За да сме успешни, и градът трябва да е успешен, казва Румен РАДЕВ, икономически директор на „Холдинг Загора“
Румен РАДЕВ е роден на 4 август 1968 г. в Силистра. Завършил е физика в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Финанси“ в УНСС. Икономически директор на „Холдинг Загора“. Активен алпинист, планинар и приключенец. Има изкачвания в Хималаите, Андите, Аляска, Памир, Тян-Шан, Алпите.
Семеен, баща на три деца.
– Г-н Радев, върху какво работите в холдинга, какво предстои?
– Отлично се справят колегите в отделните заводи, работят на максимума, естествено, някои по-добре. Гледаме всеки да се развива, да помага на другия. Навсякъде инвестиционната активност не спира, успоредно с оперативната работа. Много добре вървят леярският завод, ковашкият завод. В „Прогрес“ е пред пуск втора линия за отливки. Автоматизирана, с отлична производителност, гордост на екипа. Имаше трудности при „Хранинвест“, които успешно се преодоляват, и там сме с добре начертани перспективи.
в придобилия публичност проект за оранжерийно производство също имаме сериозно развитие
В момента сме на етап изграждане на втора оранжерия, съпоставима по размер, даже по-голяма от първата.
В „Наталия“ имаме повод за огромна гордост – намериха се възможности и решения за модернизиране на финишните процеси при багренето, като в момента група от доставчиците работи по пуска на нова шпанрама. С нея колегите ще постигнат по-добра производителност, ще сведат неточностите при стабилизирарането на цветове и еластичност на плата до минимум. Което накрая означава и по-ниска себестойност. Всичко това ни поставя по-добре на пазара. За съжаление, пазарите на „Наталия“ отдавна не са български. Много бих се радвал да продаваме у нас, защото правим качествени неща, но българският пазар е твърде малък.
В момента приключваме поредна серия висококачествени пижами за швейцарски бранд, един от лидерите в Европа. Знаете, че освен за традиционния пазар на трикотажни изделия
работим за немската и австрийската армия, холандската полиция, немските железници
Не пропускам случайно българските – просто такива неща при нас не се случват. В пазарите на „Холдинг Загора“ като цяло няма сътресения. Ръстът ни се получава, защото успяваме да печелим доверието на контрагентите и имаме много добро съотношение между качество и цена.
– Дългосрочните ви проекти?
– Отдавна работим с цели, които преследват период от 3-5 години като хоризонт за развитие. „Хранинвест“ втора година целенасочено инвестира ресурси в направлението за производство на резервоари, обичайно окомплектовани с много допълнителни компоненти към тях – бъркалки, парни ризи, изолации, контролна и наблюдателна арматура. Дори визията около административната сграда на холдинга променихме, като част от проекта ни по „Джесика“. Какво по-хубаво от това човек да влезе в града и
идвайки от магистралата да вижда не само добри офис сгради, но и красиви индустриални сгради
Това е част от самочувствието за всеки. Добър етикет на града, от който всеки може да печели.
– Уважаван ли е реалният бизнес у нас, според Вас?
– Знае се, че някой работи сериозно, чува се. Хората не са глупави, виждат, правят съпоставки. Но в същото време са и много зависими от общностни мнения. Българинът, въпреки че формира собствено мнение, чува някакви оценки и когато някой се заиграе с чувствителни теми като заетост, разграничаване на богати и бедни, има реакции. Казва – това е хубав бизнес, стабилно работят тия хора, ама… чорбаджии. Сещам се за думи на Левски от разпитите му в София за това, че
българският народ обича свободата, ама предпочита да му се дава на тепсия
Харесват ни някои работи, но ако има как – друг да ги свърши. Пак там имаше сравнение между начетените хора, които обаче не искат революционни промени, а действат само в границите на закона, и обикновените хора, които са готови веднага за бунт, подтикнати от упражнявания над тях гнет. Мисля си, че
в една общност трябва да има баланс на поставени идеали, цели, по които да се развива
и активности на хората в общността. Трябва да ги има и мечтателите-идеалисти, но и прагматиците-критикари, да са активни като дейните новатори, така и работещите по стандартните и скучновати на пръв поглед продукти и услуги. Да се случват смелите проекти, но и ежедневните неща, които са не по-малко важни или незначителни.
