Българската академия на науките и издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ организират премиерата на книгата на академик Васил Николов „ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПОЗИЦИИ, ПРАИСТОРИИ“. Тя ще се състои на 26 ноември 2024 г. (вторник) от 18.00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ (Големия салон) на БАН – Администрация, София, ул. „15 ноември“ 1.
„Често ми се е налагало да разказвам пред колеги, приятели или на публични срещи за някои събития или случки, свързани с работата ми като археолог, участник или ръководител в сферата на науката и културното наследство. Подтиквали са ме да ги опиша и публикувам, но идеята за този вид „мемоари“ не ме вдъхновява. Тъй като във времето след промените в държавата и до наши дни сравнително често съм бил обект на медийно внимание, прецених, че ако изобщо е необходимо, за предпочитане е да използвам директно това, което съм давал като публична информация или съм изразявал като позиция в конкретни ситуации, по конкретни поводи през последните трийсетина години“, споделя акад. Николов във въведението на „Предизвикателства, позиции, праистории“.
„Текстовете в книгата са представени по хронология, разделени по години – от 1993 до 2023. Публикувани са изцяло, без каквито и да било съкращения, запазен е начинът, по който в съответната медия са оформени като състав и структура заглавието, подзаглавиятаанонси и данните за интервюирания, задължително с името на взелия интервюто (или автора на статията, т.е. моето име) и данни за самата публикация в съответната медия. Допълнителните текстове, в които разказвам случки и обстоятелства, допълващи тема от някое интервю, са поставени на подходящото място в различаващ се печатен стил“, уточнява още акад. Васил Николов.
И отправя своите благодарности. „Преди всичко съм признателен на всички журналисти и печатни медии, които през последните повече от три десетилетия са проявявали интерес към работата и позициите ми по разнообразни теми, към мен самия и като цяло са отразявали коректно проведените разговори. Благодарен съм и на тези медии, които са приемали мои текстове, в които е трябвало да изразя позицията си или позицията на ръководената от мен институция за някакво събитие или казус. Дигитализирането на една обемна част от включените в книгата текстове беше направено от Орхан Кая и Виолета Стоицова. Благодаря им за сериозната помощ и приятелския жест! Голяма част от използваните снимки бяха събрани от Галина Самичкова, за което и на нея благодаря!“, казва акад. Николов.
Още за изданието:
Книгата на академик професор доктор на историческите науки Васил Николов включва 135 негови интервюта и 26 статии в печатни медии от 1993 до 2023 година, подредени в хронологически ред. Всички тези материали се отнасят до актуални предизвикателства и съответно представят позициите на автора по отношение на проблеми на културното наследство, особено на археологическото наследство на страната, а също визират и неговите ежегодни проучвания на праисторически обекти.
През тези повече от 30 години академик Николов е заемал различни административни постове в Националния археологически институт и музей на БАН (включително директор), в Министерството на културата и неправителствени организации, в ръководството на БАН и съответно е имал възможност да наблюдава и да участва във вземането на решения за културното наследство. Неговите становища и експертиза са търсени от медиите – за проблема с иманярството, за работата по нов закон за културното наследство, за проблеми на археологическата гилдия, за музеите в страната, включително за частните археологически колекции и частните музеи, за археологическите изложби в чужбина. Особено настоятелен е бил авторът в неговата позиция за обявяване в новия закон на археологическите находки за публична държавна собственост, за да не може да се търгува с тях с оглед ограничаване на иманярството.
Интересни са разказите му за някои археологически открития в тракийски могили в Казанлъшко и проблемите с местните ръководства, за усилията му за обогатяване на фонда на Националния археологически музей на БАН и за ролята на този най-стар музей в страната, за значението на праисторическото наследство в региона на Нова и Стара Загора.
Важни са интервютата и кратките статии в печатни медии, свързани с разкопките му през тези три десетилетия. Проучвал е праисторически селища и светилища, а интересът на журналистите е бил постоянен към резултатите му. Най-често е давал актуална информация за разкопките на селището Слатина в София, за селищната могила в Караново, Новозагорско, и особено на Солницата край Провадия. Така могат да се проследят открития, които още не са публикувани в научни издания. Материалите са информативни и за спасителните разкопки, в които академичните археолози са много ангажирани, включително разкопки под негово ръководство, например край Капитан Андреево на границата с Турция и до Мурсалево, Дупнишко – на магистрала „Струма“.
Тъй като материалите са подредени хронологически, книгата може да се определи и като история на „битките“ около археологическото наследство след промените, опитите за неговото приватизиране, плахите действияна държавата за неговото опазване и проучване. Подчертана е и ролята на един академичен институт – Археологическия, който на моменти след промените е бил единствената институция, която ясно и категорично е заемала отговорна позиция.
