На националния празник – 22 септември – Деня на независимостта, разговаряме с доц. д-р Калоян Дамянов, областен управител на област Стара Загора, по ключови проблеми на региона, гарантиращи енергийната сигурност и качеството на живот на хората от областта.
– Г-н Дамянов, как Ви изглежда икономическата перспектива на Стара Загора от позицията на областен управител?
– Като перспектива на регион, който има повече активи, отколкото понякога сам си дава сметка. Стара Загора е една от малкото области в България, които съчетават силна индустриална традиция, голям енергиен комплекс, университет, квалифицирана работна сила, стратегическо географско положение и сериозен европейски финансов ресурс за икономическа трансформация. Малко региони започват промяната си с подобна база. Но перспективата не е даденост. Тя трябва да бъде превърната в конкретни инвестиции, предприятия и работни места.
Намираме се в период, в който традиционният икономически модел на региона се променя, а новият трябва да бъде изграден достатъчно бързо, така че хората да усещат развитие, а не несигурност
Виждам три основни опори. Първата е индустриалната диверсификация – привличане на нови производства, технологии и инвеститори, без да разрушаваме работещото. Втората е енергетиката – Стара Загора трябва да остане енергийното сърце на България, но да разширява технологичния си профил. Третата и най-важна е човешкият капитал – Тракийският университет, професионалното образование, инженерните кадри и възможностите за квалификация и преквалификация.
– Какво е значението на международните партньорства и чуждия опит в търсенето на най-добрите решения за икономическо развитие?
– Изключително важно. Затова търсим и международни партньорства. Подписаният през септември Меморандум за сътрудничество между област Стара Загора и китайската провинция Шанси не трябва да остане протоколен документ. Енергетиката е една от конкретно заложените области за сътрудничество, а двата региона имат сходство като традиционни енергийни центрове, които трябва да се адаптират към технологичните и икономическите промени. Шанси разполага с въглищни запаси над 270 млрд. тона и е национална пилотна зона за трансформация на ресурсната икономика.
Интересното за нас е, че Шанси не разглежда трансформацията като просто отказ от своя основен природен ресурс
Напротив – актуалните планове на провинцията предвиждат до 2030 г. въгледобивният капацитет да остане около 1,3 млрд. тона годишно, а производството – около 1,25 млрд. тона, паралелно с интелигентни мини, по-чисто използване на въглищата, въглехимия, нови материали и развитие на възобновяеми източници.
Именно това прави Шанси интересен за Стара Загора. Не защото можем механично да пренесем китайския модел в Европейския съюз – това нито е възможно, нито би било разумно, но можем да видим как един голям въглищен регион използва съществуващата си индустрия, инфраструктура и човешки капитал, за да създава продукти с по-висока добавена стойност.
Искам да проучим какво от този опит може да има приложение за комплекса „Марица-изток“ – технологично, икономически и екологично. Именно така разбирам активната регионална политика: да не чакаме решенията да бъдат измислени някъде другаде, а сами да търсим партньори и възможности.
– Три десетилетия Старозагорска област е във фокуса на спора между либералните опити за затваряне на въгледобива и консервативната позиция, че той трябва да бъде максимално съхранен като елемент от националната сигурност. Кой е по-правилният път за развитие на минно-енергийния комплекс „Марица-изток“?
– Бих излязъл от това противопоставяне. Не мисля, че бъдещето на „Марица-изток“ може да бъде решено с идеологически лозунги. Едната крайност е да определим дата за затваряне и едва след това да се питаме какво ще се случи с икономиката и хората. Другата е да се държим така, сякаш светът, енергийните пазари и европейските регулации няма да се променят. И двата подхода подценяват сложността на проблема.
Моята позиция е ясна: комплексът трябва да работи, докато е необходим за енергийната сигурност на България и докато това е икономически обосновано, а времето дотогава трябва да бъде използвано активно, за да изградим неговото следващо развитие
Не пасивно очакване на прехода, а управление на прехода.
– От голямо значение, за да се реализира положителна перспектива за енергийната сигурност на страната, е взаимодействието между централната изпълнителна власт, законодателната и местната власт…
– Именно затова още през юли инициирах в Стара Загора среща с министъра на енергетиката Ива Петрова, народните представители от региона, кметовете на засегнатите общини, ръководствата на енергийните дружества и останалите заинтересовани страни. Целта беше политическото говорене да се превърне в постоянен експертен процес. По предложение на министър Петрова започнаха регулярни работни срещи по финансовото и инвестиционното бъдеще на държавните дружества в комплекса.
Това е важна промяна – вместо периодично да разговаряме само когато възникне криза, да имаме постоянен формат, в който новият холдинг „Марица-Изток“, синдикатите, местната власт и другите заинтересовани страни работят върху конкретни решения. Смятам, че трябва да разширим хоризонта още повече.
За мен именно тук е интересната тема за бъдещия обмен между Шанси и Стара Загора – въглехимията и създаването на по-висока добавена стойност от ресурс, който регионът вече притежава.
България е член на ЕС и работи при съвсем различна нормативна, климатична и пазарна рамка. Не всяка китайска технология или производство би било приложимо у нас. Затова не говорим за копиране, а за проучване.
Според мен би било грешка предварително да изключваме технологични решения, без да сме ги анализирали. Трябва да поставим на масата всички икономически и технологично реалистични възможности – въглехимия, съхранение на енергия, индустриални производства върху освободени терени, рекултивация, ВЕИ, нови енергийни технологии и използването на огромната инфраструктура, която вече съществува в комплекса.
Шанси показва нещо важно:
енергийната трансформация не задължително означава заличаване на индустриалната идентичност на един регион. Тя може да означава нейното технологично надграждане
Дали и доколко подобен подход е приложим в „Марица-изток“, ще покажат икономическите, техническите и екологичните анализи. Моята задача като областен управител е да направя така, че тези възможности поне да бъдат проучени.
За мен това е истинското значение на думата „преход“ – не да заменим работеща икономика с обещания, а докато имаме работещ комплекс, да изградим следващите му икономически функции.
– Здравеопазването също вълнува хората от региона. Вие наскоро посетихте държавната болница в Стара Загора, какви са впечатленията Ви и как можете да съдействате за решаването на проблемите, поставени от изп. директор проф. д-р Йовчо Йовчев?
– Посещението ми беше без предварително предупреждение и това беше съзнателно решение. Исках да видя болницата така, както я вижда пациентът, а не така, както изглежда при официално посещение.
Ще бъда откровен – проблемите са реални. Ремонтът на Спешното приемно отделение се проточва с години, част от асансьорите са морално и технически остарели, има сериозни потребности от оборудване и кадрово обезпечаване.
Това е университетска болница с регионално значение и състоянието ѝ не може да бъде разглеждано като вътрешен проблем само на едно лечебно заведение
Същевременно смятам, че инвестициите трябва да вървят заедно с добра организация, прозрачност и ясна управленска отговорност. Не всеки проблем може да бъде решен единствено с още средства.
Ролята на областния управител не е да управлява болницата вместо нейното ръководство или Министерството на здравеопазването. Моята роля е да поставям проблемите пред принципала, да настоявам за конкретни решения и срокове и да създавам координация между държавата, лечебното заведение, Тракийския университет и местната власт.
Дебатът за ремонта на сградата на Общината и състоянието на болницата донякъде смесва различни собственици и различни бюджети. Но зад него стои едно напълно разбираемо обществено очакване – когато гражданите виждат модернизирана градска среда, те очакват същия стандарт и от институциите, от които пряко зависят животът и здравето им. С това очакване държавата трябва да се съобрази.