Загубят ли се целите обаче, се губи и посоката. И тогава настава хаос, от който винаги има тарикати, които се възползват. И това никога не е в интерес на общността.
– В момента у нас има ли баланс?
– Не сме в много равновесна точка, щом сме се докарали до предсрочни избори. Нещо щом е извън срочно, не е нормално. Обичайно говорим, че политиката е мръсна дума. Но пък от друга страна, трябва да си даваме сметка, че е много важен елемент в обществото ни, който създава и подпомага отношенията между останалите елементи. Не може да си казваме не, ние ще развиваме предприятия, добър и здрав бизнес, друго нищо не ни интересува.
Представяте ли си „Холдинг Загора“ да е успешен бизнес модел, ако градът не е успешен?!
Няма такова нещо! Нещата са винаги свързани. Ние осъзнаваме, че за да сме успешни, и градът, в който живеем и работим, трябва да е успешен. Трябва да имаме доброто отношение към случващите се процеси в града, да имаме ангажираност.
– Наскоро евродепутатите препоръчаха създаване на поста финансов министър в рамките на Европейската комисия. Вашият коментар? За Европа на нациите ли сте?
– Е, очаквано е да се търси единна приходна финансова политика и това е основната функция, с която би бил натоварен този пост. Но ще отговоря в една по-различна посока. Модел „съединени европейски щати“, резултиращ в една нация, е според мен, утопичен, а дори и вреден. Имаме толкова хубави различия, богато разнообразие, при това отделните нации имаме и самочувствието да притежаваме този вид разнообразие. Защо да го губим?
Всяка унификация води до загуби
Ето простичък производствен пример-за да се направят две метални тела конструктивно еднакви, се отнема стружка от едното, спрямо референтното, нали? Така не се ли губи материал?
– Американският президент предвижда редица мерки за бизнеса като протекционизъм, високи мита за вносители, насърчаване на патриотично потребление. Смятате ли, че подобни мерки са приложими и у нас?
– Предпочитам прагматичния подход – при някаква даденост, при изказани гласни политики и осъществени впоследствие действия в някаква държава – как ние да намерим нашия си интерес и поведение в отношенията си с тези хора. Другото е проява на любопитство, опит да видим дали би сработило нещо, което някой пробва. По-скоро трябва да се съобразяваме при този избор какво ние можем да правим и какво не можем.
Видимо в САЩ има желание за насърчаване на вътрешното потребление чрез местното производство. Очевидно след изказаното първоначално намерение за капсулиране, паралелно с него се отварят врати и добри възможности за партньори, с които има изградени коректни двустранни отношения. Следователно, ние трябва да поддържаме добрите отношения и добрия тон.
Ако някой прави такъв тип политика и в Европа, това същото важи, даже с още по-голяма сила. Защото за нас САЩ е твърде далеч и имаме не толкова интензивен стокообмен.
Ако някой тръгне в Европа да прави нещо подобно, не трябва елементарно да го дамгосваме
а по-скоро да го разберем, да проумеем причините за случващото се и да видим можем ли и как да си партнираме според нашия интерес.
– 3 март и планината като повод за свобода и гордост за Вас?
– Темата за свободата не може да се изчерпва в една дата за отбелязване. 3 март е не само ден от календара, в който се замисляме как някой е умирал, за да бъдем свободни. Някъде в нас е нужно да има и самооценките за нашите възприятия и приноси също. На мен ми се струва, че можем да я погледнем и от друга перспектива – свободата да знам какво мога да не се приемам, да имам свободата да откажа избор, когато не харесвам нещо – ето и това е усещане за свобода.
Да направиш свой избор без някой да ти го натрапва, е хубава свобода.
Изпитвам национална гордост и на 4 март, и на 5 март, не ми трябва специален ден. А и за свободата си струва да се мисли много по-често. А за планинарските ми занимания – не се чувствам свободен само в планината, несвободен когато не съм на планина. Усещането ми за свобода не зависи от това. Отивам там, за да си доставя допълнителна доза радост – просто е. Трябва да се радваме на това, което имаме, това също е някакъв вид свобода. Нали?
НБП, Дима ТОНЕВА
