Дерогацията не е решение, готвим се за по-високи цени на електроенергията, казва Румен РАДЕВ, икономически директор на „Холдинг Загора“, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
– Г-н Радев, „Холдинг Загора“ има енергоемко производство, имате ли притеснения във връзка със завишените екоизисквания на ЕК към централите в комплекса „Марица-изток“? Коментарът Ви за случващото се?
– Ние живеем и работим в Старозагорския регион. Всички сме потребители на електроенергия и не са ни безразлични процесите в генериращите мощности на комплекса „Марица-изток“. Две от производствата на холдинга са енергоинтензивни – ковашката фабрика и леярската фабрика, следователно
крайната цена
на електроенергията
е от първостепенно значение
за нас.
Но подчертавам, че за всички от Старозагорския регион това има и социална страна. В момента се полагат усилия в посока дерогация. Това са правилни усилия, но да се върнем по-назад и да си припомним, че подработването на подобни по-високи екоизисквания и свързаните с това екоограничения, относно големите горивни инсталации, не е нещо, настъпило внезапно през последната една година. Всъщност, в годините назад това е дълъг процес, имало е продължителни предварителни обсъждания, коментирани са първоначално референтни стойности, имало е обследване за влияние в засегнатите страни. Възникват въпроси как нашите представители на европейско ниво са реагирали на този продължителен процес. Имам своите основания да смятам, че не са изготвяни пълноценни становища, още по-малко пък експертизи, поне от българска страна. Впрочем, и по други теми съм установил, че като цяло страните от източния блок не са активни. Счита се, че това е бюрокрация, която има собствен живот, несвързан с нашия и това не ни засяга. Само че накрая, винаги надделява документът. И когато си говорят единствено чиновници с чиновници, а няма експертност и професионални становища, резултатите са винаги в наш ущърб – заради едното безразличие, да не кажа и безхаберие.
– Решението днес?
– Всички искаме да живеем в по-чист свят, няма съмнение.
Въпросът е на баланс
– докъде, какво и на каква цена можем да направим. В момента усилията за дерогация са една добра посока. Само че, дерогация означава отлагане във времето на постигането на определените пределни норми за допустими емисии. Европа е чувствителна по тази тема. Въпрос на време е да се наложи мнозинството, което мантрически повтаря „Чистота, чистота“. Следователно, по скоро трябва да се приспособяваме и да работим по въпроса. Отлагането във времето не е решение на проблема. Междувременно, подеха се конкретни инициативи от браншовата експертна общност, подадоха се жалби относно процедурни правила на формално основание срещу влизането в сила на съответните регламенти. Печеленето на време вероятно цели развитие на технологиите – като ефективност, но и като цена на възможните решения. Няма да се учудя, ако някой си прави и друга сметка – може пък да не е устойчив ЕС, а това да доведе до преразглеждане на някои ограничения – ето САЩ абдикират от споразуменията в Париж … Това са все условности. Считам, че за нас
правилното поведение
е да имаме разработени вариативни планове
за действие – ако дадена хипотеза се реализира, какви сценарии имаме за действие? В крайна сметка, инвестиции в очистващи инсталации при настоящото ниво на технологиите с оглед завишените екоизисквания са непосилни. Идеалният вариант за нас като потребители е да имаме разумна пазарна цена на активна енергия. Сигурно не е лесна задача, но затова си има специалисти. Само дано България не влезе в илюзията на пореден „Цанков камък“, при изпълнението на определени решения да не ни се пробутват определени лобистки интереси без ползи за обществото ни.
– Сценариите, според Вас?
– Хубаво е хората да разбират, че някои неща не зависят от тях, но това не им пречи да се подготвят за възможните последствия. Ето такива сценарии мога да коментирам. Аз не мога да повлияя на цената на електроенергията или пък на спиране или запазване на една или друга енергогенерираща мощност. Но мога да си поставя въпроса, ако това се случи, какво правя? В случая – нашите заводи – „Прогрес“, както и „Пресков“, „Хранинвест“ и „Наталия“, разработват и постоянно изпълняват проекти по енергийна ефективност. Последните три дружества преди месеци входираха такива проекти към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Надяваме се да бъдем одобрени. Но
и да не ни класират,
ние тези проекти
ще ги изпълним
Това е може би най-добрият начин да реагираме към подобен вид заплахи – в случая, да сме чувствително по-енергоефективни. И в миналото сме правили не малко стъпки в тази посока – ако сравним енергопотреблението през годините, имаме чувствително намаление, при по-високо производство в натура и при ковашката фабрика, и при леярната. Процесът продължава. Разбира се, той е свързан и с повишаване на квалификацията на кадрите. При по-модерни технологии, по-съвременен процес, трябват и по-обучени хора. Самоцелни инвестиции в енергоефективно производство без да инвестирате в персонала, са обречени на неуспех.
