На 25 юли на Античния форум „Августа Траяна“ в Стара Загора се състоя световната премиера на операта „Траян в Тракия“ от Андре Катели, дело на Държавна опера-Стара Загора. Преди година и половина в разговор между композитора Андре Катели и диригента Антъни Арморе се ражда идеята за опера, която да бъде свързана със събитията на форума на Августа Траяна при император Марк Улпий Траян. По това време Рим води две войни с даките, които завършват със завладяването на цяла Дакия и влиза в състава на империята. Тогава Траян започва и своята строителна дейност, включително и във вътрешните провинции, каквато е и Тракия. Как Андре Катели се домогва до историята на Августа Траяна, но в него се ражда идеята за операта. Античният форум в Стара Загора е едновременно театрален декор, но е най-сполучлива сцена за осъществяването на идеята в самата хронология на събитията тук по онова време, свързани с Дакийските войни.
Катели проучава събитията и написва либретото. Това е историята между римски войник и покръстена християнка, чийто баща е тракийски жрец, който ненавижда римското господство. Бликват романтичните чувства на привличане и любов между двамата. В музиката на Катели се проявяват мелодични пасажи, от които струи жизненост и влияния от големите автори като Берлиоз, Глук, Верди, руския балет, виенския валс, Моцарт и пр. При това авторът на този твърде сполучлив авторски микс предлага удоволствие за публиката от майсторското владеене на музикалната култура.
Андре Катели има бразилско и италианско гражданство. По професия е архитект, завършил е Университет в Бразилия през 1996 г. В столицата на Бразилия ръководи едно от най-големите архитектурни бюра. От ранно детство се занимава с музика и взема уроци по пиано и следва в Музикалната консерватория на Бразилия. В музикалната композиция е самоук.
По своя професионален характер Катели е оригинално явление – архитект-композитор. Нищо чудно, ако неговата работа на архитект да го е срещнала с изображение на Античния форум в Стара Загора и това да го е въодушевило да напише либретото за опера със сюжет, който също е негово творчество. Явно творческите му пътища се пресичат в България, тъй като Софийският филхармоничен оркестър на турнето си в Китай изпълнява Увертюрата към първата му опера „Траян в Тракия“. Самата премиера на творбата е на Античния форум на Августа Траяна в Стара Загора на 25 юли 2019 г.
Диригентът Антъни Арморе успява да обедини въвличащите музикални структури от различни форми на сценичната музика много фино, следвайки музикалната „архитектура“ на Катели с неговата оригинална хармонична структура. Режисьорът Мортен К. Роесен въвежда в една пъстра среда от множество персонажи, групи, събития в един овладян темпоритъм.
Тодор Демеров предлага сценография с всички онези символични структури в нея с допълнителни архитектурни знаци като античните колони и пр.
Художник на костюмите е Теодора Джамбазова, която създаде онази пъстрота на сцената, където участват различни социални групи – народ, войници, роби от Дакия и др.
В хоровите изпълнения с подчертано множество участници хормайсторът Младен Станев извежда една ритуална тържественост и влиза в общата атмосфера на съдбовните действия както на отделните персонажи, така и в поведението на множеството. Изпълнителите на главните роли извеждат своите персонажи с артистично майсторство при отлична даденост и избор на гласовите характеристики.
Солистите в спектакъла на премиерата защитиха своите персонажи гласово и със своя артистичен талант. Римският император Траян (в ролята Теодор Петков) се появи в края на операта и внесе едно ведро настроение сред множеството пред вероятността за сблъсък между отделните герои и от самото множество с различни религиозни възгледи във време, когато християнството търси своята истина в душите на хората в сблъсък с езическите практики и заговорническите намерения в самото общество. Тук император Траян се прояви като водещ едно общество с духовни различия с изпитаното средство на добротата, на прошката.
Трябва да се отбележи добрият избор от страна на режисьора в случая на подходящи артисти по отношение на главните герои. Едуин Кей, жрец на Сабазий, носи постоянен характер, но с подчертано гласова характеристика, която се оцени от публиката. Игнат Желев и Николай Моцов отново показаха своя сценичен опит. Изпълнителките на двете женски роли – Меда и Антония – съответно Елена Мишинова и Тереза Бракалова, предадоха на своите героини финес, очарование, друго настроение в характерите.
В подобна обществена картина отпреди 2000 години с появата на християнството и съответния сблъсък с езичеството не е необходимо да се говори за национализъм и Европейски съюз макар и в програмата.
Добрият вкус можеше да се намеси и за костюмите на даките с участието на багатурите, които се включват в играта със своята си сегашна кройка. Ще спрем дотук, защото и бойните действия са сегашни. Тъй че, всичко е на мястото си.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
