Стара Загора има не просто дадености, а сюжет – трансформация на цял регион и общност, която създава промяната, казва още Първан Симеонов, изследовател, публицист и граждански активист, създател на социологическа агенция „Мяра“
– Г-н Симеонов, Вие сте сред експертите, които участват в изготвянето на културната стратегия на Стара Загора – един от важните елементи в кандидатурата за Европейска столица на културата 2032. Защо приехте тази кауза, защо я подкрепяте и защо Стара Загора заслужава да се кандидатира?
– Имам предимно спомагателна и епизодична роля при изработването на културната стратегия на Стара Загора. Приех да помогна с каквото мога, най-вече, заради страстта си към тези теми и към старозагорските теми на екипа, който подготвя стратегията. Рамо до рамо в този процес сме с Мирчо Христов. А стратегията е наистина амбициозен документ, който се създава от екип, оглавяван от д-р Любомир Кутин.
Що се отнася до кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата,
смятам, че това би била достойната българска номинация за 2032 г. Защото има реален сюжет, който се случва пред очите ни
И това е трансформацията не само на Старозагорския регион, но и на всички райони, които по един или друг начин са свързани с наследството на въгледобива. Европа на няколко пъти избира за културни столици именно минни региони в трансформация.
Когато изследваме културата, това в крайна сметка означава начина, по който хората живеят, и продуктите на тяхното изкуство. И би било изключително важно и значимо, в европейско измерение, Европа да научи за този наш регион и неговата трансформация чрез култура. Тази трансформация е същностна. Тя засяга органичен регион (от Балкана до южната ни граница), който има своя идентичност и я променя.
Нека не забравяме и че с нас в кандидатурата е един град символ на трансформации и епохи, какъвто е Димитровград, с нас е и Бузлуджа – друг символ на транформация и преходи мегду епохи. Това е история в реално време и Европа ще оцени това.
Не знаем дали тази история ще бъде успешна, но със сигурност знаем, че е много истинска
Струва ми се, че това е много интересен пример. Затова вярвам, че Стара Загора може да се пребори. Другите кандидатури на български градове, също са хубави, но те или констатират миналото, или разчитат на дадености – природни или туристически. А ние разчитаме на сюжет, на свой разказ.
Стара Загора има какво да даде не просто с културната си продукция, която очевидно е сериозна и със своите идентичности в литературата, в операта, в кукления театър, в много други културни сектори. Но ценното при нас е, че този процес ни дава едно по-високо ниво, а именно – една цяла общност кандидатства. И тя има своя обща идентичност. Не само един или два града. И тази общност може да даде неимоверно повече.
– Освен подкрепата, която вече е заявена от близки и по-далечни общини от региона, какво друго конкретно можем да споменем на този етап като инициативи?
– На този етап е рано да се говори в голяма конкретност. По-скоро трябва да се говори за концепциите. Например, оценявам много високо кандидатурите и на останалите български градове, както казах. По-специално ми е интересна тази на Габрово, която е заедно с Велико Търново, защото там има нещо иновативно. Но именно иновативността е това, което ми се струва по-голямото предимство на старозагорската кандидатура. Защото ние имаме не просто дадености – природни, каквито има Бургас, или исторически и архитектурни, каквито има Велико Търново. Ние имаме развитие.
Много е важно също, че Бургас, който работи много активно, развива се много планомерно и амбициозно, има своята сила.
Но с ръка на сърцето мога да кажа, че Стара Загора е в пъти по-жива като инициативи отдолу нагоре
Защото едно е нещата да се развиват през европейско финансиране и през амбициозна местна власт. Съвсем друго е в града да има и реални съпротиви, реални опозиции, реално гражданско общество, реални корективи на властта.
Давам само няколко примера. Едно от основните културни събития, които се случват в Стара Загора и се превръщат в марката на града, е общностният Бедечка фест: На Зелено. Припомням колко години каузата „Бедечка“ беше съпротива срещу местната власт, докато тя разбра смисъла, подкрепи я и удържа. Фестивалът „На зелено“ също е културен актив за Стара Загора, който донесе престижната европейска награда за наследство Europa Nostra 2025.
Друг пример е едно от най-интересните културни пространства в момента в Стара Загора – на върха на Аязмото, което е частна инициатива. Това е пространство за иновативна кулинария, което поддържа и своя музикална програма и специфичен музикален вкус.
Следващ пример е възстановяването на архитектурата отново чрез частна инициатива, а не изцяло „отгоре“. Някои от знаковите стари къщи на Стара Загора са възстановени точно по този начин.
