У нас е имало много по-тежка климатична ситуация, казва още доц.д-р Борис КОМИТОВ от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“-БАН
– Д-р Комитов, какво е обяснението Ви за природните аномалии у нас?
– Изобщо не намирам за аномалия случващото се у нас или по света с климата в момента.И ще започна с това, че по начина, по който по медиите се коментират т.нар. „климатични аномалии“ става въпрос за опити за целенасочено насаждане на психоза от страна на заинтересовани влиятелни политически и икономически кръгове, които имат ресурсите да влияят върху тези медии. Каква е обаче всъщност ситуацията?
Ако говорим конкретно за това лято и за нашата страна или Европа например, то съчетанието „сухо и горещо над Западна Европа и по-хладно и дори студено и дъждовно над Източна Европа“ се повтаря по доста сходен начин приблизително средно на всеки 22 години. Климатичната ситуация, която наблюдаваме в момента е
много сходна с тази през летата на 1997 и 1976 година
а ако разгледами по-старите данни ще видим, че същото се отнася и за 1953 г. Характерно за лятото на 1976 г. у нас са били ниските температури, около или под 30 градуса, обилните валежи, съпроводени с наводнения и чести градушки. Ситуацията с наводненията беше особено тежка в Румъния и Югославия, както и в Унгария поради високото ниво на Дунав. В същото време Западна Европа страдаше от големи горещини и тежка суша. Аналогична беше и ситуацията през 1997 г. Тогава в България лятото също беше хладно и дъждовно, а над Западна Европа, включително и над Скандинавския полуостров, беше сухо и горещо. Лично аз бях очевидец как през първата половина на месец август в Швеция температурите следобяд в продължение на около две седмици достигаха до 35-36 градуса! И тук трябва да отбележим, че хладните и дъждовни лета през споменатите години са характерни не само за България и Балканския полуостров, а
за цяла Източна Европа, включително до Урал
а така също и за други части от умерения пояс, които граничат с райони с високи температури. Бих искал да напомня на по-възрастната аудитория за съветския игрален филм „Студеното лято на 1953 година“. Подобна е ситуацията и през настоящата година – докато над Франция, Испания, Белгия, температурите достигат, и на места надхвърлят 40 градуса, то над Европейска Русия температурите в същото време са около 12-15 градуса под средните за тази част от годината и максималните дневни температури през юли в Москва трудно минаваха 20 градуса, и то само за отделни дни. Това е другата част от истината за „капризите на времето“ през това лято и е добре нашите „зелени“ централни телевизии да бъдат така добри да не я премълчават!
– Защо възниква 20-22 годишната цикличност в климата на различни райони на Земята?
– Първопричината е влиянието на вариациите на магнитното поле на Слънцето не само върху климата, но и други параметри на околната среда на Земята, които пряко или косвено влияят върху климата – например вулканизма, флуктуациите в скоростта на околоосно въртене на Земята, а оттам и на посоката и скоростта на океанските течения и др.
Слънчевата активност влияе върху околната среда на Земята не само чрез 20-22 годишния си цикъл, но също и посредством колебанията си с по-кратка или по-голяма продължителност. Например, чрез анализа на данни от преки наблюдения на Слънцето и климата, както и чрез изучаване на годишните кръгове на дърветата и пещерните образувания, а така също и на структурите на ледниците в Антарктида и Гренландия са открити цикли на Слънцето и земния климат с продължителност 5-6, 10-11, 50-55, 60 -65, 80-90, 200-210 и 2200-2400 години. Всъщност спектърът на колебанията е още по-богат, но аз споменавам всъщност само тези от тях, които са по-важни за промените на климата. По времето на епохи на ниска слънчева активност се наблюдават като цяло
по-висока вулканична активност, повече екстремални метеорологични явления като наводнения, градушки
много студени зими върху големи части от повърхността на Земята, но също така и увеличаване на климатичните контрасти между съседни райони, какъвто е случаят, за който говорих. В едни и същи райони пък се увеличават контрастите между сезоните. Като цяло в климата на Земята и особено във вътрешността на Евразия и Северна Америка, в епохите на свръхвековите слънчеви минимуми климатът става по-континентален, т.е. увеличават се разликите между лятото и зимата, а преходните сезони (пролет и есен) се скъсяват по продължителност. Минимумите на 200-210 годишните слънчеви и климатични цикли през последните 1000 години приблизително съвпадат с нечетните календарни столетия, т.е. 11-ти, 13-ти, 15-ти, 17-ти и 19-ти век, и се наричат съответно минимуми на Оорт, Волф, Шпьорер и Далтон. Сега в началото на 21-и век Слънцето е в началото на поредния свой свръхвекови минимум. Детайлен анализ показва, че той е започнал около 1991-93г, т.е. малко след максимума на 11-годишния цикъл под цюрихски номер 22 и ще продължи още около 50 години, т.е. до 2080 г.
