Проблемът с цената на тока е разрешим, въпросът на въпросите е с човешките ресурси, казва Румен РАДЕВ, икономически директор на „Холдинг Загора“
– Г-н Радев, през декември 2018 г. драстичното увеличение на еленергията на енергийната борса предизвика сериозно сътресение в структуроопределящи предприятия на „Холдинг Загора“. Как се справяте, каква е ситуацията към днешна дата?
– Трудно е. Електроенергията е съществен ресурс. Предприятия като нашите закупуват както бандова енергия с по-дълги договори, минимум 3-месечни, така и модулирана, т.е. пикова енергия. Бандовата енергия купуваме от търговци или чрез директно участие на енергийната борса през платформата за двустранни договори. Пиковата енергия закупуваме през сегмент „ден напред“. Ще припомня, че с решението си от 1 юли 2018г. КЕВР прогнозираше цена на активната енергия до 30 юни 2019 г. около 75 лв. за 1 МВтч. В интерес на истината ние се застраховахме с разчети до ниво 80 лв. След октомври 2018 г. обаче, цената на платформата за двустранни договори на борсата трайно надхвърли 90 лв. Това при доставка от АЕЦ, докато ТЕЦ „Марица Изток 2“ дори продаваше електроенергия със срок на доставка първо тримесечие на 2019 г. над 120 лв. Следователно, разбирате, че дори цената на банда се оказа значително по-висока от предварително разчетената и прогнозируема цена с около 25 лв. за мегаватчас. Към това добавяме и профилираната електроенергия, която се купува от сегмент „ден напред“, а там
видяхме вече цени и над 270 лв.
наистина в определени часове. Някой ще каже – това са моментни стойности, но не е така. Ако дадено предприятие е с непостоянен товаров профил, например с подчертано дневно потребление, то тогава относителният дял на по-скъпата електроенергия, търгувана именно през сегмент „ден напред“, е по-голям в крайната обща цена. Представете си ситуация, когато съотношението банд/пик в товаровия ви профил е 50:50, а при масовият случай за индустриални потребители пиковото натоварване е дори преобладаващо, ако през двустранни договори имате 100 лв., а от ден напред сте купили на 170 лв. за мегватчас, резултатът е 135 лв. за мегаватчас активна енергия. Отделно към нея трябва да добавите мрежови такси, задължение към обществото, акциз 2 лв.
– Подходът, който възприехте?
– Ние сме грамотни хора, активни сме на пазара на електроенергия, имаме опит в планиране и оптимизиране на товаровите си профили. Но въпреки това, е ужасно трудно. Няма много опции, с които човек да оперира ефективно. Ако просто спрем работа, ще се компрометираме пред контрагентите ни – имаме утвърдени договори, ангажименти, не можеш да изчезнеш от пазара и да разчиташ, че с магическа пръчка ще се появиш след време пак. Въпреки това, през декември ни се наложи след едно от шоковите поскъпвания на пазара „ден напред“ да преустановим работа на ковашкия завод и да ограничим производството в леярната – макар и за дни. Пренаредихме смени, минахме в т.ч. на режим на работа в събота, неделя, а почивните дни станаха четвъртък и петък. За което
държа да изкажа огромна благодарност
за разбирането и подкрепата на засегнатите колеги и служители. Не е проста работа да се разминеш с графика си на почивка с останалите членове на семейството, нали? Можем ли да изкараме така дълъг период? Засега се опитваме. Но колко е устойчиво, е друга тема. Междувременно се подсигурихме с договор, който да позволи все пак разумна цена – текущо, а не в ретроспекция дори в рамките на календарната година. Правим срещи, търсим решения, с надеждата, че след по-трудния зимен период ще има намаление на цените. Ако не се случи, съм изключително песимистично настроен към всякаква – не дългосрочна, а краткосрочна прогноза, за текущата година.
– Вашият анализ на случващото се?
– Нашият пазар, особено в сегмента „ден напред“, е толкова тънък като количества, които се търгуват, че лесно се стига до силно изкривяване на пазарните цени – било поради ограничено предлагане от държавните централи или преднамерено количествено структурирано предлагане, в т.ч. от търговци на едро, било поради недобросъвестно поставяне на безлимитни поръчки „купува“.
Напоследък сме свидетели на цени, които чувствително надхвърлят цените на съседни енергийни пазари, като румънския, унгарския. Рационалното обяснение не е само някаква глобална тенденция на поскъпване на цените или пък оправданието за по-високите цени на CO2-квотите. Анализирайки борсовите сесии, стигам до заключение, че едни допълнителни
50-100 мегавата като предлагане биха нормализирали пазара
Вместо цена на усреднена база „ден напред“ 200 лв., без големи усилия могат да бъдат постигнати 150 лв. като равновесна цена при проактивно предлагане. Впрочем и това не е ниска цена, но разликата е съществена. И обратното – в комбинацията ограничено предлагане и търсене с безлимитни поръчки, каквито се налага да дават някои участници – няма да коментирам защо, то цената ескалира до 250-270 лв. Знаете ли, че при същата структура на предлагане, но при по-адекватна структура на търсенето – без слагане на безлимитни бидове, цената може да е с 90-100 лева по-ниска. Изобщо, заключението ми е, че много има да се работи в частта адекватно офериране.
– Загубите, които генерирахте?
– Стремим се да ги минимизираме. В най-критичните дни работехме на съзнателна загуба, стигали сме до над 20 000 лв. на ден, само за да си изпълним ангажиментите. Но
не може да продължава дълъг период от време
Направихме добър договор с фотоволтаичната асоциация през тяхната компания да допълваме поне някаква част от пиковата компонента с електроенергия от соларни паркове. Сега сме в сезон, когато е трудно за самите тях, но ще дойдат по-добри дни.
