Делото, за което старозагорци ще са й вечно благодарни и на което посвещава дълги години от живота си, е грижата за сираците, онеправданите и безпризорните
Бурният XIX в. създава ярки личности, които оставят своята следа в предосвобожденската ни история. С достойни българи се гордее и възрожденска Стара Загора.
Преди 165 години, на 20 март, в Стара Загора е родена видната общественичка Теофано Попова. Баща й Нено Тодоров е активен участник в обществения живот на Стара Загора, спомоществовател за отпечатването на няколко книги и член на училищната комисия. Майка й Милка е сестра на видния възрожденски учител Атанас Иванов и е една от учредителките на женското дружество в града. Семейството притежава богата библиотека, голяма рядкост за времето, когато въпреки усилията за образоване на населението, грамотността е ниска. С изключителни интелектуални заложби, младата Теофано се насочва към учителското поприще, преди да е навършила 15 години. Желанието й да преподава е удовлетворено, и с благословията на Анастасия Тошева започва работа в девическото училище. Теофано е независима и самостоятелна, и дори след като се омъжва за видния старозагорски търговец Васил Попов продължава да учителства, въпреки порядките на времето.
Руско-турската Освободителна война обърква живота на младото семейство. Принудено от обстоятелствата то се премества във вече освободения Свищов. След войната съпругът на Теофано умира при разразила се епидемия и тя трябва сама да се грижи за двете си момчета. Преодолявайки всички трудности, продължава да работи, като последователно е учителка в Казанлък, Севлиево, Солун и накрая отново в родния си град. Притежава изключителни човешки качества, които успява да предаде и на децата си – Васил и Димитър.
Но съдбата е безмилостна към нея. Димитър, който също решава да стане учител, се самоубива при неизяснени обстоятелства през 1896 г. в Свищов. Васил завършва Горската академия в Лемберг, Австро-Унгария (дн. Лвов, Украйна) и става един от най-перспективните и ерудирани български лесничеи. Неговата пословична честност и неподкупност му носят редица неприятности. Документиран е опит за подкуп от няколко хиляди наполеона, който той отказва. През 1912 г. наемен убиец отнема живота му във Велинград.
Теофано Попова превъзмогва мъката по синовете си и продължава обществената си дейност. Автор е на речи, разкази, поеми, исторически трагедии. Незабравими са историческата драма в три действия „Старозагорското въстание през 16 септември 1875 г.“ (Стара Загора, 1919) и историческата трагедия „Цар Иван Шишман или Падането на Търновското царство“ (Стара Загора, 1921). Преводач е на „Философия на брака, любовта, щастието, съпружеските симпатии и антипатии“ от А. Дибе (Варна, 1885) и „Женска слободия“ от В. Шелгунов (Габрово, 1889).
Делото, за което старозагорци ще са й вечно благодарни и на което посвещава дълги години от живота си, е грижата за сираците, онеправданите и безпризорните. За да им помогне в най-голяма степен, на 3 март 1899 г. , заедно със свои съмишленици, тя основава първото благотворително дружество в Стара Загора – „Добрий самарянин“. До смъртта си е негов председател. Дружеството се финансира най-вече от дарения, но помагат общината и други институции. Изграждат се приют и сиропиталище (първото в България). Благодарение на „Добрий самарянин“ 185 бедни семейства получават прехрана, а през Балканската война (1912-1913) под негова закрила са 120 деца.
Интересен епизод от живота на Теофано Попова е останал в историята. Една вечер пред приюта й спира дрипав мъж, който едва се крепи на краката си. Той е останал без ръцете си, откъснати от бомба за риболов. Със сълзи на очи мъжът признава пред нея, че той е убиецът на сина й, но се разкайва за стореното и моли за прошка и подслон. До края на живота си Теофано Попова се грижи за него. Малко преди края на жизнения си път, тя дарява цялата си собственост на дружеството. Умира през 1929 г. в родната Стара Загора.
Поклон!
Петьо МИРЧЕВ, уредник „История на българските земи XV-XIX
в.“ в РИМ-Стара Загора
NBP.bg
