Стара Загора е градът на сърцето ми, казва още кметът на община Стара Загора
– Г-н Тодоров, тази година празникът на Стара Загора преминава под знака на кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Какво мислите за шансовете да се преборим за номинацията?
– Стара Загора е един много красив и уреден европейски град. Слънчев, спокоен и сигурен. Град с уникална над 8000-годишна история, жива култура, качествено образование и активно гражданско общество. Общината е с динамична икономика, развиваща се индустрия и инфраструктура… Градът и регионът са в процес на сложна трансформация в сферата на въгледобива и енергетиката.
Бизнесът се справя с предизвикателствата с предприемчивост и иновации…
Вие ми кажете липсва ли ни нещо, за да не се представим достойно. Самата кандидатура ще даде нови амбиции на града, ще даде самочувствие да се конкурираме с други градове. Ще даде възможност на всички, които искат да участват в постигането на една такава амбициозна цел, да се изявят. И аз смятам, че това е само за доброто на града ни, а пък с Божията помощ и с малко късмет и с много работа заедно, разбира се, може и да успеем. Така че ние сме длъжни да опитаме и да имаме големи амбиции, защото
когато човек има големи амбиции, той винаги ще скочи по-висока летва
Вярвам, че ако работим заедно за Стара Загора, ще увеличим значително шансовете за победа.
– Тази година имате номинации във всички категории на конкурса за „Кмет на годината“ 2026. Очаква се отново Стара Загора да бъде номинирана в конкурса на БАИ „Инвеститор на годината“. Кои са отличията за Вас като кмет и за Общината, които цените най-високо?
– Отдавна спрях да гледам на работата си като на средство за лично признание.
За мен успехите на Стара Загора са много по-ценни и истински ме радват
Като кмет съм тук, за да върша работата си – прагматично, точно и ясно. Избягвам емоциите, защото те не са добър съветник, когато искаш да бъдеш истински професионалист.
Стремежът ми е Стара Загора да продължи да се развива като индустриален център. Нуждаем се от още няколко мащабни инвеститори, които да изберат нашия град, за да разкрием нови работни места и да повишим нивото на здравословната конкуренция на пазара на труда. Защото
само здравословната конкуренция е механизмът, който гарантира обективност
стимулира професионалното израстване и определя реалната стойност на човешкия капитал. Само чрез конкуренцията е възможно устойчиво повишаване на заплатите. Пазарът на труда е саморегулираща се система. Изкуственото повишаване на доходи не води до нищо добро. Колкото по-голямо търсене на кадри има, толкова и заплатите ще бъдат по-добри… Постижение за града ще бъде през следващите две-три години да се привлече голям инвеститор на летището. Това би дало много сериозен тласък за развитието на града ни.
Наградите не ги приемам за лични успехи. Те са успехи на града. Те са успехи на екипа, с който работя. Те са успехи на хората в Стара Загора, на старозагорци.
Голямата цел е общината да се утвърждава като все по-модерен и гостоприемен град
Моята лична оценка не произтича от статута ми на кмет, а от съзнанието и отговорността ми като старозагорец.
– Рожденият Ви ден бе отново с кауза – изграждането на православен храм „Св. Мина“ в кв. „Кольо Ганчев“… Събраните средства са над 95 000 евро и продължават да нарастват…
– Това според мен означава, че каузата е била правилно избрана. Събудила е потребност в много хора да я подкрепят. Лично аз винаги съм изпитвал дълбоко уважение към религията, защото тя носи в себе си светостта, която ни обединява и ни дава вярната посока в живота. Религията ни учи на фундаменталните човешки закони – да не лъжем, да не крадем, да не отнемаме живот и да уважаваме ближния си. Тя е духовният фундамент, който гради морал, ценности, вяра, надежда и любов. Това са силите, които крепят човека в изпитанията, дават смисъл на битието му и, в крайна сметка, го правят истинско човешко същество.
Вярата и християнските добродетели са моралният закон, който ни прави и съхранява като народ
Те ни държат будни, за да не забравяме кои сме и откъде идваме. Неслучайно в годините на османското владичество хиляди българи са жертвали живота си, за да отстоят своята вяра. Всеки от тях е имал и друг избор, можел е да избере личната сигурност, но са избрали саможертвата. Сложили са главите си на дръвника, но са съхранили християнския дух, който днес ни прави общност.
Това дава силата на един народ, на един човек, на едно семейство, това е, което го държи здраво. И да, смятам, че ние трябва да знаем и помним кои сме. Има с какво да се гордеем като православни християни в рамките на Европа.
– Казахте – Европа. А какво означава днес да си европеец?
– Нека първо отбележа, че съм човек, който оценява много добре ползите от това, че България е в Европейския съюз. Аз съм възпитаник на езиковата гимназия „Ромен Роман” – широко отворен прозорец към Европа. След това съм завършил европеистика.
Това ми дава емоционална и експертна връзка с идеята за сближаването на европейските народи
То цели и постепенното преодоляване на антагонизмите след Втората световна война,която опустошава Европа. Икономическото, политическото и културното сближаване прекъсва пътят на войната. Страните в ЕС живеят в мир повече от 80 години! Това е изключителен успех и който не го разбира или е неграмотен, или не е учил достатъчно, или не е чел, защото мирът и благоденствието са в основите на Обединена Европа. Днес, обаче виждаме, практически във всички страни, някакви крайни хора, които казват: Европейският съюз трябва да се разпадне. Хора, вие осъзнавате ли хаосът, който ще последва, ако се разпадне Европейският съюз?
