцвремената. Кметът, който е и каменоделец, лично изработил нова икона, а
селото се хванало и вдигнало малък дом за нея
Точно там, на поляната, където екстрасенс ги уверил, че мястото е енергийно, се провежда и големият селски празник.
Местните хора се оплакват от диабет и вменяват заболеваемостта на стрелбите от полигон Змейово в периода 2002-2003 г. Казват, че сега пак гърмят, но по-малко, пък и свикнали. Така най-големият проблем в момента остава
3-километрова пътна отсечка, която води към селото
Тя е в обсега на Пътно управление Чирпан, община Братя Даскалови, и не е виждала основен ремонт поне 40 години, а през последните две години не са запълвани и дупките й. В Пъстрово нямаме и една нормална улица, казват местните хора и припомнят неизпълнени обещания на управляващи от преди 15 години.
НБП, Дима ТОНЕВА
