Дискусията на тема „Кой управлява България: Политиците или Мрежите?“, организирана от Дискусионен клуб за консервативни дебати, събра на 20 май вечерта в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Александър Сиди и Ивайло Тончев. В разговора двамата участници представиха своите гледни точки за ролята на политиците, социалните мрежи, неправителствените организации и бизнес интересите в управлението на държавата. Общото между позициите им бе усещането, че официалната власт все по-често отстъпва влияние на неформални мрежи. А те формират обществените нагласи и оказват въздействие върху политическите процеси.
„Доскоро бях убеден, че България се управлява не от политици, а от мрежи“, заяви Александър Сиди. Той посочи, че според него зад голяма част от процесите в държавата стоят зависимости, икономически интереси и неформални структури. Той говори и за „завладяната държава“, в която институциите понякога обслужват конкретни интереси, а политиците остават само видимата част на механизъм, контролиран от по-дълбоки мрежи.
В дискусията многократно беше поставен акцент върху начина, по който дигиталната среда променя обществото. Александър Сиди сравни съвременното потребление на информация с „ресторант за бързо хранене“, в който хората скролват, реагират емоционално и рядко стигат до реалното съдържание на текстовете. Снимките, кратките видеа и провокациите все по-успешно заменят аргумента и смисления разговор, подчерта той.
Като пример Александър Сиди разказа за свой експеримент в социалните мрежи, при който хиляди хора реагирали остро на публикация, без да са прочели текста докрай. Според него това показва, че обществото все по-често действа на принципа на „бутонната реакция“, а не на разсъждението.
Според Ивайло Тончев огромна част от обществените процеси днес се управляват именно през социалните мрежи. Така е, защото все още няма прагматичен ръководител, който да носи отговорност и да застане начело така, че да управлява всички тези процеси, коментира той. По думите му политиката все повече се определя от бързата реакция, а не от задълбоченото мислене и анализа.
Темата за влиянието на неправителствените организации също зае важно място в разговора. От консервативна гледна точка либералните НПО бяха представени като добре организирани и финансово обезпечени структури, които оказват влияние върху съдебната система, образованието и обществените нагласи. Според Александър Сиди консервативните среди трудно успяват да изградят същото ниво на организация и публично присъствие.
В дебата бяха засегнати темите за евроинтеграцията на България, военните конфликти в Украйна и в Близкия изток и отражението им върху българското общество. Участниците се обединиха около мнението, че светът навлиза в период на сериозна информационна криза. В нея истината все по-трудно се различава от манипулацията. А изкуственият интелект и информационните ферми допълнително усложняват ситуацията.
„Ние вече не разсъждаваме, ние реагираме“. Тази теза подкрепи и Ивайло Тончев. Той посочи, че хората все по-рядко търсят задълбочена информация и постепенно губят навика да четат, като вместо това възприемат съдържанието през картинки, емоции и кратки видеа. Описа средата като доминирана от алгоритми и информационен шум. И обясни, че съдържанието често се създава чрез изкуствен интелект, за да се „излъже“ алгоритъма и да се генерира трафик, при което смисълът се губи в превода. Според него много инфлуенсъри залагат на силно провокативни постове, само за да монетизират реакциите на хората. А това допълнително замъглява реалната информация. Според Ивайло Тончев обаче, проблемът не е само в мрежите, а и в „собствената ни глупост“ и нежеланието да се вниква в същината на нещата.
И двамата участници в дебата подчертаха, че България изпитва сериозен дефицит на политическо лидерство. А честата смяна на парламенти и правителства е довела до липса на дългосрочна визия и до отслабване на доверието в институциите.
В края на дискусията беше подчертано значението на образованието, критичното мислене и традиционните институции за запазването на националната идентичност.
По традиция събитието бе съпроводено и с активен разговор с публиката. Дискусията бе водена от съучредителите на Дискусионен клуб за консервативни дебати – Красимир Червилов и Станимир Стоянов. Организаторите отправиха и специален жест към гостите. Всички участници получиха празничното печатно издание на „Национална бизнес поща“, посветено на 24 май, както и книгата „Митрополит НЕОФИТ Видински – велик духовен водач“ на издателство „Постижения“. Сборникът представя многопластовата личност и духовното дело на българския митрополит, изиграл важна роля за спасяването на българските евреи.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
