– Г-жо Томова, малко или много са 70 години за балетно изкуство?
– Никак не са малко, защото ако прелистим страниците на европейската история ще видим, че не много държави в Европа имат подобна 70-годишнина. Българският балет навърши 90 години, Стара Загора е с втората в страната балетна трупа, която се креатира през 1969 г. Първата балетна премиера е на 29 май 1949 г. – „Куклената фея“, след което започва дълъг период, в който са направени много постановки с големи заглавия, достойни за голяма балетна трупа. Да направиш спектакли като „Копелия“, „Пепеляшка“, многото представления на Маргарита Арнаудова, два големи балета на изключителния Вахтанг Чабокияни – фигура в световния балет, не е малък път. Разбира се, като навсякъде, той е синусоиден.
– Днес къде е мястото, което заема Старозагорската балетна трупа?
– Нашата балетна трупа днес е позиционирана изключително добре, както в национален, така и в европейски и световен мащаб.
За нея се говори по света
Културата на Постижения и Постиженията на Културата
Говорят спектакли като „Лебедово езеро“, „Нестинарка“, „Дон Кихот“, настоящата „Шопениана“, предстоящото огромно произведение „Спящата красавица“, хореографите, които пристигат от цял свят, както и наградата „Кристална лира“, която взехме колективно за спектакъла „Дон Кихот“. Това, че ще представим „Дон Кихот“ на 17 декември в НДК, в рамките на Новогодишния музикален фестивал, с присъствието на емблематичните артисти от световен мащаб Яна Саленко и Мариан Валтер – премиер солисти на Щатсбалет-Берлин. Както и това, че ще имаме присъствие до края на сезона на хореографи като Владимир Ангелов от САЩ, на Калоян Бояджиев от Норвегия, Кристиан Бакалов от Белгия – това са българи, които не живеят в България, но са много известни в света. Дойде време да ги представим специално, с техни постановки, с нашата трупа, тук, в Стара Загора. Те с удоволствие идват тук да танцуват, оценяват високото ниво на нашата трупа и нашия театър. Харесва им и искат пак да дойдат.
Наградата на Анелия Димитрова, която тя получи за ролята си на Демна в „Нестинарка“, също е признание. По оценката на всички професионалисти, критици, Министерството на културата, публиката, която дълго ни аплодира, можем да съдим, че
трупата е много добре позиционирана и стои в световната ниша
– А има ли и какви перспективи?
– Предстоят ни нови, големи спектакли – „Спящата красавица“ е едно от най-големите заглавия, имаме и „Лешникотрошачката“, която сега възстановяваме в пълната й версия. Разбира се, ще продължа да поставям всички заглавия, които са важен фактор за всяка голяма балетна трупа, уважаваща себе си. Но това става постепенно. Като завариш репертоар, можеш да го обновиш, да го обогатиш като декор, стилистика, костюми. Но когато го няма, трябва да го поставиш отначало. Вървим по правилния път, трупата е прекрасна, имаме великолепни млади артисти, от цял свят, те работят с огромно желание и искат да са тук.
– На Вас самата какво Ви се иска?
– Всеки път, когато направя премиера, като предстоящата на 5 декември „Шопениана“, заедно с „Ромео и Жулиета“, тя да бъде блестяща. Като творец и педагог, корепетитор и директор на няколко балетни компании, мога да кажа, че творческият процес е много интересен. Премиерата трябва да бъде блестяща, но много по-сложно е да задържиш нивото и да го надграждаш, отколкото да се радваш само на премиери. Ние вече насложихме в кратката си 3-годишна история много репертоарни заглавия, които също трябва да поддържаме да се появяват на сцена на изключително високо, професионално ниво. Работа винаги ще има, винаги ще има и какво още да добавим и направим.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Юбилейна поща: 50 години ФОБИ“
Това е магията
на нашето ежедневие.
– Впечатлението Ви от старозагорската публика? Удовлетворява ли Ви оценката на общността и на ръководството на Операта?
– За ръководството в лицето на г-н Огнян Драганов мога да изкажа само суперлативи, защото той префасонира този оперен и вече балетен театър, работи иновативно, изключително професионално. Има магична енергия, успява да направи прекрасни образци. Едни от най-добрите оперни заглавия като режисьорски постановки в България са негови. Кани интересни артисти, добри диригенти, създава страхотни постановки. Давам веднага пресен пример – „Африканката“ – изумително добре поставено и изпълнено произведение. Освен че е рядко поставяно, то е трудно заглавие, което говори, че имаме театър, който може да си позволи и се обръща към всякакъв вид заглавия, дори и по-екстравагантни.
