Каза пред участниците в проекта МЛАДИТЕ В АТАКА световноизвестният праисторик акад. Васил НИКОЛОВ
Част от празничната програма по повод отбелязването на 70-годишнината на акад. Васил Николов в Стара Загора бе пресконференция за журналисти от Стара Загора. В нея участваха и ученици от клубове по журналистика, участници в проекта „Младите в атака“.
На пресконференцията бяха представени най-новите издания на акад. Николов, които са в съавторство с четири негови докторантки: „Антропоморфни керамични съдове от къснонеолитния обреден комплекс Капитан Андреево“ в съавторство с Виктория Петрова, издателството на БАН „Марин Дринов“; „Специализирано производство на сол в Провадия-Солницата през VI-V хил. пр. Хр. и обществено-икономическото му въздействие“ в съавторство с Галина Самичкова и Маргарита Люнчева, издателство „Захарий Стоянов“; и „Слатина – раннонеолитното село в Софийското поле в края на VII – първата половина на VI хил. пр. Хр.“ в съавторство с Десислава Такорова на издателство „Захарий Стоянов“.
Радвам се, че днес целият ден съм в Стара Загора. Свързан съм със Старозагорския музей още от времето, когато завърших Софийския университет и започнах да подготвям докторската си дисертация. Сътрудничили сме си много и с директора на музея – колегата Петър Калчев, сподели пред младите хора акад. Николов.
Стара Загора е благословено място и всичко, което знам, което съм преживял в Тракия, видял съм и съм го пипнал – е невероятна култура, която издава много динамично развитие на цивилизацията в този район. Сега съм и отговорен редактор на Том 1 на История на Стара Загора. Затова тази среща днес е истинско удоволствие за мен, допълни акад. Николов.
Той отговори на въпроси на присъстващите млади журналисти. Представяме неговите отговори в интервю. За публикацията са използвани и въпроси на журналиста Христо Христов, кореспондент на в. „Телеграф“.
– Акад. Николов, какво Ви вдъхнови да се занимавате с археология?
– Откакто се помня, исках да се занимавам с история. Дядо ми е бил учител по история, приказки от него не съм слушал. Той ми разказваше за Вавилон, Асирия, Шумер, Египет. Като ученик започнах сам да се купувам книги по история. Тогава ме вълнуваше Средновековието. Но в университета нашият асистент, по-късно професор – Людмил Гетов, говореше много вдъхновено за праисторията. Беше изключително интересно, даваше ни много литература и всичко това ме запали още от първия семестър в първи курс. Така тръгнаха нещата.
Когато завърших, по политически причини не можех да започна работа в институция. Сам си определих темата за кандидатската дисертация и така бавно и полека до 1984 г., когато започнах работа в Археологическия институт към БАН.
И това вдъхновение още ме държи.
– Някога не сте ли искали да си почините от археология, да бъдете учител, например?
– Аз бях учител и ме изгониха. Написах за 40 дни 150 двойки в немската гимназия в София. Директорката ми каза: или ще Ви уволня, или напускайте доброволно. И аз напуснах. Имах обаче момент на съмнение, точно когато станах професор. По някакъв начин се почувствах изморен от напрежението, което имах покрай докторската работа, покрай книги. И 2-3 месеца разсъждавах. От моята фамилия по бащина линия са били предприемачи. Имали са две фабрики във Велико Търново. Част от този дух явно го има и в мен. Обмислях варианта дали не мога да се заема с някаква предприемаческа дейност. Исках да стана мениджър на хотел. Но това съмнение трая само 2-3 месеца…
– Кой археологически обект Ви е заинтригувал най-много и Ви е най-любим?
– Чувствах много вдъхновение при проучването на раннонеолитното селище в кв. „Слатина“ в София. Когато открихме огромната за времето си раннонеолитна постройка, т. нар. Голяма къща, два месеца и половина спах на обекта. С първия трамвай отивах, с последния се прибирах.
По-късно моят професор Георги И. Георгиев почина изненадващо в началото 1988 г. и тогава трябваше да поема българо-австрийската експедиция в Караново. 20 години сме работили там. Обект, също вълнуващ и до ден днешен, без да е загубил своята значимост като еталон. Остава в учебниците по праистория.
За мен беше изключително вдъхновение и проучването на Капитан Андреево – с разкриването на ямни светилища, които представляваха един фантастичен нов свят. Нещо, за което не знаехме преди това.
Но трябва да си призная, че черешката на тортата за мен е Провадия-Солницата. Това е невероятно, няма го в Европа, няма го в Югоизточна Европа.. Усещането да намериш нещо, до което никой не се е докосвал до този момент, няма цена. А там, това се случва всеки ден.
– Какво малко познато за Стара Загора и региона ще научат читателите на Том 1 от История на Стара Загора, на която сте отговорен редактор?