На мнение съм, че немалка част от българската индустрия е енергоефективна. Тя се е реорганизирала през годините на прехода, постигнала е добри позиции на световни пазари. Това не става без да инвестираш, в т. ч. в енергийна ефективност.
– За какъв вариант се готви „Холдинг Загора“?
– Ние се
готвим за
по-високи цени
на електроенергията
и се опитваме колкото може повече да сме енергоефективни. Но това има някакви прагове. Ако говорим единствено за цената на електроенергията – едно задържане на цени по изкуствен начин не е добър сценарий. Въпрос на време е след това да има скокообразно увеличение, което трудно ще обясним на външните си контрагенти. Това е непазарен подход, който може и да решава определен политически просперитет или спокойствие в кратък период от време, но не е добър сценарий, въпреки че изглежда такъв.
– Дългосрочната дерогация не би ли ни гарантирала добри цени?
– Не и ако не е свързана с работа по подобряване на ефективността в централите, както и поне по доближаването на някои от иначе доста завишените параметри. Ако не е свързана с договаряне според конкретната инсталация, конкретните характеристики на енергоносителя на различни норми, например. Това предполага разговори на ниво европейска общност, както и много по-детайлни обсъждания с колегите от най-засегнатите държави Германия, Унгария, Полша, Чехия, Румъния, Словакия… Но това всичко е извън нашите възможности. Ние в групата ни по-скоро се готвим за сценариите, при които имаме един постоянен ръст на електроенергията.
– Какво друго се случва в холдинга?
– Инвестициите не спират. След доста усилия на колегите в леярната се приключи с пуска на втората формовъчна линия. Имаме вече относително устойчива работа на оборудването, добри резултати в натурални показатели, както и във финансовите.
Ръстът е много добър, двуцифрен
спрямо предходна година. Доволни сме. По подобен начин са нещата и в ковашката фабрика. Първото полугодие на годината насочихме усилия към дейности, които във времето малко сме забавили. В „Наталия“ се правят сериозни инвестиции в текстилното производство. Пусната е в действие нова шпанрама. В момента използваме периода за ремонтни дейности, има съществена реорганизация на целия процес на багрене и на пране. Очакваме доста по-добри резултати.
В агро бизнеса приключваме пуска на втората оранжерия. В момента имаме и разсад, през септември очакваме плододаване. Говорим за възможно най-добрите технологии за оранжерийно производство, без изхвърляне на води, изцяло затворен цикъл, включително пречистване на дренажните води и интегрирането им в следващия хранителен цикъл, съответно пълно усвояване на неконсумираните от растенията в съответния цикъл на хранене минерали. Това е чудесно, иновативно, води и до по-добра себестойност. Разбира се, капиталовите ни инвестиции са по-големи, но, постигаме неутрален ефект върху околната среда и добър продукт. Пожелавам подобни резултати и на родната енергетика… Впрочем, не винаги иновативното решение е скъпо решение. Въпрос е на проучвания, задълбоченост, разсъждения, достъп до ноу хау и рационалното му прилагане.
– В какъв размер са инвестициите на „Холдинг Загора“?
– Мащабът на групата ни изисква инвестиции, които надхвърлят милиони. Например. Всеки от коментираните три проекта, подготвени от нас по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, надхвърля сумата 1.5 млн. лв. Това означава
минимална инвестиционна програма от
над 4.5 млн. лв.
на годишна база.
Числата не трябва да се обсъждат самоцелно – те са част от дългосрочна инвестиционна стратегия. Тези заводи е нямало да ги има, ако не се е инвестирало и не се инвестира. Това естествено важи не само за нашите заводи, а за всяко друго индустриално производство в България.
– Има още месеци до края на годината, но каква се очертава да е тя за холдинга?
– Добра година!
– В личен план – новите Ви пътешествия, експедиции?
– Не се случват за момента – проектите ми са фокусирани в холдинга. Но наскоро малка групичка направихме организация и подпомогнахме близък наш приятел – Илко Илиев. Той има тази година едно преминаване на Ком-Емине с велосипед за рекордно време, към него момент, в рамките на 90 часа. Сега ще правим нов опит, вече познавайки трасето, да подобрим и времето на актуалния рекорд.
Илко е един от най-титулованите планински колоездачи в България, част от нашия алпийски клуб „Вертикален свят“. Катерили сме в миналото заедно. Преследване на 76-77 часа са напълно в неговите функционални възможности. А това е къс срок за преминаване на цяла Стара планина, уверявам ви. Моята ангажираност е в цялостната координация на проекта заедно с Дойчин Боянов, както и ще съм спътник на Илко в участъка х. „Добрила“-вр. Ботев. Това е сложен и тежък преход, но веднъж го правихме, а в неделя – 20 август, ще го повторим.
Е, ако се отвори възможност за експедиции, няма да ги пропуснем.
НБП, Дима ТОНЕВА





















































