Мярата е колко идеи сме превърнали в реални проекти, казва още директорът на Института за устойчив преход и развитие при Тракийски университет-Стара Загора
– Г-н Павлов, поехте ръководството на Института за устойчив преход и развитие в ключов момент за Стара Загора и региона. Каква трябва да бъде ролята на института в процеса на икономическа и технологична трансформация?
– Според мен Институтът трябва да има много по-активна роля от тази просто да наблюдава и анализира прехода. Регионът вече е в етап, в който са необходими конкретни решения, подготвени проекти и ясни партньорства. ИУПР трябва да бъде мястото, където се събират научната експертиза, реалните нужди на индустрията и възможностите, които дават националните и европейските политики. Не бих искал Институтът да бъде структура, която произвежда единствено стратегии и доклади. Неговата стойност ще се измерва с това колко идеи сме успели да превърнем в реални проекти, колко партньорства сме създали и доколко сме били полезни за икономиката и хората в региона.
Имаме и едно много важно задължение – да защитим натрупания капацитет на „Марица-изток“. Там има инженери, специалисти, техническа инфраструктура и индустриален опит, които са създавани десетилетия. Това е ресурс, който не трябва да бъде загубен в процеса на промяна. Институтът може да има ключова роля в създаването на достатъчно силна нова икономическа основа, която да даде перспектива на региона – чрез подготовка на научно-приложни проекти, участие в европейски консорциуми, работа с индустрията, технологични пилоти и привличане на нови партньори. В крайна сметка най-важният критерий е много прост: след няколко години трябва да можем да покажем конкретни резултати, а не само добре формулирани намерения.
– В кои области Стара Загора има най-голям потенциал да се утвърди като национален и европейски център на знания, иновации и нови технологии?
– Ако трябва да бъдем реалисти, един регион не може да бъде лидер във всичко. Трябва да избере няколко направления, в които действително има предимство пред останалите. За Стара Загора едно от тях безспорно е енергетиката. Тук има концентрация на знания, инфраструктура и специалисти, която трудно може да бъде изградена от нулата на друго място. Това ни дава основа за развитие на нови енергийни технологии – съхранение на енергия, водород, интелигентни енергийни системи, управление на мрежи и технологии за декарбонизация на индустрията. Другата област, в която виждам много голям потенциал, е биоикономиката. Тракийският университет има сериозен научен капацитет в земеделието, ветеринарната медицина, храните и биотехнологиите. Това създава възможности за нови производства, биобазирани материали, оползотворяване на странични продукти, прецизно земеделие и технологии, свързващи биологията с инженерните и цифровите науки. Много перспективна е и кръговата индустрия. Големият въпрос на бъдещето няма да бъде само как произвеждаме повече, а как използваме по-разумно ресурсите. Отпадъчни материали, индустриални потоци, топлина, вода – всичко това може да бъде включено в нови производствени цикли.
И тук виждам едно много интересно предимство на Стара Загора. На сравнително малка територия имаме енергетика, промишленост, земеделие и университет. Това позволява да се разработват решения, които свързват няколко сектора едновременно. Точно тази комбинация смятам, че може да даде на региона разпознаваем профил на европейско ниво. Не просто отделни технологии, а среда, в която различни технологии могат да се развиват заедно.
– Заявихте подкрепата си за кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 г. Как науката, технологиите и устойчивото развитие могат да намерят своето място в тази културна кауза?
– Културата е начинът, по който един град разказва своята история, но и начинът, по който показва какъв иска да бъде в бъдеще. Стара Загора има изключително интересна история – от античната Августа Траяна до съвременния индустриален регион. Това са много различни пластове, но именно в тях може да бъде силата на една кандидатура за Европейска столица на културата. Особено интересна е темата за трансформацията. Малко европейски градове могат да разкажат толкова ясно историята на регион, който десетилетия е бил един от енергийните центрове на страната и сега трябва да намери своето място в една нова икономическа реалност. Това може да бъде изразено чрез кино, фотография, театър, дизайн, архитектура, дигитални изкуства и съвременни форми на културно представяне. Индустриалното наследство например не трябва просто да бъде забравено. То може да бъде запазено и превърнато в част от културната идентичност на региона. Науката и технологиите също могат да дадат нови инструменти на културата – дигитализация на наследството, интерактивни изложби, добавена реалност, светлинни инсталации, нови сценични формати.
Но има нещо, което за мен е още по-важно. Кандидатурата за 2032 г. трябва да започне да променя града още сега. Не е необходимо да чакаме 2032 г., за да създаваме нови културни пространства, да активираме кварталите, да привличаме млади творци или да организираме събития на нетрадиционни места. Самият процес на подготовка може да създаде нова културна енергия в града. И ако след няколко години хората усещат, че Стара Загора е станала по-жив, по-интересен и по-отворен град, кандидатурата вече ще е постигнала нещо значимо.
– Какво според Вас трябва да направи Стара Загора, за да разгърне пълния си потенциал и да се превърне в още по-привлекателно място за младите хора, бизнеса, науката и иновациите?
– Един град е привлекателен, когато хората виждат в него бъдеще за себе си и за семействата си. Това означава добри доходи и професионални възможности, но също така качествено образование, културен живот, зелени пространства, спорт, добри услуги и усещане за динамика. Особено важно е как задържаме младите хора. Много от тях напускат не само защото търсят по-висока заплата, а защото търсят среда, в която могат да се развиват. Затова Стара Загора трябва да работи много по-системно за създаването на професионални възможности за младите още по време на тяхното образование – стажове, работа по реални проекти, контакти с предприятия, участие в научни и технологични разработки. Необходимо е и повече внимание към предприемачеството. Един млад инженер, учен или студент с добра идея трябва да има възможност да намери експертна помощ, лаборатория, технологичен партньор и финансиране, без да е принуден веднага да търси такава среда в София или извън България. За бизнеса пък е важно градът да предлага предвидима среда, квалифицирани кадри и достъп до знания. Все повече компании избират място за инвестиция според това дали могат да намерят хора и партньори, а не само според цената на терена. И тук Стара Загора има едно много сериозно предимство – размерът на града. Той е достатъчно голям, за да предлага всички основни услуги и възможности, но все още позволява добро качество на живот, кратки разстояния и нормален ритъм.
Според мен трябва да пазим точно този баланс. Не е необходимо Стара Загора да се опитва да бъде втора София или втори Пловдив. По-важно е да бъде много добра Стара Загора – зелен, образован, икономически активен град, в който хората имат причина да останат. А когато младите хора започнат да избират Стара Загора не защото трябва, а защото искат, тогава ще знаем, че сме постигнали истински успех.
NBP.bg, Василена ГЕОРГИЕВА
