- Необходимо е да изграждаме нови храмове, но и да се грижим за вече съществуващите
- В Църквата няма малки и големи дарители – Бог вижда сърцето на всеки
- Наш дълг е да бъдем близо до младите и да търсим нови пътища към тях
- „Харизанска броеница“ ни напомня за силата на дарения труд и доброто сърце
– Ваше Високопреосвещенство, през последните години се наблюдава активност в изграждането и обновяването на храмовете в региона на Старозагорска митрополия. Как бихте оценили развитието на църковната инфраструктура?
– Нормално е и трябва да има ново строителство на храмове, а и в същото време да не забравяме, че и построените храмове с годините се нуждаят от ремонти. По време на атеизма немалко храмове бяха оставени да се срутят, а други целенасочено бяха съборени. Това е тъжната статистика от политиката на т. нар. „войнстващ атеизъм“. Сега тази останала празнота и липса на достатъчни православни храмове е нужно да бъде запълнена.
Слава Богу, в това начинание имаме разбиране и подкрепа от страна на кметове, общински съвети и от самото гражданство. Само за двайсетина години в Стара Загора се построиха храмовете „Св.Паисий Хилендарски“, „Св. Игнатий Старозагорски“, „Св. Патриарх Евтимий“ в Тракийския университет и „Св. Николай Мирликийски“ в затвора. Издигнаха се и нови параклиси. Изграждаме нов храм в парк „Артилерийски“, като грубият строеж е почти завършен
и се надяваме скоро да бъдат приключени и останалите етапи от строителството. Православни храмове сега се строят и в много от селищата на територията на епархията.
– Планира ли Старозагорска митрополия реализирането на нови църковни обекти в близко бъдеще и кои са приоритетите в това отношение?
– Разбира се! Стараем се да бъдем близо до вярващите хора. Сега е необходимо да има храмове в кварталите на градовете, както и параклиси към военните поделения. Скоро осветихме такива в Стара Загора и Казанлък.
Не трябва да забравяме и общинските домове за възрастни хора, специално внимание трябва да отделим на болниците.
Там преди 1944 година е имало храмове и параклиси, които са носили утеха на болните и техните близки. Бог да ни дава сили, защото тепърва предстои много работа.
– В навечерието на Възкресение Христово традиционно се обръщаме към темата за дарителството. Кои са хората и организациите , които с подкрепата си допринасят за изграждането на новите храмове и които бихте искали да отличите ?
– Не би било коректно да коментираме конкретни имена, защото винаги има опасност да се пропусне някое. Иска ми се обаче да подчертая факта, че в Църквата няма големи и малки дарители. Всеки дарява според силите и възможностите си и понякога едно видимо малко дарение, в духовен аспект, пред Господ има голяма стойност.
Бог вижда сърцата ни и чувствата, с които даряваме. В този смисъл трябва да добавим, че дарители има не само за строежи на храмове, но и за социални инициативи по енории.
Имаме социални кухни за хора в затруднено финансово положение в храмовете „Св. Димитър Солунски“ и „Св. Паисий Хилендарски“ в Стара Загора. Искам да благодаря на всички, които подкрепят инициативите на митрополията.
– Да припомним какви са усилията на митрополията за привличане на децата и младите хора към вярата? Какви инициативи и дейности развивате, за да бъде Църквата по-близо до младото поколение?
– В Старозагорска епархия вече девет години издаваме специализирано списание за деца и юноши, което се разпространява безплатно. То носи името „Божествени искрици“ и стремежът ни е в страниците му младите читатели да откриват отговори на въпроси, както за православната ни вяра, така и и за съвременни теми, които ги вълнуват. Културно-просветният отдел към митрополията периодично издава детски молитвеници, които също се разпространяват безплатно.
В края на 2025 година отпечатахме детски молитвеници на брайлова азбука за незрящи деца и молитвеник за слабо зрящи деца с уголемен шрифт, който подпомага обучителния им процес. В музикалната школа към митрополията сме организирали курсове по пиано и уроци по пеене.
Интересът на децата към тях с всяка година нараства. Продължават и се обогатяват дейностите в Неделните ни училища по вероучение към храмовете, развиваме и паралелките по вероучения в училищата. Разбира се, каквото и да се направи в тази насока може и още. Затова вярваме, че усилията ни да имаме пълнокръвен диалог с младите хора трябва да продължават с търсене на нови начини да им бъдем полезни.
-В празничните дни предстои едно събитие , което носи духовно послание. Вие ще бъдете домакин в Казанлък на 20 април, както и участник в представянето на книгата на Димо Узунов „Харизанска броеница“ на 21 април в Стара Загора.Какво Ви мотивира да подкрепяте подобни събития и каква е ролята на подобна литература днес?
– Книгата на Димо Узунов е посветена на каузата за подпомагане на българския манастир „Св. Георги Зограф“ в Света гора. Авторът от години организира поклоннически групи, които участват с доброволен труд в делника нашата обител в Атон. Така заедно с поклонението те указват помощ в необходимите дейности насочени към обновяване на манастира.
В книгата „ Харизанска броеница“ се описва изконната за българина традиция да се дарява труд. Началото на този вековен роден обичай се губи назад във вековете, когато дедите ни са искали да помогнат на някого, а често не са разполагали с много средства, затова отиват и работят с това, което имат – с ръцете и труда си. Това е видимата страна, а невидимата е пламъчето в сърцето, което носи човекът, който дарява – харизана.
Това е най – същественото, импулсът, искрата да помогнеш, те идват от доброта. Тази доброта привлича Божията благодат и тя е давала сили на нашите предци да вървят заедно, Бог им е посочвал път през бурни времена, страдания и робства.
Питате за мотива ми да участвам в представянето на книгата. Обществото ни има нужда от видими примери, които се случват днес и сега. Като народ не трябва никога да забравяме не само невероятната история, която имаме, история кована с мъченичество и достойнство, но и сърцатите хора, които срещаме в ежедневието си. Те са обикновени и ненабиващи на очи, но носят сърца, които Бог обича. Добре е по-често да говорим за такива наши братя и сестри, да ги виждаме и се стараем да вършим подобно на тях добри дела.
– Вашето най-важно послание към вярващите за Възкресение Христово?
– С духовните си сърца да приемем пълното благословение на този прекрасен и справедливо наречен от народа ни Великден и към вярата да прибавим още светлина, с която да обновим душитe си. Да чуем камбаните на небесната тържествуваща Христова Църква и да осъзнаем, че Възкресение Христово никога не намалява духовната си сила, защото е празник на обичта на Бога към всеки човек.
Отечески поздравявам всички с всепобедния Празник – Светлото Христово Възкресение! Всесърдечно благопожелавам мирът, благостта,светлината и обичта на Нашия Възкръснал Спасител да носят в сърцата ни много топлина и радост, която никога не угасва!
NBP.bg
