Около 120 човека живеят постоянно в село Самуилово, отдалечено на 34 км от Стара Загора. До там се стига с влак, който минава три пъти дневно. По шосе е трудно, защото пътят е в много лошо състояние. Сега
тече ремонтът на отсечката Борово – Михайлово
очаква се и ремонт на участъка от Михайлово до Самуилово, казва кметицата Атанасия Иванова. Много се радвам, че ще стигне и до нас пътят, благодаря на кмета Живко Тодоров. На всички обръща внимание, но сме 51 села в общината, не може наведнъж всичко да се оправи. Надявам се, че като се подобри инфраструктурата, ще се засили и интересът към закупуването на имоти, селото ще живне. Има много хубави къщи, но не се поддържат. В същото време има и мераклии да ги купят, но се въздържат заради лошия път. Пък и повече хора ще посещават възрастните си родители, които почти не ходят в града, добавя тя. Неведнъж е подавала жалби и е търсила съдействие от БДЖ заради проблем на жп спирката – разстоянието от перона до линията е доста голямо, трудно е за качване, особено за по-възрастните, но без отговор, наложило се да се намеси секретарят на общината . Все още резултат няма.
Атанасия Иванова кара втори мандат. В първия е била кметски наместник, а четири години по-късно, след промени в изборното законодателство, вече е избрана с гласовете на самуиловци. Припомня си, че когато започнала, уреденият парк, в който разговаряме, бил занемарен, потънал в бурени и тръни. Сега се поддържа добре, зелено, сенчесто и чисто е, предпочитано място за раздумка. Поставени са и указателни табели. Както навсякъде, така и тук улиците не са в блестящо състояние, но благодарение на Общината се полагат усилия и в тази насока.
С отпуснатите през 2011 година 20 000 лева от Общината
сградата на читалището в съседство с кметството е реновирана
Има и библиотека, но за съжаление читалищен живот няма. Някога е имало певческа група, празници, събирания – останало е в миналото. Помещенията се ползват срещу заплащане по различни поводи – помени, семейни тържества. В селото няколко къщи са населени с роми, но няма кражби, контролът е строг. Проблеми създава фамилия калайджии, регистрирани като земеделски производители. Не пускат децата си на училище. Отглеждат повече от 100 крави и няколко коня, които се разхождат свободно, които не прибират, влизат по градините и ги унищожават. Повече от 20 са възрастните самотни жени – най-потърпевши, казва Атанасия Иванова. По думите й договорът им за субсидия изтича и тя търси съдействие да не бъде продължен.
Двата магазина осигуряват добро снабдяване с хранителни продукти. По дворовете хората си отглеждат зеленчуци, само един човек гледа една крава, в цялото село има няколко овце и няколко прасета, тук-там щъкат кокошки. В момента селото няма личен лекар. Доскоро имало фелдшер, но се пенсионирал. Хората били много доволни – носел лекарства на възрастните хора, посещавал ги по домовете. Сега се водят разговори с лекарка от Стара Загора, която да обслужва и съседните села, надявам се да успеем, казва кметицата. Около 5000 декара е обработваемата земя, почвата е чернозем. Трима са арендаторите – Енчо Баръмов, Марин Марин и Петьо Петков. Те отглеждат основно слънчоглед, пшеница и ечемик, коректни са и дават добра рента. И много помагат – с техника и финансово, казва кметицата.
Смята се, че селото съществува от около 1630 година.
Тук е минавал римският военен път Via militaris
свързващ Европа с Константинопол.
Храмът се нарича „Св. Св. Кирил и Методий“ и е построен през 1882 г. Преди няколко години църковното настоятелство ремонтирало покрива, но за съжаление таванът е в лошо състояние, а има нужда и от други ремонти. Храмовият празник – 24 май, е празник и на селото. Отбелязват го с музика, хоро и скара, пак с помощта на арендаторите. Идват гости от съседни села, правят се и семейни събирания.
Построеното през 1930 година училищна сграда днес пустее, ученици почти няма, а училищен автобус осигурява превоз до Стара Загора и Калояновец.
НБП, Таня ИВАНОВА
