Подаръкът беше за старозагорската публика с двете едноактни оперети-буфа „Драгунет“ и „Крокфер“ на Държавна опера-Стара Загора. Смехът на щастливата публика огласяше на свой ред залата на Стария театър. Защо там ли? На режисьора Славчо Николов му е трябвало по-малка класическа сцена за творбите на неостаряващия Жак Офенбах (1819-1880).
Ако събитията се случват по време на Френско-Пруската война от 1870-1871 година, композиторът, който сякаш предсказва бъдещето на Първата световна война, в постановката на „Драгунет“ действието е прехвърлено по нейно време. А това в „Крокфер“ е по-скоро дълговечна война между две аристократични фамилии.
„Драгунет“ в своето съдържание е драматична история, в която редникът Жулиен Ламбер от 32-ри батальон на френската армия, който е под обсада, изчезва. Той е под угрозата да бъде обвинен в дезертьорство, ако не се прибере навреме. Неговата сестра Драгунет, с която са близнаци, се предрешава и се представя за него. Е, разкриват я, но редник Жулиен Ламбер пристига с подкрепления и 32-и батальон е спасен. За публиката сцени от война в жанра на оперетата не са известни. Но режисьорът, прехвърляйки сюжета в Първата световна война, се опитва да отдаде почит и към славата на българските войни, защитавали със сила и отговорност своето мило Отечество.
В „Крокфер“ режисьорът е дал пълна свобода на артистите в унисон с жанра на оперетата с нейната фриволност и освободеност от всякакви задръжки.
Действително съвременните оперни и оперетни репертоари се въртят обикновено около едни и същи заглавия. Новото, което се появява на афиша, не печели веднага интереса на публиката. Но публиката на премиерата на спектакъла на сцената на Стария театър не само, че не съжалиха за риска да седнат пред две непознати оперети-буфа („буфа“ ще рече реплики от време навреме, а другото е музика и пеене). Постановъчният екип и участниците в двете оперети са действали като едно цяло, изпитвайки истинско удоволствие от хармоничната връзка помежду си, постигайки високо ниво във всички посоки на спектакъла. Режисьорът Славчо Николов прави от ретросюжетите две забавни постановки. Разбира се, различни помежду си, но всяка със своя чар, с поклон пред публиката, на която бе предложен смях, фантазия и забава.
Диригентът бе натурален французин. Пиер Валтер придаде френски привкус на музиката на Офенбах, но и за него двете оперети бяха нови. И няма как, след като Офенбах е автор не на десетки, а на стотици заглавия в жанра.
Сценичният дизайн и костюмите са дело на прецизния към стил и характер на обстановката ГЕНДОНИ. Ромина Славова бе строила балетната група в „Крокфер“ в изящния стил на пластиката с очарованието на френските танцьорки от кабаре с развлекателна програма.
Преводът от френски на либретото и прочие е на Росица Василева.
В ролята на Драгунет публиката аплодира чудесното изпълнение – гласово и артистично на Анита Шишкова-гостуваща артистка, която изгради образа на момичето, предрешено като момче, отлично. Останалите участници в ролите: Евгений Арабаджиев, Александър Баранов-гост, Емилия Джурова, покриха майсторски ролите си в един цялостен спектакъл, макар и едноактен, който подготви публиката за втората постановка „Крокфер“ с голяма доза апетит. Зрителят изобщо не подозираше подобен сюжет, но френските чудаци в либретото не го оставиха и за миг, като щастливият му смях се носеше през цялото време на мощни вълни. Тук явно, в „хастара“ на постановката, беше скътана цялата неприязън на Офенбах към немците, от които самият той е избягал. Едно сериозно отмъщение за болката в душата, че да ги превърне в морални жертви на неговата обида.
Действащите лица имат невероятни характери, особености и, казано накратко, бяха балсам за сърцето на публиката, дошла без да подозира какво забавление я очаква. Тук артистите, майстори на гротеската, на комичното изтръгваха от зрителя необуздан смях. Милко Михайлов в ролята на Крокфер, гълтач на саби, рицар без вяра и свян, разкри една друга страна на своя талант – комедийния. Бутфьо на Георги Динев не остави на мира публиката да си поеме дъх от смях. Като лека закачка си беше сложил Хитлерови мустачки. Александър Баранов-гост изигра своя персонаж с една богата палитра от разностранни на цвят актьорски бои. Да не оставяме Нели Нечева за накрая. Младата очарователна актриса покори публиката с изявения си артистичен талант и с великолепния си глас в ролята на Фльор. Ролята на баща й Мус-А-Мор изигра Евгений Арабаджиев. В обяснителните бележки към едноактния спектакъл трябваше да изиграе „рицар с липсващи части“. Цялата тази актьорска компания се наигра на воля в тази комедийна оперетка за една щастлива публика.
Е, балерините на Ромина Славова бяха зашеметяващи в кабаретните номера. Любопитен е техният списък с чужденките, които дойдоха да играят в Старозагорската опера. Заедно с Пепа Димитрова, Юлияна Василева, Лора Монева бяха и Мария Лака, Клоули Александър, Йоана Влагули. ГЕНДОНИ, известен стилен дизайнер, ги беше докарал малко в „милитер“ стил с черна дантела за бельото.
Имаше нещо много уютно в Стария театър, всичко му легна както трябва. Спектакълът в тази зала имаше някакъв загадъчен шик.
НБП, Донка ЙОТОВА
