Борис КОМИТОВ
За историята с монаха Йоан Български, който с повече от сто години изпреварва Коперник във възгледа, че Слънцето е в центъра на света, а около него се движат планетите, разговаряме с доц. д-р Борис КОМИТОВ от Института по астрономия с НАО Рожен-БАН. Той е и ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг-Стара Загора.
* * *
– Д-р Комитов, как стигнахте до средновековния учен, монаха Йоан Български, и неговия възглед за света и Вселената?
– През 2010 г. от списание „Осем“ ми предложиха да направя една поредица от статии за това как човекът е развивал представите си за света. Започнахме с неолита и установяването на посоките на света, по-късно и на формата и размерите на Земята, стигнахме до Средновековието и
борбата между геоцентризма и хелиоцентризма
което ще рече, че всичко се върти около Земята или около Слънцето. Вървеше и втора сюжетна линия за географските открития и накрая основно се разказваше за космическите изследвания и постиженията на модерната астрономия и уредите като телескопа Хъбъл, рентгеновите телескопи и големите съвременни наземни телескопи. Така направихме преглед в 13 статии на откриването на Земята и Вселената от човека. И когато стигнах до статията, която се отнасяше до Средновековието, там трябваше да се разказва за утвърждаването на хелиоцентричната система. Когато започнах да пиша статията, се сетих за
един разговор през май 1993 г. с акад. Кирил Серафимов
акад. Кирил Серафимов
основателя на космическите изследвания в България, първия директор на Централната лаборатория за космически изследвания. Тогава работихме по съвместна тема. В паузите говорихме за най-различни неща. По време на една такава пауза той ми разказа за нещо много интересно. Имало данни, някакъв документ, че в 1382 г., т.е. 11 години преди Търново да бъде превзето от турците,
в един от манастирите около града е работил монах, учен
който е стигнал до извода, че в центъра на света трябва да се постави не Земята, а Слънцето, и тогава много по-лесно ще се обяснят наблюдаваните движения на небесните тела.
– Кое прави геоцентричната система толкова устойчива във времето?
– Тя е приета през Средновековието от католическата църква и от средновековните учени в Европа и в Близкия изток. В един обобщен и доста изчистен вид тя е описана от Клавдий Птолемей във II век от н.е. в така нар.
„Алмагест“ или „Великото построение“
Труд, написан около 123 година в Александрия. Земята е поставена в центъра на Вселената, а планетите, в това число и Слънцето, обикалят около нея. Но се оказва, че наблюдаваните планети в един момент забавят движението и започват да се връщат назад, след това тръгват пак напред. Според Птолемей, движението на планетите около Земята ставало по един много сложен начин – всъщност те се движат по два кръга – един
по-голям, наречен „диферент“ и един по-малък, наречен „епицикъл“
Всяка планета, а и Слънцето, се движи по съответния малък кръг (епицикъла), чийто център е една нематериална, геометрична точка, а тя на свой ред се движи по съответния диферент около Земята. Оказало, че видимото движение на планетите било много по-сложно, от това, което предлагал Птеломей. Неговата теория ставала все по-сложна и видимо много изкуствена, за да може да обясни движението на планетите около Земята.
Учените постепенно започнали да се съмняват
че тя може и да не е вярна.
Клавдий Птолемей
Първата идея, че може би Слънцето е голямото тяло, около което всъщност Земята с планетите обикалят, принадлежи на Аристарх Самоски от III век пр.н.е. Неговите наблюдения го довеждат до извода, че Слънцето е 19 пъти по-голямо по диаметър от Земята. Всъщност слънчевият диаметър е около 110 пъти по-голям от земния. Въз основа на това обаче, Аристарх прави извода, че по-малкото тяло (Земята) би трябвало да обикаля около по-голямото (Слънцето). Идеята на Аристарх обаче е била забравена. През XIII и XIV век астрономите
откриват все повече неточности в Птолемеевата система
и някои от тях почнали да се съмняват в нея. Вероятно нашият български монах, за който става дума, е един от тях. Вероятно той се е интересувал от въпроса и сам е правел астрономически наблюдения.
