По повод 60-годишнината на Станимир Стоянов, собственик на „Национална бизнес поща”, редакционният екип покани всички журналисти, оглавявали вестника от създаването досега, да се включат в опит за колективен портрет, споделяйки ПЪРВО – мнението си за личностните му качества, и ВТОРО – интересни спомени от работата им.
Максим Добрев е завършил Факултета по журналистика на Софийския университет през 1982 г. Работил като водещ на информационна програма в Радио Стара Загора през 80-те години, гл. редактор на „Национална бизнес поща” през първите 5 години от създаването на вестника (1990-1995), гл. редактор на в. „Домино” през втората половина на 90-те години, зам.-отговорен редактор на старозагорското издание на в. „Труд” до 2012 г., създател на информационния сайт „Стара Загора днес” (stzagora.net).
1. Притежава необходимата за успеха способност да си съставя железен план за действие
Станимир Стоянов е от онези хора, които идват на този свят със своя специфична житейска мисия. Може би мнозина са дарените с подобен дар, но в живота някои успяват да открият и развият своята свръхзадача, а други не. Той е от първите. Това едва ли е въпрос само на късмет. Нужни са и високи личностни качества. Най-характерното за Станимир е, че има феноменални аналитични способности. Простичко казано, той е от онези немного на брой българи, които наистина имат акъл в главата си. Показателно е, че е великолепен шахматист. И не само. Станимир притежава и уникалната способност да убеждава околните. Както и необходимата за успеха способност да си съставя железен план за действие във всяка конкретна ситуация и да го изпълнява точка по точка до постигане на пълен успех.
2. Направи невероятна сделка за компютри, решаваща за оцеляването на вестника
Спомням си едно лято в началото на 90-те, в което със Станимир ден след ден бистрехме нещата от живота пред „Верея“ на по чаша плодов нектар със сладолед. Хубави години бяха. Тогава всичко все още предстоеше. Сега животът е понапреднал, но все така интересен. Спомням си и времето, когато той като издател „натисна газта” и започна да увеличава „Национална бизнес поща” до уникалните за извънстолично издание 64 страници. Както и нощта, в която за пръв път отпечатахме вестника в пловдивската печатница и докарахме тиража в малките часове на нощта с двата нови микробуса „Тойота” на редакцията, които той беше купил неотдавна. Но може би решаваща за оцеляването на вестника в първата година беше невероятната сделка на Станимир със старозагорската фирма „Рефлекс”, от която той бързо уреди доставянето на нови компютри, след като една нощ някой ни разби редакцията и открадна старите. В началото на 90-те години ставаха и такива неща.
