Глобалното затопляне, Парижкото споразумение за климатичните промени са лъжа и спекулация, казва още доц.д-р Борис КОМИТОВ от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“-БАН
– Г-н Комитов, как ще коментирате аномалиите във времето на Балканите, у нас, тази зима?
– Не харесвам думата климатични аномалии. От 4.5 милиарда години на Земята има климат и той е под влияние на различни естествени фактори. Основните са космически, преди всичко външни. Казваме, че климатът е многогодишен режим на времето, но на практика той се мени. Няма положение, при което да не се променя, със или без присъствието на човека.
Вървим към период с по-студени зими
очаквам следващата да бъде още по-студена
Навлизаме в период около слънчевия минимум на период от 11-годишния цикъл на слънчева активност. За българския климат, Югоизточна Европа, Балканите, той се характеризира с това, че студените зими се групират около минимумите на тези 11-годишни цикли. Причинно-следствените връзки, които водят до поведението на климата, през зимата при нас са такива. Няма начин около минимума на 11-годишните цикли да имаме топли зими. Т.е., трябва да чакаме студени зими.
– До кога?
– Догодина, следващата година. Проблемът със сегашния слънчев цикъл, интригата около него, е колко дълъг ще бъде. Със сигурност няма да бъде къс. Настоящият 11-годишен слънчев цикъл с официален цюрихски номер 24 започна в началото на 2009 г. Сега той вече е към своя край, обаче засега все още няма признаци, че слънчевата активност е приключила. Напротив, все още се образуват активни области, макар и рядко. А механизмът е такъв – нито единият цикъл започва изведнъж, нито другият завършва изведнъж. Това е математическа абстракция, при която на база на данни, най-вече слънчевите петна, казваме – дотук тенденцията е вървяла надолу, а оттук тръгва нагоре. За да го разберем, кога точно е бил минимумът, трябва новият цикъл вече да е започнал.
Преди 5 години се смяташе, че слънчевият минимум ще бъде около юни 2020 г., след това датата бе коригирана към малко по-къса.
В момента виждаме, че периодът ще е дълъг
че това ще бъде цикъл с продължителност по-голяма от 11 години. Може би 12 години. В 2010 г., когато предишният слънчев 23-ти цикъл, вече завършен, знаехме, че той е бил 12 години и 3 месеца, но го разбрахме, едва когато започна новият 24-ти слънчев цикъл.
– Как разбирате, че приближава слънчевият минимум?
– По поведението на магнитните полета на активните области на Слънцето. Следим слънчевите магнитни полета. Около двата полюса трябва да е оформена характерна полярност за дадения минимум. При прехода от слънчев цикъл с четен, към слънчев цикъл с нечетен номер – сега вървим от 24-ти към 25-ти, трябва около полюсите да има много добре оформени полярни области, те да са с добре изразена полярност – положителна около северния полюс и отрицателна около южния. Те вече са оформени, което показва, че в момента сме близо до слънчевия минимум. Магнитното поле на Слънцето в момента доста прилича по външен вид на магнитното поле на Земята.
Около слънчевите максимуми това не е така
тогава преобладава не общото магнитно поле на Слънцето, а това на активните области, т.е. групите петна. Интересно е, че когато започва новият цикъл, магнитните полета на активните области в северното и южното полукълбо са с обратни полярности на тези в предишния цикъл. Т.е., сега трябва в северното полукълбо да се появят активни области, в които полярността да е обратна на тази, която досега е била в северното полукълбо. Същото нещо, огледално, трябва да е в южното полукълбо. Но в момента какво има – три пъти, от миналата година досега, са се появявали факелни полета, не групи (факелното поле е слаба магнитна област, без петна). Имаме три регистрирани такива случаи, на групи магнитни полета, в северното полукълбо, характерни за полярността на 25-тия слънчев цикъл. Но все още няма петна. Около слънчевия минимум има едновременно както активни области от стария цикъл, така и от новия цикъл, като тези от стария са обикновено близо до екватора. А от новия цикъл се появяват на средни ширини. Свързано е с потоците от веществото, които идват от вътрешността на слънцето, физически неща.
Процесът на едновременното присъствие на двата вида активни области продължава между 12 и 20 месеца, т.е. можем да очакваме, че такива събития ще наблюдаваме някъде до ноември-декември 2020 г. А самият слънчев минимум можем да очакваме, че ще е в началото или средата на 2020 г.