Особено критичен, както по отношение на слънчевата активност, така и на климата, ще бъде интервалът между 2030 и 2045 г.
– Кои от тези епохи са най-близки аналози на съвременната за България? Имало ли е и по-тежки климатични ситуации?
– От анализа на историческите сведения става ясно, че България е имало много по-тежка екологична обстановка преди около хиляда години, т.е. през 11-ти век, по времето на минимума на Оорт. По исторически данни периодът от 1026 г. до 1048 г е изключително тежък. Според византийските хроники, той започва с много голяма суша през 1026 г., при която реките и изворите пресъхнали, а след това имало силно земетресение. Само след две години , т.е. през 1028 г. имало проливни дъждове, които причинили много наводнения. Те продължили чак до март 1029 г. като имало издавени много животни и хора. Годините 1032, 1034, 1035 и 1037 са белязани със силни градушки и наводнения, а 1039 г е била с много дъждовно лято. През 1037 г. градушките са били особено силни – имало е разрушени покриви на сгради, а
след това е започнала серия от силни земетресения
която продължила и през 1038 г., до месец март. През този период се съобщава за замръзвания на Дунав (зимата на 1034-1035г), а след това през зимата на 1048 г. Във втория случай дебелината на леда на места е достигала до 15 лакътя (6-7 метра!?..), според византийския автор. Печенезите, които дотогава живеели на север от Дунав, направили опит да преминат по замръзналата река и да се преселят на юг от нея. Там ги пресрещнал с армията си византийският император Константин IX Мономах, който ги побеждава в голяма конна битка. След нея, с решение на византийските власти част от печенезите били заселени край Сердика (София).
Много интересен е също така фактът, че през същата епоха докато в нашите земи са ставали тези тежки природни катаклизми, то в района на Северния Атлантик климатът е бил значително по-топъл от съвременния. В Южна Англия е отглеждана лоза, а
южните и западните части на Гренландия са били свободни от ледника
който сега я покрива. Такава е била ситуацията между 8-ми и края на 12-ти век, когато викингите, предвождани от Хунбьорн са я открили (876г). Те са били впечатлени от тази растителност и затова са я нарекли „Грюнланд“, т.е. „зелена страна“. Заселили са се там, занимавали са се със скотовъдство. Фактически между 8-и и 10-век е имало една продължителна епоха на затопляне на климата. Това може да се види и по историческите документи за българските земи. Между 717 г. и 1028 г. няма нито едно съобщение за замръзване на Дунава. Началото на нейния край е започнал около 1000-та година и новата дългосрочна тенденция на застудяване се е движила, образно казано, от изток на запад. Най-напред тя се е проявила в Азия, след това – в района на Източна Европа, а към 1200-та година е достигнала Западна Европа и островите в Северния Атлантически океан. Заледяването на Гренландия се е възобновило тогава, а през 15-я век всички европейски заселници са били евакуирани в Норвегия, съгласно указ на краля на Дания и Норвегия от 1461 г. Съобщенията за замръзване на Дунава и изобщо за студени зими в Югоизточна Европа зачестяват след 1000 –та година. Най-дълбоката фаза на тази дългосрочна тенденция е „Малкият ледников период“ през 17-век.
