Целта ни е, след като инвестираме в съществуващата културна инфраструктура, да продължим да създаваме нови културни пространства и събития, казва още зам.-кметът на община Стара Загора Милена Желева
На 5 октомври Стара Загора ще отбележи своя празник. Град, изграждан над 8000 години с усилията на 400 поколения, преживял дни и векове на изпитания и винаги възкръсвал като феникс от пепелта.
Навръх празника излиза празничното издание на „Национална бизнес поща“, посветено на Деня на Стара Загора. Избрахме да представим Най-новия градеж на най-стария град, както и неговите лидери.
Празничното издание за 5 октомври – виж ТУК>>
– Г-жо Желева, през последните години развитието на културната инфраструктура е във фокуса на Община Стара Загора. Как бихте описали промените?
– От началото на настоящия управленски мандат на кмета Живко Тодоров започнаха сериозни ремонтни дейности в сферата на културната инфраструктура на Стара Загора. Ако предишните мандати се отличаваха с особено внимание към спортните обекти, сега може да кажем, че акцентът е върху културата.
Един от ключовите обекти е сградата за култура и изкуство, известна на старозагорци като бившия Пионерски дом. Нейното реновиране започна през януари тази година. Срокът за изпълнение на проекта е до 30 юни 2026 г., но строителните дейности са почти приключили. Уверението на строителя е, че до края на годината, а може би още през есента, ремонтът ще бъде окончателно завършен. След решение на Общинския съвет досегашните ползватели – читалище „Родина“ и ансамбъл „Загорче“, ще могат спокойно да се върнат и да продължат дейността си там. Очакваме това да се случи в началото на 2026 година.
Сградата ще бъде изключително модерна и ще отговаря на всички съвременни изисквания
Най-голямата новост е изграждането на асансьор за хора с увреждания и с двигателни затруднения.
– Да припомним кои други обекти вече са в процес на обновяване?
– Реновацията на сградата на библиотека „Родина“ на бул. „Руски“ вече започна. Това е място в идеалния център на града, което изисква особено отношение от страна на строителите заради близостта до болница, жилищни и обществени сгради. Вече е извършено основно почистване, премахнати са старите дограми и настилки. Предстои пълна подмяна на покривната конструкция.
Освен това очакваме да започне ремонт и на сградата на Eзиковата школа, която също е част от читалище „Родина“ (на ул. „Хаджи Димитър Асенов“, срещу магазин „Билла“). Паралелно очакваме осигуряване на финансиране за
реализация на проекта за ремонт на Художествената галерия
която, както старозагорци знаят, се намира в сградата на бившите хали и е паметник на културата.
Тези сгради отдавна се нуждаят от обновяване, но сега се откриват възможности за финансиране и ние ще се възползваме максимално, за да придобият съвременен вид и удобства, като същевременно запазим техните отличителни характеристики.
– Сред ключовите обекти е и Драматичният театър „Гео Милев“. На какъв етап са ремонтните дейност там?
– Ремонтът на театъра се забави, тъй като два пъти се наложи промяна в проектирането. В момента обаче фирмата изпълнител работи с ускорено темпо. Външната фасада вече е видимо обновена, всичко се извършва с одобрението на Националния институт за недвижимо културно наследство. Вътрешната административна част е завършена напълно, същото важи и за източната част, където се помещава Общинският фолклорен ансамбъл „Загоре“. Остава довършването на фоайетата, зрителната и камерната зала, заедно с цялото оборудване и обзавеждане. Очакваме в средата на 2026 г. театърът да бъде открит с първо представление.
В момента съставът на ДТ „Гео Милев“ изпитва затруднения, защото е пребазиран и пътува до други градове, но артистите се справят отлично.
Започва работа и по два паметника – на Светите братя Кирил и Методий и на Тодор Александров
И двата проекта дълго се забавиха поради съдебни процедури и административни изисквания от Министерство на културата. Скулпторът Наско Настев, който спечели конкурсите и за двата паметника, вече започва работа заедно със своя екип. Срокът за завършване на паметника на Кирил и Методий е края на март 2027 г., така че той да бъде открит на 24 май. Паметникът на Тодор Александров по решение на Общинския съвет трябва да бъде разположен в парк „Зеления клин“.
