5 октомври е официалният празник на великия град Стара Загора. Датата на честването е историческа и е свързана с полагането на основния камък за възстановяването на града. Ритуалът се провежда през 1879 г. и е оглавен от княз Александър Богориди.
Преди Руско-турската освободителна война и трагичните събития от лятото на 1877 г. Стара Загора е най-многочисленият град в България. Непосредствено преди опожаряването му и практически пълното му унищожение през юли 1877 г. градът наброява над 25 500 жители. Официалните данни от регистрите на преброяването през 1875 г., в навечерието на Старозагорското въстание, сочат, че градът наброява 4419 домакинства с 25 550 жители. Според същите източници съседният Пловдив по това време е наброявал около 24 000 души.
Непосредствено преди Освобождението Стара Загора е най-големият икономически и демографски център по българските земи.
След бруталното опожаряване на града през юли 1877 г. и избиването на над 14 500 души мирно население от войските на Сюлейман паша Стара Загора е практически заличена.
Пет години след полагането на основния камък на 5 октомври 1879 г. при първото официално преброяване в Източна Румелия през 1884 г. са регистрирани едва 15 288 жители. Това срива града от първо до 7-о място по големина в българските земи за онова време. Документите, потвърждаващи тези цифри, се съхраняват в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София, в отдел „Ориенталски сбирки”, както и в Държавния архив в Анкара.
„Национална бизнес поща” неведнъж е публикувала тези данни, посочвайки че заличаването на града от турските войски е стратегически акт срещу бъдещата българска държавност и нейната естествена бъдеща столица Стара Загора.
Величието на града преди Освобождението е будило възхищението на американски, британски, германски, френски и други дипломатически представители, историци и журналисти.
Юлий фон Викед, германски офицер и военен историк, свидетел на унищожението на града, пише: „В Ески Заара… дотогава царуваше голямо благосъстояние. Навсякъде се виждаха прекрасни къщи, заобиколени от буйни градини с плодовити дървета. Улиците бяха чисти и оживени, а пазарите пращяха от стока. Градът правеше впечатление на истински оазис на цивилизацията в тези земи“.
Американските дипломатически представители в официалните си доклади до Държавния департамент на САЩ говорят за икономическото и културно чудо на Ески Загра. Хорас Мейнард, американски посланик в Цариград, казва: „Това е град с изключително развито индустриално производство, средище на богати занаятчии и търговци, чиито къщи по нищо не отстъпват на европейските. Българското население там е постигнало невероятен напредък в образованието и икономическото си благосъстояние“.
Подобни са и свидетелствата от британските дипломатически доклади: „Градът се отличава с големите си и красиви каменни училища и църкви, които местното българско християнско население е издигнало със собствени средства, демонстрирайки завидни икономически възможности и силен стремеж към просвета“.
Като устремен в бъдещето град вижда Стара Загора преди опожаряването Огюст Дозон, френски консул и дипломат: „Ески Загра поразява пътника със своите обширни лозя и зелени долини, които го заобикалят. Той изглежда по-скоро като голяма, разстилаща се градина, отколкото като обикновен ориенталски град. Вътрешният му живот е доминиран от будна и интелигентна християнска общност, която постепенно превръща селището в модерно търговско средище“.
Празникът на града през 2026 г. преминава под знака на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032. Отличието „Европейска столица на културата“ продължава точно една календарна година. Избраните градове носят тази титла от 1 януари до 31 декември на съответната година, през която организират и провеждат редица културни събития с европейско измерение.
Стара Загора от над 8000 години е Изворът на европейската цивилизация. Над 400 поколения са непрекъснатата жива връзка на културното ДНК на Европа. Величието и духът на такъв град не могат да бъдат нито опожарени, нито заличени. Те са заслужили Чест и заслужават Слава. Нека празнично си пожелаем да спечелим номинацията за Европейска столица на културата 2032.
Заслужаваме я, нищо, че е за една година. Но най-важното е да помним, че завинаги ще бъдем нещо повече от столичани. Ние сме СТАРОЗАГОРЦИ!
NBP.bg, Станимир СТОЯНОВ