В същото време аз също имам забележки към европейските чиновници от гледна точка на политическите решения. Оставям настрана геополитиката. Но смятам, че
със зелената сделка генерално се сгреши и това нанесе икономически щети на Европейския съюз и на държавите вътре и на бизнеса включително
Най-потърпевши в крайна сметка сме ние – европейските граждани. Погрешна бе и крайно либералната миграционна политика, и Инстанбулската конвенция, и силовият подход за налагането й…
Но да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена за Европа. Европейският съюз трябва да го има. С по-добри политици и с по-добри политики.
– Не спестявате критики и към българските политици, в т.ч. от партия ГЕРБ, с която сте свързан повече от 15 години. Преди дни предизвикахте „перфектната буря“ от реакции с подкрепата си за президента Илияна Йотова…
– Така се получи…Мисля, че през последните няколко години честно посочвах решенията и действията в партията, които считах за погрешни… Не последва промяна. Сега партията е в кондиция, която я извади от кандидатпрезидентската надпревара. И не разбирам, защо в такава ситуация да не мога да изразявам свободно личното си мнение по отношения на кандидатите.
Трябва да има достойнство в политиката. Бих казал и повече мъжкарство
Нещата трябва да бъдат казани такива, каквито са. Трябва да се подкрепят личностите с характер. Винаги съм отстоявал това в ГЕРБ, а не да се крием зад колективната безотговорност.
Но да се върнем към президентските избори. Мисля, ще се съгласите, че рекордното количеството двойки често е за сметка на политическото качество. Лично аз бих гласувал за десен кандидат, ако беше излъчена такава стойностна кандидатура. Не се получи. И Йотова ми изглежда приемливият кандидат. Ще отида да гласувам, както съм го правил винаги.
– На 21 септември навършихте 45 години. Както Данте е казал: „На попрището жизнено в средата“… Повод ли е това да си направите равносметка и какво предстои в личен и в публичен план?
– Равносметка не знам дали точно си правя, защото в работата си съм изключително подреден човек.
Винаги правя това, което съм намислил. Поставям си целите, преследвам ги, отчитам резултат
Така че не ми е необходимо да правя постоянно или по повод равносметка, защото не се подвеждам да управлявам хаоса. Вярвам, че в професионален план това е, което трябва да интересува хората.
Личният ми живот винаги е бил за мен и аз никога не съм го споделял. Той също ми е важен, просто не е обект на публичност, а и не бива да бъде…
От професионална гледна точка,
това, което ми е важно за последната година от мандата, е да реализираме няколко важни неща за града
Например, едното от тях е продължението на бул. „Славянски“ (ул. „Георги Байданов“), което трябва да стигне до разклона за Старозагорските бани. Другото е новото детското отделение, което трябва да построим.
– Градът става все по-добър, но хейтър умора няма… Как се отнасяте към това?
– Нека говорим за нещата конкретно. Парковете – и „5 октомври“, и „Алана“ станаха прекрасни. Колкото и да се опитва някой да излива хейт и да пише, и говори – парковете са прекрасни. Идват хора отвън, които не са старозагорци или старозагорци, които се връщат от чужбина. И казват: „Имате прекрасен център и прекрасни паркове“. Въпреки това има хора, които вместо да се радват, хейтят във Facebook. По-скоро съжалявам такива хора, защото, да ви кажа честно, аз
Като имам свободно време, не го използвам да влизам в мрежите и да хейтя някого
Животът ни предлага толкова по-смислени и красиви неща, на които да посветим времето си.
– Наближава 5 октомври – Празника на града, и той дава повод да Ви попитам какво от Стара Загора винаги ще носите в сърцето?
– Моята свързаност със Стара Загора и старозагорци е непреходна – този град е в основата на изграждането на личността ми. Израснал съм по тези улици, обграден от приятелите и хората, които ценя най-високо. Затова за мен градът ни винаги е бил източник само на позитивна енергия и вдъхновение. Корените ми са изцяло тук – в непосредствена близост до сградата на Общината премина детството ми при моите баба и дядо. Вярвам, че тук ще израснат и моите деца. Време е човек да се замисли, че е ред и за това. Децата придават смисъл на всичко, което правим.
Именно затова спекулациите, че не живея в Стара Загора, мога да приема единствено с ирония –
нищо не може да ме откъсне от мястото, на което принадлежа
Как да им обясня, че аз в друг град не искам да живея, защото това си е моят град. Всичко ми е тук. Приятелите, с които играя футбол, с които споделям походите в планината или разходките на „Аязмото“ и околностите – всички те са тук. Хората, които обичам, родителите ми – моят свят е в Стара Загора. Именно тези споделени мигове и близки хора осмислят живота ни. Човек не е създаден да бъде сам. Лично аз винаги съм поставял семейството и приятелите си на първо място.
Разбирате ли? Аз съм тук, тук се чувствам в своята си общност, така че никога не бих заменил Стара Загора с друг град. Това е градът на сърцето ми! И България, разбира се, не бих заменил с друга държава. Обичам, харесвам България. И, да, пътувал съм, харесват ми други страни, но да отида за няколко дни. България е моята истинска любов и Стара Загора, включително. Това е, което смятам, че определя един човек. Това е – кой е той, какви са корените му и къде той се чувства истински. Аз се чувствам истински в Стара Загора.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Виж още:
Живко Тодоров на 45 години: Успехите на града са най-добрият ми подарък