– Какво ще се случи с демонтираните елементи от Водното огледало „Поетите на Стара Загора“?
– Месинговите листове бяха демонтирани, почистени и съхранени. Както кметът Живко Тодоров посочи наскоро, след приключване на срока за намеса по проекта за централния булевард, ще преминем към промяна на някои пространства.
По отношение на водното огледало „Поетите на Стара Загора“ обмисляме варианти за експониране на месинговите плочи в пространството между Музей „Литература на Стара Загора“ и Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия, или на самата фасада на музея. Възможен е и друг подход. Решението предстои.
– Община Стара Загора активно кандидатства и по програми. Какво предстои в тази насока?
– Обявихме извънредна сесия на Фонд „Култура“. Подадохме редица значими проекти за финансиране и в момента изчакваме крайното решение на управляващия орган.
Работим и по няколко проекта по Плана за възстановяване и устойчивост, насочени към културни продукти и събития, свързани основно с празника на града – 5 октомври, както и с други значими дати.
Освен това активно
подпомогнахме читалищата в общината да кандидатстват по програма за създаване на дигитални клубове. Над 40 читалища отговарят на условията
и ние им оказахме административна помощ, включително с подготовка на документите. Дигиталният клуб включва работни станции – компютри, принтери, оборудвани работни места, като има възможност до 30% от средствата да бъдат използвани за ремонтни дейности на самото помещение.
Национален фонд „Култура“ също предоставя много възможности за финансиране. Голямата част от нашите културни институти вече са кандидатствали по тях. Давам за пример няколко частни балетни и фолклорни школи, които са много активни и печелят проекти към Национален фонд „Култура“ за постановки, костюми, музика и др. Това е много важно, защото не бива да се разчита единствено на общините, тъй като нашите ресурси са ограничени.
– Стара Загора обяви кандидатурата си за Европейска столица на културата. Докъде стигна този процес?
– Работим активно по подготовката, въпреки че досега не сме давали широка гласност. През есента ще обявим Инициативния комитет и конкретни стъпки, които ще бъдат направени до края на годината. Очакваме напролет да бъде отворена процедурата за официалната подготовка на документите. Вярвам, че ще имаме добри новини.
– Как върви развитието на знакови туристически проекти, като този за зоопарка?
– Зоопаркът е сред най-значимите ни туристически обекти. Общинският съвет взе решение за неговото разширение с нови 100 декара. В момента се извършва промяна на Общия устройствен план и проектиране, като са необходими съгласувания с различни министерства и агенции.
До седмици очакваме отваряне на европейската програма. Досега с отпуснатите 200 000 лева по т. нар. техническа помощ, разработихме всички необходими документи за кандидатстване за финансиране по Програма „Околна среда“.
Очакваме около 5 милиона лева за първия етап – преместване на защитени видове, като мечките и евразийските рисове, в нови съоръжения, близки до естествената им среда, изграждане на терариум и др.
Надявам се до две години този етап да бъде завършен. Проектът е дългосрочен и ще продължи на етапи с изграждане на цялостна нова инфраструктура.
– Какво е общото послание зад всички тези усилия?
– Стремежът ни е да променяме културния облик на Стара Загора, но да запазваме духа и историята й. Това е град с изключителни традиции и в него живеят хора с особено отношение към културата и изкуството. Ние трябва да осъзнаваме огромната отговорност към нашите предци, които са възстановили града от пепелта преди 146 години. Всичко, което изграждаме в областта на културата, изкуството, образованието и науката, трябва да бъде с мисъл за развитие във времето напред.
Целта ни е, след като инвестираме в съществуващата културна инфраструктура, да продължим и с нови проекти – да създаваме нови културни пространства и събития. Затова споменах и един от най-новите обекти – Музей „Литературна Стара Загора“, както и предстоящото изграждане на паметниците на Светите братя Кирил и Методий и на Тодор Александров. Така е и с разширението на зоопарка, защото освен предвидените 100 декара, в бъдеще има възможност да бъдат разработени още 60 декара. Така той може да се превърне в най-големия на Балканите.
Нашето поколение трябва да мисли не само за ремонти, а и за бъдещето. Усилията ни са насочени към създаване на пространства, които ще останат трайно в културния и обществения живот на Стара Загора.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
