Кристиян Шкварек и Атанас Михнев ще застанат един до друг в дебат под надслов „Накъде? (България, Европа и светът)“. Събитието ще се състои на 20 март 2026 г., петък, от 18.30 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Организатор на срещата е Дискусионен клуб за консервативни дебати.
Потърсихме за коментар социологът Първан Симеонов, който счита, че и двамата са интересни умове – могат да защитават предвидими позиции с непредвидими аргументи.

– Г-н Симеонов, каква, според Вас, е причината за отсъствието на лидери с вдъхновяващи политически визии за бъдещето на България?
– Аз не съм напълно сигурен, че отсъстват. Просто в България вече дойде времето да се работи за подобряване на качество на живот, а не за някакви големи разкази на прехода. Големите разкази вече ги преживяхме. Пълноценна част сме от Европейския съюз. Сега се отваря място за лидери с вдъхновяващи визии, защото трябва да се търси нова национална цел… И на мен ми изглежда, че не липсват кандидати.
Наистина драматичните времена на прехода останаха зад гърба ни в политически план. Може би затова изглежда, че сега политиката е игра с по-малък залог. Но напротив, сега идват големите предизвикателства, когато светът става все по-несигурен. А знаете, че трудните времена раждат силни лидери или поне така ми се иска да вярвам.
– Каква е Вашата представа за фигурата на лидера днес?
– Лидерът днес е човекът, който би могъл да формулира нови национални цели, при положение, че предишните вече са изпълнени. Лидер днес е човек, който може да удържи България стабилна в разпадащия се свят. И лидер днес е човек, който има смелостта да посочи, че новите национални усилия трябва да са свързани с качеството ни на живот, а не с присъединяването тук и там. Да каже, че ни предстои много работа, много усилия, за което, разбира се, се изисква смелост и сила. Това не са лесни решения. Така че, предизвикателство е да си лидер с вдъхновяваща визия.
– Бихте ли подсказали към какви цели да отправят поглед новите лидери?
– В България има много сериозни неравенства и много сериозно застаряване. Това прави обществото ни скептично. България вече има възможност да се сравнява с останалите части на Европейския съюз и това създава травмата, че сме опашкари. А то вече даже не е и така, и е много несправедливо.
Оттук нататък, след като сме пълноценна част от западния свят, целта е да си намерим мястото в него. Проблемът е, че самият западен свят като че ли изпитва проблеми сам да си намери мястото….
Виждате колко предизвикателства има. Парадоксалното е, че ние ги подминаваме с лека ръка. Може би защото преди бяхме свикнали да си казваме: „Ето сега България да се присъедини към НАТО; да се присъедини към Европейския съюз; пък България да се присъедини към Шенген, пък да се присъедини към еврозоната…”.
Сега реалните цели, сякаш са по-обикновени: българите да живеят добре и най-вече със самочувствие. И да няма това съзнание, че сме губещи! Защото дори когато печелим, ние като че ли българите като общност имаме неоправдано ниско самочувствие. Ето това, който успее да заличи, макар че сигурно дълго време няма да може да се изличи… Който успее, да се справи с това – ще се хареса на българите.
Аз не казвам, че ще е лесно, нито казвам, че ще е бързо. Едва ли ще може да е и дело на един човек или на един мандат. При всички положения това е добра национална цел: повече достойнство за българите.
– На 20 март в Стара Загора Дискусионния клуб за консервативни дебати, на който и вие сте гостувал, среща Кристиян Шкварек и Атанас Михнев. Вие познавате и двамата. Какво ще доминира, според Вас, политическите различия между тях или поколенческата им общност?
– Общото между двамата е, че защитават тезите си по изключително непредвидим начин. А аз познавам много хора, които в момента са облечени по модата на консервативността. А познавам и много либерали, които още се чудят какво им се случва. А общото между едните и другите е, че знам какво ще кажат. При Шкварек и Михнев обикновено не знам какво ще кажат. Те са едни от малкото хора по терена, които познавам, и може би затова държа на познанството си с тях, които могат да защитават предвидими позиции с непредвидими аргументи. Тоест това са интересни умове. Преди всичко това очаквам в този дебат.
Това, че са от поколение малко следващо след мен, към което и аз се чувствам близко, е допълнителен фактор за интерес.
В клуба се водят смислени дебат, в които се говори за политическо съдържание, не за политическата форма. Затова се радвам, че съм бил част от работата на този клуб и ги следя с интерес. Повече от това – запазвам си правото в моя подкаст „Въпрос на мяра” да отдам почит на този дебат, като го възпроизведа и в моето студио.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА























































