В семейството сме единодушни, че в България е най-хубаво, казва Мария ЖЕКОВА, управител на „АТЕ пласт“ ООД
– Г-жо Жекова, може ли без реален бизнес днес да има реална свобода?
– Не съм се замисляла, но още на прима виста мога да кажа, че няма. За да прави бизнес, човек трябва да се чувства свободен. Да мисли свободно, да действа свободно. Бизнесът от своя страна също дава свобода. Да сътвориш нещо, след това да видиш как функционира, да му се радваш, това е още една, допълнителна свобода. Освен, разбира се, че материално бизнесът дава също свобода.
– Цялото Ви семейство, Вашите деца, живеят и работят тук, в България, което днес си е патриотично дело. Защо е така?
– Аз съм голям родолюбец, опитахме се така да възпитаме и децата си. Предлагала съм им да завършат висшето си образование в чужбина, те отказаха. Завършиха ВУЗ у нас, след това магистратура в Швейцария и пак се върнаха в България. От малки работят във фирмата и са пътували много по света. Всички сме единодушни, че където и да ходим, в България е най-хубаво. Предполагам, че е фамилна черта – доста свободомислещи и горди хора сме. През 1990 г. ходихме на екскурзия в Австрия, стояхме 10 дни. Те бяха омерзени от отношението на австрийците към нас. Тогава приятели ми казваха – хората се чудят как да отидат в чужбина, ти си била там с цялото семейство, колата, и се върнахте. Най-вероятно това, че ние никога не сме проявявали желание да отидем в чужбина, е повлияло и на тях. Може би много рано разбраха, че е по-добре да имат средства и да отидат където искат, отколкото да отидат някъде, надявайки се там да спечелят и да бъдат свободни.
В България можеш да спечелиш пари
и камъкът си тежи на мястото.
-Усещането Ви за празник с 300-метровото знаме, така, както го организира Община Стара Загора на 3 март?
– Аз го възприемам като най-големия празник за българите. Говорим за свободата на България! Много се радвам, когато местната власт в лицето на общината организира събития. Получаваме покани за тях, правим копия и ги закачаме на информационното табло в цялото производство, за да може хората, които не са на работа, да излязат със семействата си и да ги посетят. Празникът 3 март с 300-метровото знаме е много добро начинание и се радвам, че се превърна в традиция.
– Какво ново в „Ате пласт“ с днешна дата?
– Много искаме да продължим да инвестираме. В нашия сектор трябва да се инвестира непрекъснато, опаковките се променят ежечасно, не ежедневно… Всъщност, какво иска бизнесът? Да имаш добра идея, да намериш сграда, което у нас не е трудно. След това да намериш пари, което също не е чак толкова трудно. Но най-трудно е да намериш хора, да ги обучиш и те да работят, а не след една година да напуснат, защото някъде им дават 100 лв. повече на черно. Сивият сектор е страшен. Безконечните болнични, които лекарите с лека ръка дават, сивата икономика, която дърпа хората, пречат за развитието на индустрията в България…
Всяко ново нещо в „Ате пласт“ е свързано и с местната, и с централната власт. Ако няма комуникации, добър климат за бизнес
каквито и новости да искаме да въведем, няма как да станат
Преди две години ходихме в една италианска фабрика. Питам – колко регулативни органи се занимават с вас. Човекът ми вика – какво имате предвид? Казвам – например пожарната колко пъти годишно ви проверява, мерки и теглилки, екологията, СОТ, Инспекцията по труда, Агенцията по безопасност на храните. Той ме гледа и казва – госпожо, аз когато си взех акта за въвеждане в действие, съм защитил всички тези позиции и 15 години никой не ме е проверявал. В Стара Европа е така. А у нас – броила съм ги, над 10 са организациите, които идват по няколко пъти годишно. Ок, заповядайте, но за нас това е тормоз.
Кой е най-големият ревизор на бизнеса – клиентът!
Ако той купува това, което му предлагаш, няма нужда от постоянните проверки на тези организации. Изискванията на клиента са тези, които развиват изискванията на производителя.
Не знам как е в другите сектори. При нас върви, защото има пазарна ниша, но ние сме като барометър какво друго върви. От това, което продаваме като продукти за опаковане, смятам, че не е добре индустрията в България.
– Току-що излезе статистика на БТПП, според която 70% от бизнеса смята, че вузовете не учат на нищо младежите. Визията Ви на човек, който има проблем с кадрите?
– Имах възможност преди месец да съм в Швейцария, да се запозная с обучението им. Там вървят заедно държава, образование и бизнес.
