Процентът на хората с чуждестранни корени, които започват собствен бизнес в Германия, е изключително висок – два пъти по-висок, отколкото сред местните. Въпреки сложните административни процедури, трудностите с финансирането и липсата на достатъчно контакти, мигрантите и децата на мигрантите постигат забележителни успехи, пише „Дойче веле„.
Един от тях е директорът на компанията Boreal Light Али Ал Хаким. Той е
разработил соларна система, която осигурява чиста питейна вода в Африка,
пише АРД. Оказва се, че изобретението е полезно и за околната среда, защото превръща солената вода в питейна. Посредством използване на пясък, активен въглен и ултравиолетова светлина тя се набавя по устойчив начин. Иновацията вече функционира в редица държави и предоставя на повече от шест милиона души достъп до питейна вода. „От 2018 до днес сме успели да инсталираме над 200 такива системи в 18 държави“, обяснява предприемачът. Той е носител и на награда от общината в Берлин, с която се удостояват компаниите, основани от хора с мигрантски корени със значителен принос към обществото.
Тенденцията в цяла Германия показва, че около един на всеки пет души с мигрантски произход е започнал собствен бизнес през последните три години
– впечатляващо увеличение в сравнение с 2020 г. Така процентът на стартиращи предприятия сред мигрантите (19.9%) е три пъти по-висок, отколкото сред хората без мигрантски произход (5.9%), обяснява АРД.
Но започването на собствен бизнес не винаги минава гладко. Много от предприемачите се борят с трудности липса на контакти и кредити, например. Точно заради това, предприемачът Гюлса Вилке основава мрежата 2hearts, която свързва предприемачите от мигрантски произход.
Предприемачите от мигрантски произход се сблъскват с различни предизвикателства, които могат да затруднят реализацията им
Сред основните е финансирането.
Дори културни недоразумения могат да доведат до отказ за кредитиране, разказва Али Ал Хаким. „Веднъж получихме отказ от банка, защото ни предложиха нещо за пиене, което ние учтиво отказахме, защото беше Рамазан и не ни беше позволено да ядем или пием каквото и да било. Служителят на банката намери това за много странно“, обяснява мъжът. Сред другите основни пречки е непризнаването на професионални квалификации, езиковата бариера и бюрократичните процедури.
Спънките обаче не спират много от чужденците, защото виждат наличието на успешни модели за подражание, които служат за вдъхновение, казва Вилке. „Примери като BioNTech с Йозлем Тюреджи и Угур Шахин имат огромен ефект и се отразяват на много хора с мигрантски произход. Те си мислят: „Ако те могат да го направят, ще го направя и аз.“
Друг фактор за успешните компании на мигрантите в Германия са семейните традиции. Често родителите или прародителите на предприемачите също са имали своя компания, обяснява АРД.
Бирол Севим например, основава своя школа за шофиране във Вединг през 2009. В неговото семейство всички са работили на свободна практика. „Баба ми е дошла тук като сезонен работник и след време баща ми, чичо ми и цялото ми семейство са се пренесли тук. Започнали са да се издържат сами, имали са магазин за плодове и зеленчуци. Винаги са били самостоятелни. Аз съм роден с това“, разказва Севим пред АРД. Днес той е работодател на 90 души и е много доволен.
Има много такива истории на успеха на мигранти предприемачи. Те показват, че културните различия могат да бъдат положителна черта на германската икономика. Бизнес амбицията и креативността на избралите да имигрират в Германия са незаменими, пише Юлия Круз от АРД.
За предприемачите, които са нови в Германия, собственият бизнес също е добър начин да се интегрират в обществото. В глобализирания свят точно могат да послужат като строители на мостове между различни култури и икономически системи, обобщава авторката.