Една от най-интересните граждански групи в момента „С любов за Стара Загора” префасонира изцяло едно централно, знаково пространство на Стара Загора
Това е група от ентусиасти, малки бизнеси и хора, които реализират форма на граждански урбанизъм.Те например, направиха така, че един чакълиран паркинг (зад Универсалния магазин – бел.ред.) да се превърне в привлекателно пространство на града и, между другото, в пространство за общуване и култура.
Давам тези примери от последните години, които показват, че в Стара Загора много от нещата се случват отдолу нагоре. И това е много важно. Това е демократизацията в културата. Това е второто, много решаващо предимство на културната карта на Стара Загора. Ето, сега и летището може да оживее – пак през съпротиви. А регионалните идентичности се нуждаят и от близки летища.
И третото, разбира се, е изключително богатото културно-историческо наследство, което нашият регион притежава. Излишно е да говорим за Розовата долина, за Долината на тракийските царе. Излишно е да говорим, че на територията на нашия регион са Шипка и Бузлуджа. Излишно е да говорим, че в региона ни, по почина на Лена Драголова, може буквално да се развива литературният туризъм. В няколко града на нашия регион. Ние сме място на словото.
И такива са и очакванията към такъв тип кандидатури като тази за европейска столица на културата – не туристически места, не грамадни градове. А напротив, специфични места, които разказват някакъв свой сюжет.
– Може би тази кауза, въпреки че има и много критики към нея, може да обедини хората. Бизнесът също я подкрепя…
– Знаете ли, много от този „хейт“ е съвсем нормален. Той идва от две-три места, които, за съжаление, аз разбирам напълно. Има хора, които са недоволни.
Но едно е да си недоволен и да си конструктивен, друго е просто през цялото време да си недоволен от всичко
Трябва много да се внимава критиката да не се превърне в трайна крайност.
После, част от този, както го наричате вие, „хейт“, аз съм сигурен, че ще бъде взет предвид и тези мнения ще бъдат чути. Между другото, такива мнения бяха чути и при писането на стратегията. И така трябва – подходът трябва да бъде приобщаващ и отворен.
Като изследовател, ще го кажа така: когато гледам какво пишат бургазлии за кандидатурата си за столица на културата, е същата работа. Те казват: „Ама чакайте малко. Каква столица на културата ще ставаме, като този тротоар не е направен, този институционален ръководител не е изряден. Знаете ли, че зимата тук няма работа, че не може да разчитаме само на туризма през лятото?“. Когато гледаш нещо отвътре, нормално е да му намираш главно проблемите, винаги е така.
Няма да забравя веднъж, когато в Стара Загора беше дошъл Борис Бонев. Той още не беше станал общински съветник и беше похвалил това, което е видял в центъра на града. А нашите фенове на Борис Бонев бяха леко в недоумение: „Как така, хем сме фенове на Борис, т.е. неговото мнение е меродавно, хем той ще хареса това, което ние хейтим?”.
Това са стандартни ефекти и трябва да си даваме сметка, че ще ги има. Пък и знаете аз колко критичен съм често към нещата в града. Точно защото мога и отвън да ги погледна.
Има и един друг ефект – комплексите, които всяка една общност има. Комплексите, че си малък и че не заслужаваш. Напротив – трябва да се мечтае. Няма друг начин.
Много се радвам, че получихме една увереност от президента Илияна Йотова от трибуната на фестивала „Богородична стъпка”
Да, вече сме в кампания и тя вече е кандидат-президент. Но беше ценно нейното мнение да се чуе.
Има и друго. Още не е ясно дали в надпреварата за Европейска столица на културата, в последния момент няма да се включат Варна, Русе…
Най-важното при този тип съревнования е, че това е културно съревнование. Аз на свой ред не бих хейтил никоя от другите кандидатури. Просто наистина намирам кандидатурата на региона на Стара Загора и около региона на Стара Загора за иновативна. И освен това съм от Стара Загора и естествено, че това е моят отбор.
– Най-важните ползи за Стара Загора в подготовката на кандидатурата?
– Процесът за мен има смисъл дори само като участие. Защото мобилизира общността. Мога да го потвърдя дори по себе си. Започнахме да бъдем по-иновативни, да мислим проекти. Това, което се постига през такива съревнования, е активизация. Трябва да се опитаме да извлечем максималното от тази процедура.
И нека да не забравяме, че през такива кандидатури се наблюдава мобилизация не само в културния сектор, но и в различни други сфери. Това е благоприятно и за туризма, и за транспорта, и за инфраструктурата, и за всичко останало.Така че през културата ние изграждаме идентичността на своя регион, на мястото, в което живеем, на нашата общност и на нашия град.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
