На 5 октомври честваме Деня на Стара Загора, град, уникален с възрастта си – над 8000 години непрекъснат човешки живот
Тръгваме от самите му корени в разговор с Петър КАЛЧЕВ, директор на Регионалния исторически музей
Действително Стара Загора е уникален град. Разположен е в Горнотракийската низина – благословено място с невероятни природно-климатични дадености. Той стои не случайно в полите на Сърнена Средна гора, място с най-голяма гъстота в заселването му от древните земеделско-скотовъдни племена още от края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр. Хр. И тези дати не са произволно измислени, те са базирани на интердисциплинарни изследвания, които с голяма точност с диапазон до 5 години доказват, че наистина тези селища са на повече от 8000 години. Пробите са правени в най-добрите лаборатории в Шотландия, лицензирани и признати в целия свят.
Стара Загора е уникална с това, че в града и край него има пет праисторически селищни могили

Най-голямата в Европа куха керамична антропоморфна фигура от каменно-медната епоха, открита в могилата при Старозагорските минерални бани
Най-голямата в Европа се намира до квартал „Кольо Ганчев“, южно от него. Това е Берекетската могила – огромен колос, какъвто няма в Европа. Могилата е висока повече от 17 м и е над 300 м в диаметър. На десетки декари около нея има така наречените открити праисторически поселения. Това е нещо уникално. Вероятно е един огромен градски център. А трябва да кажем, че имаше много спорове сред нашите колеги, според които, това са измислици. Още големият руски учен проф. Вадим Масон се изказа, че такива големи селищни могили, каквато е Берекетската, са били центрове, които са управлявали големи територии, имали са духовна и изпълнителна власт. Нямаме писменост и не знаем как са разпределяли земята, благата от производството. Но това не би било възможно да стане без сериозна организация и център, който е управлявал тези процеси. След откриването на Провадия-солницата, където се намери укрепителна система от каменни стени, най-ранната от които е от късния неолит – края на 6 хил. пр. Хр., тезата, че трябва да приемем града в този смисъл, както е в античността, както е и в съвремието, просто не работи. Всяка епоха има своите критерии за населено място, има своите правила, с които се развиват тези селища. Ще отбележим само, че
на Берекетската могила имаме живот от най-ранния неолит
– това е краят на 7-ото хилядолетие до Средновековието. Там има изградени отбранителни съоръжения от късната античност. Проучен е от покойния вече наш колега Минчо Димитров некропол от ранната бронзова епоха, който показва именно тази симбиоза между местното население и дошлите тук т. нар. конни народи. Това е показател, че е станал процес на интеграция на тези две общности. В некропола имаме ритуали на погребвани по гръб и други – в положение хокер, което показва, че между двете общности не е имало антагонизъм. Ясно е, че тук живее едно автохтонно население, което, започвайки от неолита, стига до съвремието ни. Няма прекъсване в живота на това място от края на 7-о хилядолетие до наши дни.
И наистина Стара Загора е уникална с това, че
дори и в централната част на града има две селищни могили
Едната е Шопова могила до съвременната улица, която носи нейното име. А другата е в двора на Окръжна болница (така е известна в научните публикации), където е проучена най-ранната, най-добре запазената и с най-богат инвентар двуетажна раннонеолитна къща в Европа. Тя е в индикативния списък на ЮНЕСКО като паметник на културата със световно значение. Имаме селищни могили, които са в кв. „Дъбрава“, край кв. „Зора“. Цялостно е проучена за първи път в Европа Азмашката селищна могила. От нея са добити повече от 12 000 артефакти. Те дават много важна представа за културните процеси в целия им аспект – икономика, култура, вярвания, изграждане на селищна система, топография на селищата и пр.
Уникалността на Стара Загора е, че в тази отдалечена епоха се оформя като един много важен център. Нека не забравяме, че тук е проучен най-големият рудодобивен център от каменно-медната епоха – 5 хилядолетие пр. Хр. в Европа при м. Мечи кладенец. Уникален комплекс, който показва, че
това общество е било на такава висока степен на развитие
за да може да отдели ресурс в огромни за времето си рудни разработки и да се добие 1000 т метал. И той по пътя на размяната да стигне чак до Днепър и Днестър. Този метал представлява невероятно богатство за населението, което е обитавало тези земи. Тук се развива блестяща култура. Това са прекрасните съдове, украсени с графит, невероятната пластика на култови вярвания. На Старозагорските минерални бани е открит единственият досега ритуален комплекс, състоящ се от храм с две кули, ритуално стълбище, което е водило към него. По това стълбище са поставяни различни предмети като стопилки от медна руда в керамични съдове, както и самата руда, антропоморфна и зооморфна пластика и медни предмети.
