В старозагорското село Борилово денонощно видеонаблюдение осигурява спокойствието на неговите обитатели. За разлика от много други малки населени места в региона, тук ромски набези и кражби няма. Може би това е една от сериозните причини, които продължават да държат Борилово на върха на най-желаните за живеене села в близост до големия град. Цените на квадратен метър земя тук не помръдват от години.
* * *

Всъщност Борилово не е село в общоприетия смисъл. Домашните животни тук се изчерпват с породисти кучета, които лаят от дворовете си по новопристигнали непознати.
Липсват неизмазани или кирпичени къщурки
Няма дори селска кръчма. Просто защото няма кой да я посещава нито през деня, нито вечер. В голямата си част, хората, които живеят тук, през деня са на работа в града, а вечер се прибират във вилите си за почивка. Борилово е вилно селище с големи и луксозни къщи, пред които паркират хубави коли, много често и джипове. Изключение правят само малкото къщи на отколешни местни жители, които
с „по-селския“ си вид и сиви фасади се отличават от модерните и разчупени сгради на по 2-3 етажа
Легендите говорят, че Борилово датира от турското робство. Двама братя – Хамзалари и Балаквари, имали чифлици в района. Край този на Хамзалари изникнало съседното село Пряпорец, а край този на Балаквари – Борилово. Балаквари ще да е бил по-хитрият брат, защото построил имота си около извора на Бедечка.
От изворчето в близост до центъра и до днес блика вода
и в тънка лента поема по своя път нататък. Местните не са съвсем сигурни защо селото им се нарича Борилово. Според преданията, един от не особено успешните български владетели – цар Борил, е бил
заточен в манастир в близост до селото, след като бил ослепен
Останки от този манастир днес няма.
В по-нови времена Борилово е било сред големите села на общината. Имало е детска градина, училище. Сега сградата на училището е частна собственост. Жителите с постоянен адрес са около 150, но кметският наместник
Петър Койчев е убеден, че постоянно тук живият не по-малко от 1000 души
Къщите са около 550, само 30-40 са необитаеми през цялата година, но и техните собственици си идват през почивните дни и за празници, обяснява той.
Според него, интересът към Борилово остава голям, защото въздухът е много чист, а селото е само на 20-ина минути от града. Нямахме оплаквания дори, когато непрекъснато се говореше за замърсявания от полигона. Аз съм трети мандат кметски наместник и си живея тук. Не мога да кажа, че полигонът ни пречи. Напротив, даже ни помага, защото е преграда за циганите от Ръжена.
Знаете какви кражби стават там, а при нас, слава Богу, няма
Имаше преди няколко години 2-3. Тогава направихме общо събрание и се реши да се поставят камери за видеонаблюдение. Техниката била закупена и поставена със средства на собствениците – по 30 лв. от къща. Покрай нея Борилово е оборудвано и с интернет.
Обезпечили сме с камери входовете на селото и по-възловите места. Предупреждаваме новопристигащите с големи табели на двата входа, че селото е под видеонаблюдение, обяснява кметът.
Другият повод, по който новите обитатели на Борилово събират ежегодно средства, е
почистването от снега през зимата
С
амото почистване върши лично Петър Койчев. Пълни резервоара на трактора с нафта, слага греблото отпред и тръгва по стръмните селски улици.
Въпреки че инфраструктурата на селото е в много тежко състояние, бориловчани се опитват да правят каквото могат за подобряването й.
Част от тротоарните плочи, които бяха сменени в Стара Загора, сме взели при нас
Аз ги раздавам на собственици, които искат, и те сами си ги редят пред къщите. Опитваме се да облагородим и центъра, но е трудно, защото нямаме никакви средства, нямам и хора по временната трудова заетост, казва Петър Койчев. Бюджетът на Борилово е 1000 лв. Зимата Община Стара Загора дава 200 лв. за снегопочистване, но те са крайно недостатъчни. За оправяне на улиците трябват много пари. Селото няма и канализация. Това са двата големи проблема, с които засега няма как да се справим. Единственият начин е да се кандидатства по европроекти.
Дано в следващия програмен период да могат да участват и малки села като нашето
надява се дългогодишният кмет. Той вече е готов с проект за облагородяване на един от запустелите терени. Имаме идея да се направи спортно игрище, до него да се построи магазин, казва Петър Койчев. Кметството се помещава в къща, която плаче за ремонт. Възобновеното преди няколко години читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ е в неугледно подземие. Добре поне, че
църквата е била ремонтирана преди години, благодарение на добри християни
и сега е в приличен вид. Само куполът й има нужда от ремонт. Храмът отваря врати за богомолците всяка неделя. За големите християнски празници в него служи отец Иван Катранджиев.
НБП, Мадлен ПЕЕВА






















