Тогава е било много студено
по съвременните представи. В Китай е станало невъзможно отглеждането на цитрусови плодове. Слънцето през това време преминава през много дълбок минимум на своята активност, обозначаван от астрономите и геофизиците като Минимум на Маундер. Около 1700-1720 г. покачване на слънчевата активност и паралелно с това и дългосрочното затопляне на климата се възобновили…
– Защо напоседък има толкова много градушки и мълнии?
– Причината е свързана преди всичко с тъй наречените галактични космически лъчи (ГКЛ). Това е поток от частици с много виоки енергии, идващ от всички посоки на пространството, от източници, които са извън Слънчевата система. Става въпрос за ядра на галактики, квазари, неутронни звезди галактичните космически лъчи, които за разлика от слънчевата радиация са слаб източник на радиация, но понеже частиците са с по-висока енергия, проникват и до земната повърхност, макар и много силно отслабени. Този поток се усилва и отслабва благодарение на екраниращите свойства на сънчевия вятър. Той е по-мощен при ниска и по-слаб при висока слънчева активност. Т.е. понастоящем тенденцията е потокът на галактичните космически лъчи, дотигащ до Земята да нараства. За разлика от слънчевата рентгенова и ултравиолетова радиация, които са източници на йонизация във високите слоеве на атмосферата на Земята, ГКЛ предизвикват макар и много слаба йонизация в ниската атмосфера, където протичат метеорологичнит процеси. Получените в резутат от ГКЛ йони участват в образуването на аерозолите и облаците. Това участие е по-интензивно при ниска слънчева активност и стимулира повече валежи. От друга страна, увеличената йонизация на ниската атмосфера повишава нейната специфична електропроводимост, което спомага за по-лесно прескачане на електрически заряди от облаците към Земята. Затова случаите на мълнии се увеличават и съответно има по-висока вероятност някой да бъде поразен от мълния.
– Ще се засилва ли това?
– До 2045 г. ще се увеличава.
Можем да очакваме и повече инциденти с поражения от мълнии
– Какви ще са летата и зимите в краткосрочен и дългосрочен период?
– Очакванията са следващите 2-3 лета да бъдат по-дъждовни, до максимума на въпросния 25-ти цикъл, особено в Южна България ще има градушки. Ситуацията ще е малко по-благоприятна между 2025 и 2030 г., когато слънчевата активност ще започне да пада, обаче няма да стане прекалено добра. Тогава може дори да има години със засушаване, но те ще бъдат по-малко вероятни. След 2030 г. , до 2045 г. очаквам тежък период с хладни и дъждовни лета. Лятото като сезон ще бъде два месеца, ще има градушки, порои, гръмотевична активност…
Тенденцията при зимите е да стават по-студени. Сега с много голяма вероятност трябва да чакаме студена зима, която ще доведе до поскъпване на енергоносителите, енергийна криза. Точно в следващите 20 години ще се види халтавостта на цялата политика за поощряване на зелените енергии.
– Възможно ли е тези процеси да доведат до климатични мигранти, до промени на флората и фауната?
– Цялата история на човечеството е образно казано, история на климатична миграция, на опитите на човека да се адаптира или най-малкото адекватно да реагира по някакъв начин към непрекъснато променящата се околна среда. Винаги големите водораздели са при застудяването на климата. В момента имаме дифузна климатична миграция, свързана със сравнително добрите климатични условия, които се получиха последните десетилетия в Европа. Неявната причина за тях е влошаването на климатичните условия в Западна Азия–основно поради засушаване. Преди около 2000 години е имало абсолютно подобни явления в Римската империя. Обединяването на земите около Средиземно море в рамките на една държава тогава силно е улеснило миграцията към Европа, особено откъм Близкия изток.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
