Стара Загора не е град с единичен културен продукт, а град с постоянно действаща културна екосистема
– Г-н Червилов, на 30 октомври Дискусионният клуб за консервативни дебати стартира новия сезон. Какво да очакват старозагорци?
– Същото каквото и досега – качествен дебат по най-важните за Европа и света теми с личности от европейски калибър. Такива, които за съжаление отсъстваха в тази предизборна кампания. Ще подчертая – отсъстваха и личностите, и дебатите.
– Кой ще бъде откриващият сезона гост?
– За нас е удоволствие и чест, че първият ни гост за сезона ще бъде проф. д-р Петър Стоянович – енциклопедична личност, която не се нуждае от представяне. Човек, съчетаващ огромна ерудиция с необикновен ораторски талант. Той продължава поредицата срещи с най-изявените представители на просветения консерватизъм в България – акад. Георги Марков, акад. Васил Николов, акад. Иван Гранитски и други наши гости.
Използвам случая да поздравя акад. Васил Николов за присъдената му Голяма награда на БАН за 2026 година
Сигурно не е случайно, че основното академично слово за празника на академията бе поверено на акад. Марков, а представянето на номинацията на акад. Николов – на акад. Гранитски!
ДККД определено се превърна в защитена територия на качествения обществен дебат.
– Какви ще бъдат темите на дебата?
– Ще говорим за предизвикателствата пред Европа и България. Проф. Стоянович има богат практически опит: бил е дипломат, парламентарен секретар на Министерството на външните работи, министър на културата и дългогодишен участник в обществения и политическия живот. Това го прави не просто историк, а човек, който може да свърже миналото с настоящите предизвикателства пред страната.
За откриването на сезона избрахме именно него, защото той е сред малкото български интелектуалци, които могат да говорят едновременно за история, държавност, култура и консервативни ценности –
без идеологически клишета и с аргументи, базирани на факти
Той е автор на множество монографии и научни публикации, а през последните години активно участва и в публичния дебат за паметта, идентичността и бъдещето на България.
Вярваме, че гостуването му ще постави висок тон на новия сезон и ще даде на аудиторията нещо повече от обикновен разговор – реален диалог за българската държава, нейната история и нейното място в Европа.
– Самата Европа не е в най-добрата си форма…
– Изкушавам се да цитирам самия проф. Петър Стоянович: „Шокиращо внезапно следвоенният свят в Европа окончателно е на път да си отиде…
Повече от половинвековното развитие на най-симпатичния континент на Земята започна с възраждане и завърши с израждане”.
Причината вече е известна: криворазбраната (да не кажа извратена) либерална идеология. Европа днес наистина е арена на сблъсък между различни социални, културни и ценностни групи. Ако я разгледаме по координатната ос „консервативно–либерално“, ще видим, че
конфликтът не е просто между „дясно“ и „ляво“, а между два различни модела за обществото
Либералният модел поставя в центъра личната свобода, индивидуалните права, мобилността и самореализацията. Той разчита на открити граници, бързи промени в нормите и на идеята, че обществото трябва постоянно да се „обновява“ според новите културни и социални тенденции.
Консервативният модел пък подчертава ролята на семейството, традицията, националната държава, приемствеността и отговорността към бъдещите поколения. Той не отхвърля свободата, но смята, че тя има смисъл само когато е съчетана с институции, ценности и общност, които я опазват.
Защо възниква напрежението? Напрежението идва от това, че либералната промяна се случва много по-бързо, отколкото обществата могат да я асимилират. Хората виждат, че се променят езикът, образованието, семейството, религията, политическата риторика и дори разбирането за държавност – а не са били питани дали искат това.
В същото време част от консервативната реакция е съвършено легитимна:
тя е опит да се запазят онези стълбове, които държат едно общество стабилно – семейство, църква, нация, суверенитет
Проблемът е, че когато този дебат се превърне в конфликт, и двете страни губят способността да чуват аргументите на другата. И се стига до радикализацията, разрушаваща Европа. България е застрашена да бъде затрупана от нейните отломки.
– В такова време Стара Загора кандидатства за Европейска столица на културата. С какви аргументи?
– Стара Загора заслужава да бъде Европейска столица на културата през 2032 г., защото градът и регионът разполагат с нещо, което рядко се съчетава: дълбока историческа памет, жива културна традиция и реален регионален потенциал. Това не е просто кандидатура за престиж, а възможност Европа да види един автентичен български град с над осемхилядолетна история и съвременна културна енергия.
Стара Загора е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. Може би най-старият. Тук се съхраняват уникални паметници – неолитните жилища, античният форум на Августа Траяна, следите от неолитната и бронзовата епоха, тракийската, римската, византийската и българската култура. Това
не е „музеен“ град, а град, в който историята е част от самосъзнанието на гражданите и среда, в която се развива тяхното ежедневие
Тук искам да отбележа огромната, да не кажа решаваща роля във формирането на това самосъзнание през призмата на просветения консерватизъм на съпредседателя на ДККД Станимир Стоянов. Повече от 35 години този мъж непоклатимо защитава и развива българския дух и традиционни ценности.
За една Европейска столица на културата всичко това е изключително ценно. Европа днес има нужда не само от модерни сцени, а и от места, които могат да разкажат за дълбочината на европейската цивилизация. Стара Загора има какво да каже за корените на Европа.
Градът не разчита само на миналото. Стара Загора има силна институционална културна мрежа – Драматичен и Куклен театър, Опера, Художествена галерия, музеи и редица фестивали. Сред тях са „Златната липа“, Фестивалът на оперното и балетното изкуство, „Пиеро“, „Августиада“, джаз фестивалът и националните фолклорни и поетични инициативи. Има уникална инфраструктура.
Колко европейски столици имат като нашия интегриран културен център?!
И тук отново мога да подчертая изключителната лобистка роля на Медийния конгломерат „Национална бизнес поща” и лично на Станимир Стоянов.
Тук е мястото и да заявя, че считам за пълен абсурд и абсолютно недопустимо до Операта да се изгражда 6-етажен паркинг.
Днес Стара Загора не е град с единичен културен продукт, а град с постоянно действаща културна екосистема. Именно такива места могат да поемат ролята на европейска столица – не за една година, а с трайни последствия.
Кандидатурата на Стара Загора вече обединява 15 общини от региона около обща културна програма. Това е много важно, защото Европейска столица на културата не бива да бъде само градски проект, а регионална инициатива, която свързва града с Казанлък, с тракийското наследство, с малките общини и с местните традиции.
Така Стара Загора може да покаже на Европа не „изкуствен“ културен бранд, а реална картина на един жив регион – с история, с проблеми, с надежди и с културна идентичност. Това е точно видът проект, който Европа днес трябва да подкрепя.
