– Г-н Диков, 48-ото Народно събрание бе разпуснато на 2 февруари. Но с едно от последните си решения парламентът задължи служебния кабинет да започне преговори с ЕС за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта енергетика. Какви, според Вас, са възможностите това да се случи?
– По правило всяка държава може да предоговори елементи на своя Национален план за възстановяване и устойчивост. Това е уредено в регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Да, трудно е, не е като с лека ръка Асен Василев да подпишеш на 1 август 2022 г. анекс към Плана за възстановяване и устойчивост, в който са посочени конкретни срокове за елиминирането на въглищните централи. Доскорошният председател на Парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната “ или няма елементарна представя какво са правили неговите лидери и съпартийци, или откровено лъже.
Отново ще цитирам част от документа, който е публикуван на сайта на Европейската комисия. В него се казва категорично, че България започва веднага да прилага мерки за ограничаване на емисиите от въглероден диоксид и първите резултати трябва да бъдат доказани през второто тримесечие на 2023 г. Иска се намаляване на количеството на газовете с близо 9%. Обвързващи стойности са записани и за следващите периоди от време и до 2026 г. емисиите от въглероден диоксид трябва да намалеят с над 45% спрямо посоченото базисно ниво. Това не може да бъде изпълнено без спиране на мощности в комплекса и в документа са посочени имената на всяка от четирите топлоелектрическите централи, намиращи се на територията на област Стара Загора. Записано е и как точно се доказва поетият от „Промяната“ ангажимент – първо чрез приемане на нормативни документи и закони на национално ниво и чрез количествена проверка от страна на независими експерти.
Народното събрание задължи служебното правителство да предоговори тези поети ангажименти, защото изпълнението им означава пълно ликвидиране на българската енергетика. И е нелепо да се твърди от същите хора, които подписаха това ликвидиране, че няма такъв документ – той е публичен.
– В контекста на актуалната ситуация, какви са възможностите и Вашите очаквания, свързани с бъдещето на минно-енергийния комплекс „Марица изток „?
– Първо, трябва да отбележим, че последното редовно правителство на Кирил Петков заложи възможно най-лошите за комплекса възможни варианти за работа. Министър Пеканов беше този, който направи публично достояние отговора на въпроса кой и кое правителство договори конкретна година на извеждане на мощности, които произвеждат ток от въглища. Няма как да пропусна и проекта за завод за батерии, който беше вкаран в териториалните планове. Оставам с впечатление, че всичко беше направено или с умисъл, или без отговорно отношение към българската енергетика и ясната представа какво следва от всичко това.
Нима заводът за батерии е щадящ околната среда?! Дори е записано, че работата на заетите в комплекса не е защитена. Бих си позволил да вмъкна и една реплика на президента Румен Радев и да перифразирам, че шарлатанията в политиката постави енергетиката ни в партер, в губеща страна.
Моята позиция по отношение на мините и ТЕЦ-овете през годините е ясна и е константа – дългосрочна работа, ефикасно използване на залежите от въглища и поетапно внедряване на технологии за производство на ток от въглища, които покриват изискванията на „Зелената сделка“, която като страна член на Европейския съюз трябва да изпълним. Трябва да се работи последователно в посока на запазване на дългосрочната дейност на комплекс „Марица изток“, на работните места и за постигане на екологичните стандарти. Проектите, които се залагат, трябва да бъдат много добре обследвани технически и икономически.
Сега, за пореден път служебно правителство ще бъде изправено пред много тежка задача, която ще оформи облика на българската държава за десетилетия напред, а именно предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Както неведнъж съм казвал, възможности има, но трябва да бъдат решени на експертно ниво, а не да се експлоатират за дребни политически или лични дивиденти… Мина много време в лъжи и заблуди и това трябва да лежи на политическата съвест на Петков и Василев, ако имат такава, разбира се.
Синдикатите неведнъж сигнализираха за всичко, което се случва, дори имаше срещи в Раднево. Но, за жалост, приключиха с поредните лъжи на „Промяната“ и впоследствие с решения срещу комплекса „Марица изток“. Всичко, което се залага впоследствие, трябва да е съобразено с българските дадености и реалните възможности и потребности.
– Какви са реалните решения, според Вас?
– Какво искаме първо за региона? Искаме гаранция, работни места, добри доходи и добри условия за живот. Знаете, че значението на комплекса за местната икономика е много голямо. Знаете за добрите показатели на възнагражденията в област Стара Загора, които са пряко свързани със заплатите в комплекса и тези в дружества, които извършват външни дейности и услуги за нуждите на комплекса. Един завод за батерии би сложил кръст на всичко това, ще загубим енергийната си независимост и ще се превърнем в нетен вносител на скъпо електричество.
Всички искаме да дишаме чист въздух и да живеем по-здравословно и затова вниманието трябва да бъде насочено към технологии, които ще запазят работа на комплекса и ще отговорят на изискванията на „Зелената сделка“. Тук е много важна пресечната точка между икономика и екология. Ние показахме, че има аргументирани разработки от водещи български учени и екипи, които предлагат решение.
Пандемията от ковид и събитията в Украйна ни дадоха важни уроци. Видяхме какво се случи и с цената на природния газ. Смятам, че трябва да бъдем по-уверени и консолидирани отвсякога в защитата на комплекса и неговата значимост за сигурността и баланса на енергийната ни система.
За целите на този разговор направих справка, според която повече от 42% от електроенергията в България се осигурява от комплекс „Марица изток“. Трябва да мислим стратегически за собственото производство на ток и за цената, на която можем да го произведем, за да е поносима тя за потребителите, а и да дава възможност за конкурентност на българската икономика.
Само ще кажа, че не могат да се отписват с лека ръка мощности, ако не са гарантирани нови заместващи. Фотоволтаици и прочие не могат да бъдат еквивалент на въглищните централи. Мисля, че служебното правителство е изправено пред много тежка задача и се надявам на чуваемост и разбиране от страна на Европа.
NBP.bg