Аз проведох своята голяма и тежка битка, първо в създаването и организирането на балетната трупа.
Да направиш балетна трупа, означава да я сплотиш, да стане един общ организъм
Балетът е колективно изкуство, съставено от индивидуалисти и това е доброто, което се случи. При нас има силно поставена висока професионална цел, която аз докато съм тук, ще държа. От първия ден до последния миг ще образовам, помагам и ще създавам хора, които да продължат по същия начин да градят живота на балетната трупа и да я поддържат. Защото е трудно да създадеш такава трупа и много лесно – да я разрушиш.
В нашата трупа е налице творческа дисциплина, разбирателство, талант, има младост, енергия, желание за надграждане и израстване. Аз съм човек с високи претенции, животът ми е минал по световните сцени и
зная и държа изключително на фундамента
основата, върху която всички ние трябва да стъпваме. Тя трябва да е здрава, одухотворена и пълна с мисъл.
Постепенната битка за връщането на публиката на балетните спектакли за мен бе успешна. Балетът се радва на много голям интерес. Така го усещам – че публиката е благодарна, има отзиви и искам да изразя своята благодарност към гражданствеността, към общината, кмета на Стара Загора, към всички вас, журналистите, които ни помагате да станем още по-мотивирани и известни в пространството.
Балетът е сложно изкуство, елитарно изкуство
– така е създадено и продължило своето шествие през всичките няколко века. Но съм убедена, че един добре поставен спектакъл, изпълнен с професионализъм, с много красота, с много вдъхновение и любов достига до абсолютно всеки човек.
– Балетът в Стара Загора се радва на популярност и от страна на деца и родителите им. Какво е обяснението, според Вас?
– Това, което виждам, че тук се случва, е възпитанието на децата от малки. Детски градини, училища с голямо удоволствие гледат нашите спектакли и аз винаги ще се старая да правя красиви и истински спектакли, тъй като
децата са най-неопорочената публика. Те разбират от всичко
от музиката, действието, от емоциите, взаимоотношенията… Ние трябва да ги възпитаваме в красота и правилност. Много са факторите, считам, че успяваме да съвместяваме компонентите.
Танцът е изключително популярен, не само модерен, наблюдавам как децата и родителите им са вглъбени в това изкуство, не защото искат детето да има красива фигура, добре изправено гръбче, да слуша хубава музика и добре да се възпитава. Едно интересно проучване на Сорбоната за деца, наблюдаващи изкуство или занимаващи се с него от малки, сочи, че дори 1% от тези деца да се определят и станат било музиканти, балерини, художници и т. н., е достатъчно да се акумулира правилната енергия. Но за да се акумулира този процент, трябва да се работи с децата.
– Спектаклите, които предстоят, тези, за които мечтаете?
– След премиерата на „Шопениана“ на 5 декември, посягам към „Спящата красавица“, което е едно от най-големите заглавия, с много изпълнители и много роли. Ще бъде в две действия, с феи, рождени дни на принцесата, убождането й, с нереиди – морски същества, въздушните – селфиди, други магични образи…
Ръководенето на балетна трупа отнема време и енергия, но когато някоя музика или изключително предложение – има такива, ми харесат,
посягам към нея с трепет и вълнение
Има си период в който твориш, не спиш, започва един особен творчески процес, докато не достигнеш нужното вдъхновение и връзката с други вибрации и божествени неща.
– Стара Загора успява ли да Ви вдъхновява?
– Аз лично се чувствам много добре в Стара Загора. Спокойна, обгрижена по специален начин. Разбира се, ние сме млада трупа
има още много какво да се направи, но е е налице желание
и ще се случи. Имам страхотен екип. Говорим на един и същ език, с една и съща енергия с г-н Драганов, имаме си доверие, знаем, че нашите вкусове, предложения и стремления са едни и същи и че никой никого няма да подведе, което е изключително важен фактор. Ръководството на Старозагорската опера много ми помогна, разбира се, със съдействието на Министерството на културата, на всички културни институти в Стара Загора.
Сам можеш само да мечтаеш, но не винаги мечтите могат да бъдат претворени
Когато има съглашателство, общи цели и идеи, те могат да се случат.
Дима ТОНЕВА
сн. Виктор Викторов