– Финансовите резултати на „Холдинг Загора“ за 2018 г.?
– Още е рано да се представят окончателни стойности. Натуралните показатели надхвърлиха малко предходната 2017 г., но са под целите, които сами сме си поставили, от порядъка на 8%. Да, 2018 г. е по-добра от 2017 г., но можеше да е чувствително по-добра като краен нетен резултат, ако нямахме това ценово поскъпване на електроенергията, което изяде в значителна степен положителните очаквания.
– Вие сте и зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Другите проблеми пред бизнеса за тази и следващата година?
– Проблемът с цената на тока е разрешим, по него се работи, водим разговори. Срещаме и разбиране от страна на управляващите. Същественият, въпросът на въпросите, е с човешките ресурси. Засегнати са и от демографските проблеми, и от проблемите с образователната система, дори от текущите обществени нагласи, липсата на желание за саморазвиване, усъвършенстване, допълнителна квалификация. Докато на Запад се говори за учене през целия живот, при нас нещо се загуби изобщо нагласата за учене, а някои анализатори дори пишат и за дефицит на трудови навици. Ние управляваме постъпления, които идват от нашите клиенти и контрагенти, и ги разпределяме в цикъла на производство – за основни суровини и материали, за поддържане на машини и съоръжения, сграден фонд и инфраструктура, за разплащане на вложения труд, за обслужване на банковото финансиране на дейността ни. Някъде в дъното е печалбата на акционерите, която от години е доста скромна. Всъщност, системно това, което изкараме нетно, ние го реинвестираме и връщаме в производството. Ето защо, посрещането на неочаквани сътресения като поскъпването на електроенергията, изземва финансов ресурс, който иначе може да бъде насочван другаде – за инвестиции, за по-високи доходи.
Кой нормално разсъждаващ работодател не мисли да направи хората си по-щастливи
Никой! По-щастливите, по-добре заплатените работници и служители са естествено и по-производителни. Но средствата идват от едно място – от клиентите ни, а ние всички работим на силно конкурентни пазари.
– Задачите за 2019 г. пред „Холдинг Загора“? Проекти, инвестиции?
– Педантично взискателни сме към инвестиционните си проекти. За разлика от други години, особено на фона на това, което се случва с цените на енергийните ресурси, на практика и в момента все още ревизираме и доуточняваме инвестиционните си намерения за тази година. Това е и нещо, за което бих апелирал и към останалите предприемачи – да бъдат внимателни. Изкушаващо е при ниска цена на парите човек да бъде по-решителен в инвестиционните си намерения, само че е добре да не се самозабравя или самозалъгва в това да бъде прекалено агресивен. Добре е да подчинява инвестициите си на точна представа и разчети за генерираните приходи, отчитайки потенциалните рискове от негативни тенденции и сценарии.
Ние продължаваме с инвестициите конкретно по отворените вече позиции, но не в обемите, които сме имали преди. Ще се въздържаме от инвестиции в нови направления, дори в рамките на съществуващи производства. За момента ще предпочетем да сме консервативни. Мисля, че по-важно за тази година е пълноценното усвояване и натоварване на вече реализираните инвестиции като производствени мощности.
– 2019 г. е година на евроизбори. Кои са, според Вас, националните приоритети и стратегии, които нашите избраници трябва да защитават?
– Не се чувствам разбиращ по тази тема, само бих споделил, че е хубаво
в Брюксел да работят за нас грамотни хора, а не просто политически приемливи
лица. Да са полезни, умни и можещи. Това важи и за всички депутати и от останалите страни. Трябва със сигурност да се подобри качеството на хората в ЕП. Ако няма качествени депутати, няма как да има и качествени европейски стратегии, правила и норми. Ние сме малка държава, отворена икономика и за нас е добре да сме част от добро и силно семейство.
– Анализатори очакват нова рецесия, икономическа криза. Вашата прогноза?
– Макроданните на важна икономика, каквато е северно американската, сочат към подобен сценарий. Доколко значима би била, по-скоро – сравнително плитка като амплитуда и не толкова продължителна. Въпросът е и кога това би се случило. Към момента е трудно да определим 2019 или 2020 г., зависи от много фактори, в т.ч. от преговорите за търговията и стокообмена между Китай и САЩ. При рецесия в САЩ ефектите бързо ще минат Океана. Отношенията на Европа с Китай, САЩ, Индия, с немалките южно-американски икономики на Бразилия, Аржентина, Чили, са важни. Естествено, не подценявам сложните отношения, които като общност в европейското семейство имаме и с Русия. Трябва да бъдат ревизирани политиките на централните банки в страните от ЕС. Може би опитите за интервенция започват да се поизчерпват като ефекти, а това
неминуемо ще засегне европейската икономика, респективно и нас
Две от дружествата ни – леярната и ковашкия завод, са много чувствителни, обичайно при тях това проявление се вижда първо, тъй като продукцията им е базова.
– А има ли реакции?
– Да, има, в определени сфери се виждат. Следим този процес, както и евентуални валутни рискове от присъствието ни на неевропейски пазари. Това са неща, които можем да анализираме, и се опитваме да реагираме адекватно. Но колкото си по-малък в продуктовата верига, толкова са по-ограничени възможностите ти. На този фон е важно и да са адекватни хората, които управляват икономическата среда, в която оперираме. Ако навън има некадърни политици – да, проблем е, но няма как и да повлияем на това. За нашите политици обаче, сме си отговорни само ние.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
