Георги Ножделов е наследник на преселен от Македония род. Първоначално фамилията е била Велеганови, с времето се е променила. Детството му е минало в с. Баня, Панагюрско. Завършва 6 ОУ „Свети Никола“, а след това Търговската гимназия “Княз Симеон Търновски” в Стара Загора. Кандидатства кукли в НАТФИЗ 2014 година и завършва през 2018-а в класа на проф. Румен Рачев. От 2018 година е в трупата на ДТ „Гео Милев“. Зрителите го познават като Георги Шейтанов в Иконите спят“; Деметрий в „Сън в лятна нощ“; Каръл в „Лъжци по неволя“; Немият санитар в „Да се провреш под дъгата“ и още много роли. Участвал е в късометражни и пълнометражни филми, снимани в киностудия „Бояна”.
* * *
– Как избрахте актьорската професия след завършването на Търговската гимназия?
– Две неща са важни, много пъти съм го казвал – няма значение какво искаш ти, важно е това кое ще избере теб. И второ – единственото, което научих в Търговската гимназия беше, че няма да се занимавам с това. Когато кандидатстваш в гимназията, си на 14 години, родителите имат важна роля, насочват. Естествено всеки родител иска най-доброто за детето си, но не винаги знае как. Реално нашата професия (актьорската) не е чужда на когото и да е. Ние винаги играем нещо, някои после продължават.
Никога не съм ходил на школи и в някаква степен това е ключът за моята реализация
Много мои приятели и познати посещаваха школи и се наситиха, предпочетоха да им остане като хоби. Първите ми изяви са като дете в читалището в моето село Баня до Панагюрище. Правехме декори, играехме представления пред бабите…
В подготовката за НАТФИЗ ми помогна актьорът Станислав Станев. Той имаше школа, но не съм участвал, даваше ми роли, без да съм част от нея. По онова време той работеше с Младежкия общински съвет. Казах вече – знаех, че няма да се занимавам с това, което учех в гимназията, но не знаех как ще продължа. Много късно реших, бях вече в 12. клас.
– Завършил сте актьорско майсторство за куклен театър, как избрахте куклите?
– Аз съм възпитаник на Шесто основно училище, често посещавахме Кукления театър и ми беше интересно как възрастни хора вземат куклите и играят. И Господ ти казва – сега ще видиш, какво става! И те насочва към това, което трябва.
Куклите ме научиха на дисциплина
Бях за кратко в Кукления театър в Сливен, но после получих обаждане и дойдох тук.
– Колко станаха сезоните и ролите?
– Не броя нито ролите, нито сезоните. (Все пак уточняваме, че е тук от октомври 2018 година). Предпочитаната ми роля е следващата. Аз гледам процесите, не крайния резултат. Той е за публиката – тя отсява, тя решава кое е успешно и кое не, кое се харесва и кое не. Има случаи на изключителна комуникация, на много интересни ситуации в процеса на репетициите и накрая, като излезем на сцената – не това, което трябва. Не мога да кажа, че тази роля не ми харесва, защото публиката не я възприема, пак си я обичам, пак си я харесвам, но заради това, което аз съм дал в процеса. А това, че нещата не са случили според нашите очаквания – това е човешка болест. Не може в нашите глави всичко да е наред и да се получава както ние искаме винаги.
Киното е най-голямата ми любов, никога не съм го крил
Започнах да се занимавам с актьорско майсторство заради киното. Старая се винаги да съм в час, гледам, следя. Преди две години бях и в музея на Фелини… Много старателно отсявам и подбирам участията си, не е тайна, че повечето продукции, в които съм участвал, са чуждестранни, малко са българските. Когато близки и приятели ме питат кога ще ме гледат, задавам контра въпрос – в кое? В кое бихте искали да ме видите, какво гледате в момента, кое следите, нещо да ви е направило впечатление? И разговорът приключва.
– Стара Загора е град с богати културни традиции, включително и в театъра. Но имаше един период, в който сякаш публиката се отдръпна. Сега сякаш интересът се върна. Имате или такива впечатления?
– Много абстрактна тема. Аз съм обграден от хора, които се интересуват.
Освен актьор, съм и преподавател в НУМСИ „Христина Морфова“, от тази година имам и клас, тези млади хора ми връщат вярата
Няма как в толкова голям град да няма и хора с друг културен аршин. Но има и такива, които се опитват да бутат напред. Да не стане като в онази приказка, дето събрали детето и маймуната и казали, че докато порасне, маймуната ще се научи да говори човешки, а се получило обратното. Така че ако ние, като творци, не създаваме и не предлагаме среда, няма как да изискваме. От друга страна има една друга битка или вражда, макар че думата не е точна. Това са проблемите с една друга култура, която възпитава у много хора, включително и млади, пошлост и ценности, които дори не подлежат на коментар. Да, то съществува, наша работа е, да покажем, че освен това има и това. От там нататък – битието определя съзнанието, не съм го казал аз. Кой каквото и както реши. Ние не можем да култивираме всички, а и свинята не може да се култивира с Моцарт. Нашият проф. Румен Рачев казваше, че
не можеш да се научиш да четеш от Достоевски, за да стигнеш до него трябва много да си прочел
И пак стигаме до битието и съзнанието, ако всичко е сведено до това какво има в хладилника и какво ще гледаме довечера, няма как да се промени нещо. Не можем да вкараме човека в залата и да кажем – гледай, това ще те обогати и извиси. Известно е, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
– Стара Загора кандидатства за Европейска столица на културата 2032. Какво можем да покажем?
– Нека да гледаме обективно, много неща има да надградим в културния живот на града. Като се почне от най-обикновеното – алтернативни места за младите хора. Има толкова млади хора, които искат да слушат хубав джаз, например. Затова и ние, хората на изкуството, се стараем да даваме по нещо, но
това е обща кауза, трябва да го разберем
Много неща има да се правят, един час няма да стигне да ги изброим. Винаги давам за пример този паралел с Гърция – едни камъни имат, но какво правят с тях! Ние сме град на хиляди години, имаме два театъра, опера, музеи, известни сме като град на поетите. Ако нямаме амбиция да съхраняваме и развиваме това, няма кого да обвиняваме.
– Едно пожелание за празника 5 октомври?
– Нека всичко, което правим, да бъде с любов – към града и към ближния!
NBP.bg, Таня ИВАНОВА