– Никъде ли не се откриват данни за него?
– За съжаление, ние почти нямаме оригинална българска документалистика за Средновековието.
Най-често се цитират византийски, а след това и латински автори
Към края на Второто българско царство се появяват и турски документи. Дали е нямало или са били унищожени, това е вече друг въпрос.
Явно този монах, средновековен български учен, да го наречем, който е живял в Търново, е разработвал хелиоцентрична система, подобна на Коперниковата. За това нещо той е писал в 1382 г., а т.нар. „Малък коментар“ на Коперник е от 1508 г., което означава 126 години по-късно.
Може да се предположи, че този монах е познавал съчинението на Аристарх Самоски и може би, правейки връзка със споровете, които по това време се водят, е изказал
предположение, че наистина Слънцето е центърът, а не Земята
Но може това да е резултат от негово досещане.
За мен това беше много интересен факт за българската наука. Реших, че от това, което знам от този частен разговор, може да излезе нещо интересно. Статията в списание „Осем“ публикувах в 2010 г. Минаха почти пет години, когато съвсем случайно, търсейки в интернет нещо друго, попаднах на една статия в сайта на в. „Десант“ от Борис Цветков. Той
цитира моя разговор със Серафимов
но не цитира източника, т.е. списание „Осем“.
Този човек е имал и повече информация, свързана със средновековната история и с документи от нея. В своята статия започва да разсъждава кой може да бъде въпросният монах. И има ли връзка между това, което той е твърдял, и неназованите предшественици на Коперник, за които той споменава в 1508 г. в „Малкия коментар“. Т.е.
била ли е известна преди Коперник в Западна Европа идеята за хелиоцентризма?
Коперник
В статията се разказва, че от 1970 г. към нашето разузнаване се създава така нар. 14-и отдел в Първо главно управление на МВР (т.е. външното разузнаване). Отделът се е занимавал с търсене на документи, отнасящи се до културно-историческото наследство от българското минало, включително и Средновековието. Борис Цветков изхожда от това, че акад. Серафимов вероятно е имал
достъп до документи, намерени по линията на този 14-и отдел
Отговорът на Ватикана до Коперник относно „Малкият коментар“ не съдържа възбрана или дори критика, че това противоречи на възприети догми от църквата и т.н. Нещо повече в отговора не личи никаква изненада. Вероятно там са разполагали с някакви други документи, които се отнасят до изводите на други учени относно строежа на Вселената и това, че Слънцето вероятно е центърът. Дали са имали предвид Аристарх Самоски или други източници,
включително и свързан с този български монах, Йоан Български?
Когато Борис Цветков започва да търси информация за въпросния монах, се оказва, че имената и биографиите на българските средновековни църковни научни и културни деятели са по-дълбоко засекретени, отколкото досиетата на разузнавачите. Пита се обаче, защо? Според мен, защото това е самочувствие за българина, за нашия принос в миналото и историческите претенции, които ние трябва да имаме като
принос за европейската и световната история, наука и култура
Всички отвън, и особено в Западна Европа, почти винаги са се опитвали във всички времена да ни изкарат някакви недодялани хора.
Другият вариант е, че Иларион Критски (фанариотският митрополит на Търново между 1821 и 1838 г.) е унищожил повечето книги от царската и от патриаршеските библиотеки, открити по това време
в стените на църквите „Св. четиридесет мъченици“ и „Св. Св. Петър и Павел“
Знае се, че на два пъти част от оцелелите книги са били изпратени в Русия. А там може сред тях да е бил и въпросният ръкопис на Йоан Български от XIV век.
Борис Цветков разсъждава, че акад. Серафимов може би е научил за този труд от документи, които са намерени във Ватикана от двама наши разузнавачи, работили там, или от лице, което е контактувало с тях.
Другият вариант е да е видял въпросните документи в някоя руска библиотека, например в Санкт Петербург.
НБП, Записа: Донка ЙОТОВА