– На времето как ще се отрази това?
– Какво ще е времето, зависи първо от това колко са мощни тези 11-годишни цикли. Аз
очаквам ситуацията да е подобна на началото на 20-ти век
По принцип на Слънцето, а оттам и в климата, се наблюдават процеси не само с 11-годишна, но също и с по-кратка и по-дълга продължителност. Аз мога да се гордея, че всъщност съм един от първите, които преди повече от 10 години обърнаха внимание на 60-годишния цикъл, който се проявява върху климата. Показах, че е свързан със слънчевата активност. Този цикъл го има в слънчевия вятър, който трудно се описва количествено, по-скоро е качествен. Проявява се като редуване на силен 22-годишен цикъл с още по-силен, след това със слаб. Това го проследяваме в годишните пръстени на дърветата. Аз показах, че този цикъл присъства в космогенния берилий, присъства в честотата на полярните сияния, т.е., това е свързано със слънчевия вятър и с геомагнитната активност чрез него. Оттам той се проявява и в климата.
– Прогнозата Ви за климата през следващите месеци, години?
– Прогнозата ми е за хладно и дъждовно лято. И евентуално тази зима да е по-дълга, че ще се прояви като студена по-късно. Ако няма силно изразен студен период в нея
трябва да чакаме продължителна зима
Не толкова студена, но продължителна. Склонен съм да мисля, че тази зима ще е такава. Пролетта ще започне като суха, след това ще се прояви като влажна. Краят на пролетта и началото на лятото ще бъдат дъждовни. След това ще имаме относително засушаване през есента, но есента също няма да бъде много суха. Характерно за последните години за 24-тия слънчев цикъл е, че има тенденция пролетите да са влажни и дъждовни, за сметка на това есента е продължителна, мека и суха. Зимата закъснява и се проявява февруари-март.
– Но тази зима започна през ноември?
– Да, но не бе толкова студена. Очаквам между 2018 г. и 2021 г. да се прояви такова застудяване, което да бъде равностойно на две студени зими, като през 1985 г., или на една студена зима като от 1954 г. – изключително студена, когато и крайбрежието на Черно море е замръзнало. Но това не са аномалии. Всичко, което наблюдаваме в климата, вече го е имало много пъти. Не е в резултат на човешка намеса. Един възрожденец от Свищов – Стефан Нанчев, е водил нещо като дневник. Описал е, че през 1810 г., още в края на септември, паднал 2 м сняг, хората не успели да си приберат гроздето. Студът продължил до Коледа, когато изведнъж времето се стоплило. Хората разровили снега, гроздето било много хубаво запазено. Може ли това да се нарече климатична аномалия? Вероятно да, но
тя не е свързана с човешка дейност
в края на краищата говорим за началото на 19-ти век.
– А по-дългосрочната Ви прогноза?
– В по-дългосрочен план очаквам ситуация през следващите 20 години да се прояви нещо, което го е имало в българския климат преди около 1000 години. През 11-ти век е имало период с екстремални природни явления по нашите земи. В тази връзка не виждам нашата система за бедствия и аварии как ще се справи. Точно тогава слънчевата активност, в рамките на дългия 2400-годишен цикъл, достига максимума си – около 10-ти век. Ако четете документи, ще научите, че през 717 г. е имало 100 дни сняг в района на Константинопол при обсадата и арабите, които са обсаждали Константинопол, масово са измирали от студ и глад, яли са камъчета и трупове на хора и животни, както и изпражнения, докарани са били до людоедство. Преди това, когато се е образувала българската държава, в 681 г., е имало последователно 3 тежки зими, хората на Аспарух са изнемогвали поради климатични обстоятелства.
Великите преселения на народите винаги са свързани с тежки климатични промени
при това най-вече от вътрешността на Евразия, където климатът става по-зъл, към района на Средиземноморието или Западна Европа.
