А „Пътят на хляба“ оживява в старозагорското село всяка година
Митьо Митев
С ритуално зажънване започна петият празник „Пътят на хляба“ в старозагорското село Преславен. Програмата става все по-богата с годините, включват се все повече хора, гостите също стават повече, отчитат организаторите – НЧ „Димитър Наумов 1908“, кметството, пенсионерският клуб и община Стара Загора. Само
в организацията на събитията участваха 70 човека
разказва читалищният секретар Стойка Генова. Вече пета година оживява всичко, което е свързано с хляба – меленето на брашно, замесването, втасването, изпичането. Към читалището функционира специална група за правене на гюзлеми, на които тук казват дебелак. Понеже са замесени с пресни домашни яйца и мляко и се пекат с истинска свинска мас, уханието и вкусът им привличат малки и големи. И още много бабини вкуснотии изкушават гостите. Най-важното е да не се пести материал, казват майсторките, като допълват – и да се спазват бабините рецепти. Конкурси за децата, подаръци за гостите, богата музикална програма, за финал – празнично жътварско хоро с народните изпълнители Донка и Тодор Кожухарови също са част от „Пътят на хляба“ .
С ритуала „зажънване“ започва празникът „Пътят на хляба“ в Преславен
Празникът е най-атрактивното и масово събитие, организирано от преславенското читалище, но е само частица от бурната дейност, която то развива. Стойка Генова е секретар седма година, а има чувството, че са минали много повече. Тя е местен човек, емоционален, много сърцат, с безброй идеи и желание за реализация. И когато зад идеите застават кметът Митьо Митев и секретарят на кметството Мария Стамова, разбира се – с подкрепата на общината, всичко се получава както трябва. Преславен си има знаме и химн, чийто текст пак е написан от Стойка, но
отскоро си има и вестник
„Преславенски вести“, с амбицията да излиза веднъж на тримесечие. Строителството на читалищната сграда е започнало през 1965 година. Сега базата е обновена, залата разполага с 250 места, библиотеката е събрала над 7000 тома, има етнографски кът. Тук е приютен и пенсионерският клуб, който е отворен всеки ден от 8.30 часа до 13 часа. Събират се хората – къде с уговорка, къде случайно, на чай и кафе, „гарнирани“ със сладки приказки и спомени. Няма пропуснат празник, няма незачетена традиция – Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване. За Коледа украсяват жива елха в парка пред кметството, тържествено се запалват светлините, има и заря. Чествания на юбилеи, събори, годишнини – всичко минава през читалището. Имат си и певчески групи – мъжка и женска. Завидни са активността на хората и възрожденският дух, с който търсят, разпитват, издирват, възстановяват обичаи и традиции. Така са възстановили една игра-забавление – „Хърбул и Хърбулица“, която са представяли на „Августиада“. Тя се е разигравала по седенките, а сега се прави от самодейци, героите са Хърбул и Хърбулица – баба и дядо, Капон и Капоница – син и снаха, Ярче и Петле -дъщеря и син. Докато тече седянката и мъжете правят бутурници – стреличките за Заговезни, а жените ръкоделстват, трябва по героите
Стойка Генова, секретар на читалището(вляво) и Мария Стамова – секретар на кметството
да познаят за кое семейство става дума
В читалището има много работа – само да искаш, признава Стойка Генова. Вече тече програмата „Ваканция в читалището“, всеки петък от 10.30 до 13 часа, но времето не стига. Децата играят, моделират, четат, рисуват, помагат в подготовката за празника. Много им харесва, важното е да не е задължително и насила, казва Стойка, която – както се досещате, отново е основен двигател. Покрай месенето на пластилина учат песни, после игрят хоро, в програмата има още спорт, пикници. А децата дават и много хубави идеи, поканите за празника „Пътят на хляба“ винаги са с детска рисунка, участват и в самите тържества. Училището е средищно, кръстено е на местния поборник Бойчо Русев, племенник на поп Минчо Кънчев. Основано е преди 150 години като килийно, днес събира деца от околните села, повечето от ромски произход.
Кметът Митьо Митев е също местен човек, имал добър бизнес като строителен предприемач. Но се дразнел от обраслия с бурени парк, заключеното читалище и неугледните улици и решил, че може да промени много неща, амбицирал се, кандидатирал се и вече трети мандат е на този пост.
Преобразихме улици, градинки, Преславен стана уютно кътче
за живеене, чисто, приветливо, обновихме двата парка. Успяхме да направим много неща с читалището и пенсионерския клуб, работим задружно, няма дрязги, няма интриги, а това е най-важното за успеха. Екипът ни е малък, но сговорен, няма възможност за повече. Културата и традициите създават настроение и живот в селата, това е моето мнение. А традициите се поддържат от читалището, от хората и когато се работи с тях и се правят неща, които се виждат – всички са усмихнати и доволни. Миналата година отбелязахме няколко кръгли годишнини – 130 години от построяването на храма „Свети Архангел Михаил“, 100 години от даване на селото на името Преславен, 110 години на читалището и направихме курбан за всички на празника на селото – на Св. Архангел Михаил, разказва кметът.
Децата на Преславен почиват активно и полезно
Жителите с постоянен адрес са 640, още 370 са с настоящ, но през лятото стават повече. Близостта до града създава предпоставки за добра работа, в селото също има възможности.
Безработни няма
само ако ги мързи, категоричен е кметът. В землището на селото влизат 18-20 хиляди декара земя, от тях около 2000 са мери. 10 000 дка обработва фермерът Йордан Танев, който е и основен спонсор на празника, още 4-5000 дка обработва Димо Вълков от Могила, има и още няколко арендатори, които се грижат за по-малки площи. Отглеждат се пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Почти няма овощни градини, двама собственици са с млади орехови насаждения – по 20 и 40 дка, има и 15 дка арония в края на селото. В бившия стопански двор работи модерна кравеферма със 100 крави, завършва се още една. Иначе по дворовете хората си гледат зеленчуци, кокошки, има много вода и това им помага.
В селото работи още дърводелски цех, голям склад и магазин за строителни материали и железария, и, разбира се – фурната, за която се носи славата, че пече най-хубавия хляб, търсен и в града. Три заведения и пет магазина допълват обслужването.
130-годишният храм „Св. Архангел Михаил“ – първата сграда, възстановена след опожаряването на селото в руско-турската война
Когато кметът Живко Тодоров каже, че нещо ще стане – става, сигурен е Митьо Митев и добавя, че тази година ще се прави ремонт на здравната служба, която е в доста лошо състояние, както и една улица до училището. А по решение на Общинския съвет в центъра на селото ще се постави голяма указателна табела с улиците и номера им, та да може линейки и таксита да се ориентират. Потрудили са се доста, за да изберат имена на улиците, свързани с исторически събития и личности, с корени от Преславен.
Накрая кметът ни води в храма „Свети Архангел Михаил“ и разказва, че след опожаряването на селото, местните хора са възстановили първо него, след това започнали да мислят за домовете си. Имената на дарителите са изписани на плочка, вдълбана в пода на черквата. И много се гордеят, че икона от Преславен е била част от украсата за официалното честване на 24 май в Стара Загора.
НБП, Таня ИВАНОВА
