Антипазарно цената на едро бележи спад. Пчеларството има нужда от млади хора, които работят професионално, казва още Ростислав РАШЕВ, председател на Областен пчеларски съюз и Пчеларско дружество „Липа“-Стара Загора
– Г-н Рашев, Вие сте новият председател на Областен пчеларски съюз и Пчеларско дружество „Липа“-Стара Загора. Разкажете за себе си.
– Роден съм на 27 октомври 1975 г. в Стара Загора. Градско момче, което не е имало село преди да започне да се занимава с пчели. Началото за мен беше преди доста години, започнах любителски. От 7 години пчеларството е единствен доход за семейството ми, професионален пчелар съм. Отглеждам около 400 пчелни семейства, имам 5 пчелина – около Стара Загора, в Средна гора, на юг в равнината част на града. Член съм на пчеларското дружество от 5 години. Дългогодишният председател Тодор Иванов поради служебни ангажименти поиска да се оттегли от поста и бях избран за председател на негово място, както и на Областния пчеларски съюз.
– Идеите Ви за промени и подобряване дейността на двете организации? От какво имат нужда пчеларите?
– Двете организации имат нужда от млади хора с професионален опит, отглеждащи много пчелни семейства. Повечето ни членове сега са по-скоро любители, отглеждат пчелни семейства за хоби. Има нужда и от свежи идеи, от новите технологии. Пчеларството се развива, има нужда от хора, които се интересуват от новостите, пробват ги и ги внедряват, споделят ги. При нас идеите не може да са копи-пейст, зависими сме от климатични условия и специфични особености. В един район дадена идея може да работи, в друг – не, иска се експериментиране, за да постигаме по-добри резултати и развитие на пчелните си семейства.
– Отстрани изглежда сякаш към пчеларството се насочват млади хора. Така ли е реално?
– Последните 3-4 години има абсолютен пик като нарастващ брой пчелари и пчелни семейства. Пчелните семейства в България са около милион. Като седнем 10 човека на маса, се оказва, че поне 2 се занимават с пчели. За Старозагорски регион няма статистика, тя не може да бъде проведена, понеже може би 90% от новите пчелари през последните години не регистрират пчелните си семейства. Членовете на Пчеларско дружество „Липа“ също се увеличават.
Младите хора смятат, че интернет е достатъчен
да получат знания и информация. Но това е за тяхна сметка. Аз искам или не, съм длъжен да членувам в разни фейсбук групи и други форуми и виждам нивото на дискусиите, какви елементарни въпроси се задават и какви отговори се публикуват.. .За мен нивото е страшно ниско.
– Амбициите Ви като председател?
– Ще се опитам, доколкото мога, да бъда полезен. Ето, сега разговаряме с Вас, сутринта бях на среща с представители на Министерството на земеделието. Там се обсъждаше законопроект за закон, който ще замени Закона за ползване на земеделски земи. Ние сме засегнати в членове от 232 до 238, как можем да ползваме пасища и мери за създаване на пчелини от Държавния поземлен фонд. Останах с впечатление, че комуникацията ни с властимащите е трудна, нашият сектор е оставен леко встрани. Той не носи голям брутен вътрешен продукт, не се дооценява. Да, търговията с мед не е кой знае какво перо в БВП на страната, но ползата от пчелите е изчислена в някои държави, тя е в милиарди – паунди, долари, евро… В България ползата от пчелите е в милиарди левове. Опрашването на културите, възможността те да дадат плод е дело на пчелите. При липса на пчели
няма да има добиви
Това е недооценено.
Разбира се, вина имаме и ние, пчеларите, понеже Министерството комуникира с Националната организация, а ние имаме 13 национални организации и не е ясно коя е представителна. Не можем да създадем стабилна структура, която да представи и защити нашите интереси във ведомството.
– За кои пчелари 2018 година е добра?
– Тази година е лоша за пчеларите. Тя започна през есента на предната година – изключително суха, с 44 градуса, които някои забравиха, но бяха 10 дни и някои растения изгоряха. Нямаше отделяне на прашец, пчелните семейства влязоха слаби в зимата. Добре, че тя ни пожали и оцеляха. Последваха две повратни застудявания през март, редица цъфтящи не успяха да родят плод, всичко измръзна и това повлия. Последва сух месец май, нехарактерен за България, юни и юли с превалявания и относително по-ниски температури. Това доведе до слабо нектароотделяне на основните ни медодайни растения.
Преди цъфтежа се появи изчезване на пчелите – рязко, изведнъж
което в момента все още анализираме.
Годината в някои райони е доста зле, но в други – добра, например в Хасковско – там толкова мед не са виждали от години. В някои райони на Северна България годината също е добра.
– Пчелите възстановиха ли се? Медът-хит на 2018 година?
– Да, пчелите се възстановиха, има ги. Но изтървахме сезона и добивите ни са наполовина. Тази година сме извадили средно 10-12 кг от кошер. Не мога да кажа, че някой вид мед се откроява като добив, може би акацията тръгна добре. Като качество – отново тя, защото сухото време донесе добро инвентиране на меда и ниско водно съдържание в него, което го направи още по-качествен. Хитът на 2018 г. е акацията.
– Къде отива българският, старозагорският мед? Цените на тазгодишната реколта?
– Пазарът е отворен, търгува се в целия свят. Основно в Германия. Нормалната логика предполага при липса на мед цените да се повишават, но
антипазарно цената на едро падна с 20 ст.
и е около 4.20 лв. за кг. Нормалната цена на меда, при която ние можем да развиваме бизнес, да поддържаме стопанствата си и да се развиваме, е 5.50-6 лв. за кг. Тази е причината голяма част от пчеларите да се занимават с пчели за допълнителен доход, за хоби.
– Бъдещето на пчеларството?
– Ние сме оптимисти, затова и продължаваме да се трудим. Пчеларството е бизнес, който не е подвластен на човека, който ръководи бизнес. На прекалено малко фактори можем да влияем. Например, върху времето, нектароотделянето, болестите – защото пчелите също боледуват, но са насекоми и трудно се лекуват. Не можеш да ги оперираш или ваксинираш, има болести, при които пчелните семейства подлежат на унищожаване, заедно с инвентара, нямаме контрол. Нямаме контрол и върху изкупните цени. Можем само и единствено да развиваме пчелните колонии, да ги подпомагаме изкуствено, когато няма нектароотделяне, да ги подхранваме и им създаваме по-добри условия на живот.
По света пчеларството е като у нас. Преди дни френските пчелари публично го „погребаха“ – имат огромен проблем с препаратите за растителна защита. Сериозни проблеми има и най-големият производител на мед в света – Украйна, както и пчеларите в Аржентина, Бразилия, САЩ…
– Айнщайн е казал, че ако пчелите изчезнат, след 4 години ще изчезне и човечеството?
– Може би за неговото време за били необходими 4 години, сега са 8, или пък 2, но е така.
Животът ни ще стане далеч по-труден
без тях. Не се знае дали изобщо ще бъде възможен. Затова трябва внимание към сектора, той е необходим, за да съществува цялото земеделие.
Пари като субсидии, доплащане, според мен, не трябва да искаме, те изкривяват пазара. Но е нужно контролните органи да стоят на местата си и да си вършат добре работа – от регистрацията на пчелните семейства, контрол на третиране на земеделските култури, контрол на продажбата на меда, монополи, картели, дори и етикетиране на пчелните буркани в магазините.
НБП, Дима ТОНЕВА