Всичко това показва сложна структура на обществото и ненапразно тази култура, която се развива в Стара Загора и в региона, вече е признато – е началото на европейската цивилизация. Процесите, които се създават в тази отдалечена епоха, след 1000-1500 години стигат до Средна и Западна Европа. Това се отнася до изработването на керамични съдове, производство на различни инструменти и накити, уседнал начин на живот, строителство на жилища и други културни процеси.
Оттук тръгва импулсът за развитието на европейската цивилизация в останалата част на континента
Трябва да кажем, че това благословено място никога не е оставало без човешко присъствие в различните исторически епохи. Показва го и керамиката, която е открита от така нар. елинистическа епоха, а това е времето на траките. Такава керамика е открита край Берекетската могила, край р. Бедечка. Да не забравяме и богатата находка от с. Дълбоки, която е от 5 в. пр. Хр. За съжаление и разбитата гробница край с. Оряховица, в която покойният вече наш колега и приятел Георги Китов намери малки парченца от златния венец, който е придружавал владетеля в Отвъдния свят. Погребан е в предверието с конете си, със сбруята с богатата украса. Виждаме силно присъствие на местното тракийско население, което е имало държавна организация, било е мощно и е участвало във войните, водени от гръцките градове-държави.
По това време тук има култура, която е оставила трайни следи
След пристигането на римляните през I век, те превземат провинция Тракия, но тракийското население запазва своя статут и цялата тяхна система от аристократи. Най-добрият пример е тракийската вила край яз. „Чаталка“ с некропола, в който са погребани знатни траки с ритуал, свързан с трупоизгарянето. Ритуалът на погребване върви още от късната бронзова и ранната желязна епоха, което е свързано с традициите на траките. Тези хора са погребани в имението си и са изгорени, а техните останки са поставени в гробове с много богати дарове – канделабри, бронзови и стъклени съдове и пр. Уникалният предмет, който тук е намерен, е посмъртната бронзова шлем-маска на млад тракиец, който е погребан с нея в отвъдния му път (нейна реплика кметът на Стара Загора Живко Тодоров подари на футболната легенда Христо Стоичков – виж стр. II).
Градът се развива добре и през римската епоха. Той има важна функция и ненапразно древните историци пишат, че провинция Тракия се краси от два града – Филипопол и Августа Траяна.
Градът има собствено управление, сече собствени монети, има мощна отбранителна система
блестящи сгради с невероятни мозайки, които говорят, че тук е имало школа, която е изработвала тези предмети. Тук е имало занаятчийски работилници за стъкло, за метал. В некрополи, които са проучени, погребенията са с много богати дарове.
По време на Средновековието градът преживява трагично събитията от нашествието на авари и на други варварски племена. След това е възстановен. После става буфер между Византия и Българската държава и българите в Онгъла. Но така или иначе политиката на българите владетели винаги е била тези земи да бъдат в българската държава, което те устояват в голяма степен.
Градът е бил важен икономически център, но по времето на османското владичество е опожарен. За съжаление, много жестоко населението му е избито, явно по презумпция този наистина важен град в центъра на Тракия да бъде унищожен, сринат до земята. Това обаче не се получава. С много усилия градът успява да се възстанови от тази голяма трагедия. Общинската управа по онова време взема кардиналното решение да направи на мястото на руините от Ески Зара модерен град със система от прави улици, което по онова време е нещо невероятно.
Стара Загора се развива много добре особено след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тук се развива индустрия, култура – ражда се първата извънстолична опера, Регионално радио, тук има хора, които са произвеждали както стоки за бита, така и за производството.
Този град е благословен и всеки път се възражда от пепелищата като митологичната птица
Феникс. През всички исторически епохи до наши дни той отстоява магията на своята дълго вечност като модерен, проспериращ, красив град, който носи бъдещето в себе си.
НБП, Донка ЙОТОВА


























