Държавата участва със създаването на закон, образованието със знание, а бизнесът инвестира
прави цехове, лаборатории. Децата от 14-годишна възраст започват да работят. Първата година – 1 ден, в който въобще не ходят на училище. Втората – два дни, четвъртата – 4 дни. През останалото време получават общи, основни знания. За тях е най-важно като завършат 10-ти клас да могат да работят, да бъдат завършени професионалисти. Системата е гъвкава, ако младежът иска да продължи да учи – учи. Едва тогава се явява на матура – тя е само за тези, които продължават да учат. Като питахме какво става с тези, които отпадат – отговорът бе: не отпадат! Във фирмата има задължително психолог. Ако детето не отиде на работа, го вика и разговаря с него. Ако не помогне, се говори в училище, докато не започне да ходи редовно на работа и на училище. Това е системата в Швейцария от 1970 г. Когато завършат 7 клас, децата имат подписан договор с фирма. Могат да продължат образованието си, само ако имат подписан договор с фирма, избрана от тях, родителите им, а и тя ги е избрала.
– Добър модел ли е този, приложим ли е у нас?
– Според мен, е много добър. Мениджърският състав сподели, че
на 17-18 години децата са най-креативни
Всички идеи за изобретения идват от тях. След това екипите ги поемат и доразработват. Няма младежка безработица, фирмите са задоволени с кадри. Инвестират в тях, знаят, че завършвайки, работата им е осигурена.
– Вие бяхте казала, че сте готова да наемате емигранти?
– За последно поставих този въпрос на срещата на Клуба на работодателя с ТПП, ръководството на общината. От Агенцията по заетостта казаха, че на 15 февруари правят среща за законови изменения. Не ходих, отиде нашият мениджър човешки ресурси. Върна се и каза, че е чиста загуба на време. На практика нищо не се е променило, слушали са през цялото време – това ако направите, е санкция за фирмата, онова – санкция за фирмата. Отново трябва да доказваме, че в България има недостиг на такива кадри. Може би трябва да тръгнем по патриотични организации, които се занимават с Молдова, Украйна, да се опитаме да се свържем с тях. За съжаление, нямаме това време. Надявах се, че законодателството ще уреди въпроса с мигрантите, да можем да ги наемаме. Или пък МОН и МТСП ще седнат и направят закон, който да позволява на младежите под 18 г. да работят.
Кой да седне да ги направи тези закони, като през ден имаме избори
властта се сменя отново и отново, който дойде – прави чистка от горе до долу, промени. Аз съм омерзена от това преминаване на видни личности от партия в партия и си мисля дали тези хора ще могат, влизайки в парламента, да защитят интересите на избирателите. Те, според мен, гонят само личен интерес. Нямам друго обяснение.
Това вече и мен започва да ме отчайва, независимо, че съм много голям оптимист.
– Ако се върнете назад във вашата лична история кога през годините сте се чувствала най-комфортно?
– Да правиш бизнес означава да преодоляваш предизвикателства. Когато сме правили малки, но трудно достижими неща, ми е носело най-голямо удоволствие – първата голяма машина, първата инвестиция, спечеленият голям клиент. Това носи удовлетвореност. Но истината е, че като че ли за бизнеса и за целия свят бяха добри годините 2002, до 2008 г. В никакъв случай не казвам, че управлението у нас тогава е било най-доброто. Политиците бяха зашеметени да правят своя си бизнес и не обръщаха внимание на нас, дребните, в този смисъл. А и в целия свят имаше подем.
Когато много сме искали нещо и много сме се борили за него, ни е носило удовлетвореност. За съжаление, през последните години се случва по-рядко. Снощи страдах от безсъние и си дадох сметка, че по-рано ми беше лесно в такива моменти да си мисля нещо хубаво. Изключвам семейството и близките. Снощи се опитвам, ето, летя за Дубай, даже и това не може да ме отвлече…
– Плюсовете и минусите да си жена в бизнеса?
– Имаме един партньор, доставчик на суровина, фирмата се управлява от жена. Миналата година дойде и вика – да излезем някъде, обаче да не си говорим за работа, а за женски работи.
Седнахме. И си говорихме само за работа! Като тръгнахме, тя казва – знаеш ли до какъв извод стигнах
ние сме станали едни безполови същества
Ей това може би е най-големият минус. В стремежа да преодолееш и следващото предизвикателство, забравяш женската си същност. За мъжете не знам как е, но ние имаме нужда от повече нежност, внимание, а в бизнеса няма как да ги получаваш. Раздаваш команди. А плюсовете не са по-различни от при мъжете – удовлетворение, удоволствие, че си постигнал нещо. Че си направил нещо.
НБП, Дима ТОНЕВА