– Все още не съм получил материалите. Но от разговорите с авторите вече имам информация. Колегата Петър Калчев включва за първи път изследване на материалите от Азмашката могила – първата цялостно проучена могила в Югоизточна Европа. Ще бъде представена и източната порта на Августа Траяна, която бе открита през миналата година, с двете крепостни стени. Има и други обекти, които отново ще бъдат представени, както и такива, които сега се откриват.
Очаквам до месец септември авторите да предадат материалите. Това ще бъде книга с научна стойност, но и четивна за по-широк кръг от хора. Знам от колегата Петър Калчев, че последната подобна история на Стара Загора е издадена през 1967 г. от авторски колектив.
– Пътували сте много в чужбина. Историята на коя държава ви се е сторила най-интересна?
– Като бях на вашата възраст исках да стигна до Китай и до Швейцария. Успях да видя и двете места. Но по-нататък ме заинтригува японската история. Бил съм в Япония 2 пъти и съм се запознал с праисторическите култури най-вече, но разбира се и с по-късните периоди. Имах даже докторант от Япония. Японската история ме впечатлява, тя ми е с най-екзотична представа.
– Вашата нереализирана мечта?
– Сещам се нещо друго. Беше 2004 г., когато ми се обади секретарката на кмета на Провадия и ме попита може ли той да ме посети. Пристига на следващия ден един достолепен човек и ми казва: „Аз съм Марин Георгиев, кметът на Провадия. Искам да изпълня една ваша детска мечта“. Оказа се, че в някакво мое интервю съм казал, че детската ми мечта е да започна разкопки на Провадийската могила…
Всъщност, през 1975 г. имах възможност 20 дена да работя в библиотеката на Ягелонския университет в Полша и попаднах на книга за най-старото солодобиване в Европа на полски учен. Знаех, че единственото находище на сол в България е в Провадия. И като се върнах от Полша, качих се на влака и отидох там. Бяха големи буренаци, но си казах: ако някога работя като археолог, искам да разбера, дали в българските земи се е произвеждала сол в праисторията.
После животът ме завъртя, докато не се появи кметът на Провадия. Той започна направо да ме „тероризира“… И така, почти под конвой, през 2005 г. ме заведе в Провадия. Така започнахме разкопките.
А днешната ми мечта е да мога да помагам на всички млади хора, към които съм поел морален ангажимент и съм ги оставил да се занимават с праистория. Първо, защото е много трудно, и второ защото финансово не е добре. Моят екип сега е от 10-12 млади хора, това им е влязло в душата, продължават. Аз съм насочил живота им и трябва да им помагам. Това е най-важното в професионалната ми област.
Естествено имам желание да публикувам материали заедно с тях. Но искам да видя тяхната пълна реализация и развитието им нататък. Аз подхождам винаги така – в момента, в който усетя, че могат да бъдат самостоятелни като учени и специалисти, им предлагам да се отделят. Аз също не забравям хората, от които съм се научил – от моя професор Георгиев, Александър Фол, Ян Лихардус. Те са ми дали основите, но са ме пуснали да се развивам нататък.
– Какво бихте казали на днешните млади хора?
– Радвайте се на това, че сте млади, радвайте се на живота, усмихвайте се.
В тази възраст вървите по един път, който не винаги е оценяван. Работете над себе си. Наблюдавам страшно много младежи, които живеят ден да мине, друг да дойде. Вашите години са изключително важни. Което сега прочете и научите, е от изключително значение. Като решите да правите нещо, не значи, че ще остане като идея до края на живота ви. Но човек трябва да се насочи към нещо и да опита.
Другото, което препоръчвам, е учете българската граматика. Като главен редактор на няколко научни периодични издания съм се сблъсквал с големи куриози в това отношение… Работете върху това. За мен е много важно човек да има изисквания към себе си, залагайте на стил, граматика, четете речници. Мислете и какво говорите.
Не става дума да се забиете в учебниците. Но се опитвайте да мислите. Аз си спомням, когато бяхме в първи курс, първата лекция на проф. Александър Фол. Той ни каза – вие ще идвате на нашите лекции, но нашата идея е не да ви караме да учите факти, да запаметявате факти, ние ще се опитаме да ви научим да мислите. Това е най-важното.
В пресконференцията по проект „МЛАДИТЕ В АТАКА“ участваха: от Клуб „Млад журналист“ към Център за подкрепа за личностно развитие-Стара Загора – Деница Сребрева, Йоана Иванова, Константин Николов, Мариела Димитрова, Севдалина Маринова, с ръководител Розалина Карамалакова; от училищния клуб на младите журналисти във Второ основно училище „П. Р. Славейков“ – Александър Книжаров, Бриана Палачорова, Полина Бохурова, Стефани Тодорова, с ръководител Неда Русева; от ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Десислава Пенева, Ралица Михалева, Христен Чиликов с ръководители Петя Глътникова и Радка Радева; както и кметът на Млада Загора – Гергана Желева, възпитаник на СУ „Максим Горки“.
