В старозагорското село Преславен в навечерието на Великден стартира жизнерадостен конкурс под надслов „Моята цветна градинка“. Инициативата е на местното читалище „Димитър Наумов“ и на кметството.
Идеята се роди съвсем спонтанно, след като минаха Лазаровден и Цветница. В момента читалището не развива активна дейност, както сме свикнали непрекъснато да го правим. Чудих се какви мероприятия онлайн да организираме, за да раздвижим обстановката и малко радост и красота да има в тези времена, свързани с пандемията. А имам и пълната подкрепа на кметството, казва за „Национална бизнес поща“ Стойка Генова, секретар на преславенското читалище.
В Преславен почти във всеки дом има цветни градинки. Сега хората се стараят още повече да направят двора си по-красив. Всеки се стреми да облагороди, доколкото е възможно, и тротоарното пространство пред къщата си. Само през първите дни от обявяването на конкурса вече има 5 участнички. Надпреварата ще продължи повече от месец, финалът е предвиден за 24 май.
Нарочно поставих по-дълъг краен срок, защото някои стопани тепърва ще започнат да работят по украсяването на дворовете, някои сега се връщат на село. Искаме да обърнем внимание на домовете, но и на тротоарното пространство пред тях, защото някои от жителите на селото не вземат достатъчно мерки в това отношение. А както дворните градинки, така и пред домовете трябва да е красиво, пояснява Стойка Генова.
Онлайн конкурсът провокира местните стопани да бъдат още по-активни. Сега си стоят вкъщи и повече време имат за интернет. Разглеждат снимки, домакините си споделят идеи една на друга, обменят информация и всеки обогатява своята градинка с нещо ново, става им интересно.
За оценяването на участниците в конкурса се предвижда да бъде свикано компетентно жури. Замисълът е това да са хора, които имат достатъчно опит в цветарския бизнес. Така претендентите също ще бъдат поласкани, че са оценени от експерти. Ще връчим и скромни награди. Критериите за най-добрите ще бъдат хем да са хубави градинките, хем самите идеи, ще се цени направеното от нищото, както се казва. Не е нужно да се влагат финансови средства, а повече труд и мисъл. Вече виждаме как стари бурета и други ненужни вещи получават нов живот, превръщат се в красоти. Това са добрите примери на грижовните и работливи стопани на Преславен, обяснява читалищният секретар.
Нашата надежда е като се вдигне карантината и на живо да се видят хората, да си разгледат взаимно цветните творения. Да имаме възможност и лично да им връчим наградите, допълва Генова.
Дисциплиниран е животът в Преславен по време на извънредното положение, обяснява още тя. Хората са вкъщи, спазват забраните, вълнуват се сега за светлите празници. В същото време кметството продължава своите грижи и с чистотата, и с озеленяването, но се спазва строга дисциплина.
Стойка Генова, с подкрепата на кметството, е сред най-дейните читалищни секретари от селата в старозагорска община, и въпреки извънредната ситуация продължава да поддържа духа на Преславен. Дано наистина е така, казва тя. Във Фейсбук страницата на читалището вече бе представена онлайн изложбата „Любими рисунки“. Творбите са на учителката Виолина Славчева, чието хоби е рисуването. Вили е преславенска снаха и често можете да я видите с фотоапарат в ръка, запечатвайки поредната красива гледка в селото и околността. С голямо желание тя се включва в дейността на читалището и работи с децата на Преславен в лятната занималня „Ваканция в читалището“. Онлайн изложбата й провокира и обратна връзка – зрителите са приканени да дадат идеи за имена на нейните картини. Много са красиви, надяваме се, че скоро ще можем да подредим изложбата и във фоайето на читалището, казва Генова.
Тя не скрива съжалението си, че голяма част от плануваните празници в селото не са успели да се проведат. Пропуснахме ги. Много ми е трудно сега, с вързани ръце сме. Имахме планове да стартираме за първи път в Преславен младежки празник под надслов „Бира и рокендрол“. Предвиден беше за края на април. Уви, не се получи, но се надявам да го направим през месеците септември или октомври. Традиционният празник на житото „Пътят на хляба“, който винаги е последната събота на месец юни, също е с неясна съдба. Трябваше да го честваме за 7-ма поредна година, но дали ще можем, не знам, казва Стойка Генова.
Нека да сме здрави и каквото сме набелязали по календар в читалището, пак ще го направим. В същото време, като си стоя вкъщи, щукват ми разни идеи, така че не знам какво още ще се роди. Може да ми хрумне и нещо друго, за да направим ежедневието си по-пълно с красота и доброта, допълва инициативната и иновативна дама.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА













































