България след 2007 г. тръгва към застудяване. Защото слънчевата активност върви към поредния минимум на 200-годишния цикъл. Вървим към това, което е било в началото на 19-ти век, виждаме го и по дърветата. Ясното затопляне на климата и засушаването в края на 20-и век в България го е имало и в края на 18-и век. Аз успях да намеря в района на мина Паисий през 1983 г., резен, снет от района на дърводобив, 209-годишно дърво. Едва през 2000 г. му дойде времето да го изследвам – има начин за направа на модел и суперпозиция на намерените цикли. Цикличните колебания описват поведението на растежа и
от екстраполацията се вижда продължителна епоха на засушаване
започнала в началото на 80-те години на миналия век. Тя достига максимума около 2010 г., след което бързо се обръща. Засушаването на климата, което толкова уплаши хората преди около 20 години, всичко това, е описано … Но обществото има къса памет .
От 2007 г., до около 2030 г. се виждат сравнително слаби колебания на климата с бавна тенденция към захлаждане, но след 2030 г. тя бързо се засилва. 26-тият цикъл, който би трябвало да доведе до слабо засушаване, според този прогнозен модел практически няма да се усети. Аз се замислих защо 26-ти цикъл все едно сякаш няма да го има, а започва 27-ти. Когато направих моя модел, този път за слънчевата активност, като ползвах данни от 1749 г. до 2015 г., се вижда следното: 24-ти и 25-ти цикъл са ниски, почти еднакви, а 26-тият, който трябва да доведе до спадане на валежите, всъщност излиза, че би трябвало да остане „недоразвит“. Според модела, се оказа, че 26-тият започва, достига амплитуда колкото 24-тия, и започва да спада. Но преди да достигне нормален минимум, слънчевата активност започва да расте нагоре, т.е. започва цикъл 27. Двата конвективни потока на веществото под повърхността на Слънцето, свързани с 26-и и 27-ми цикъл около 2035 г. ще се смесят, времето ще е дъждовно и хладно. Поне
до 2045 г. ще преобладават хладни и студени тенденции в климата
особено изразени през топлата част от годината. Не трябва да чакаме топли лета. И да има такива, те ще са малко – две-три, едва ли повече. В Северното полукълбо зимите ще захладнеят.
– Други учени споделят ли Вашата прогноза?
– Резултатът, който аз получих, прилича много на други резултати, получени с други методи. Според тях, 26-ти цикъл просто ще бъде прескочен. Аз пък мисля, че него ще го има, но ще остане слаб и недоразвит. 11-годишните тенденции на Слънцето и климата почти ще изчезнат между 2030 и 2050г. Ще остане един много красив (но само на графиките) 20-22-годишен цикъл. Иначе – тежко ни!
Глобалното затопляне, Парижкото споразумение за климат са една лъжа и спекулация. Тръмп е съвсем прав, че се отказа от него. Огромни пари са хвърлени за квазинаучни изследвания, около 1 трилион долара, за доказване на теорията за глобалното затопляне. Защо?! По политически и икономически причини. В света кой има най-много ледоразбивачи – Русия! Миналата година действащи са били 13, от които 5-6 атомни, и в момента се строят още, така че флотилията им ледоразбивачи да стане 42. Защо се правят, ако чакаме Арктика да се размрази?! Не се готвят за глобално затопляне, а за застудяване на природата. Китайците в момента произвеждат ток основно от ТЕЦ. Защо са подписали въпросното споразумение? Според мен, защото и китайците, и руснаците
имат икономически интерес да се поддържа заблудата в Европа
Русия, за да им продава въглища и газ, Китай – за да им продава фотоволтаични съоръжения.
От 1999 г. тръбя, че няма глобално затопляне, че трябва да развиваме енергетика, индустрия, икономиката ни да почива на здрав разум, а не на желания. Да бъдем реалисти, да си използваме природните ресурси. Няма кой да ни даде ток, топло. Ще имаме студени зими, а Европейската комисия няма да дойде да ни топли. Научната политика и представите за околната среда на ЕС са погрешни. Там няма адекватен поглед върху действителността и това скоро ще доведе до икономическа, и което е най-страшното – до кадрова катастрофа, липса на специалисти в ключови научни и технически специалности.
Трябва младите българи да учат за инженери, лекари, учени, военни. Да развиваме енергетиката си, армията. Не можем да останем встрани от конфликти, на кръстопътя на народите сме, ще имаме нужда от подготвени хора, зад които стои силна икономика, отбранителна индустрия, енергетика и армия. Ще има ново преразпределение на силите.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
