На 7 септември 2014 г. село Казанка отбеляза своята 300-годишнина. Казанка се намира на 22 км от Стара Загора и само на 7 км от Старозагорските минерани бани. Името на селото идва от местността Казането, разположена на 2.5 км на изток от населеното място. Тук в реката има малък водопад, изкопал в скалата три казана, и поверие гласи, че Света Богородица е къпала Иисус Христос.
Надморската височина на Казанка е 490 м, най-високият връх – Руя (660 м над морското равнище). От местност близо до Казанка извира река Суютлийка, която се влива в Съзлийка. Предполага се, че причина за населяването на района е близостта му с минералните извори. До 1900 г. Казанка е седмо поред село в Старозагорска околия по брой на къщите (в 1895 г. те са 154). Изселването започва след 1936 г., основно в Стара Загора, където има и обособен квартал „Казански“. „Казански“ квартали има и в Казанлък и Айтос.
* * *
Днес живущите с постоянен адрес в село Казанка са 85. Най-възрастният жител е 91-годишната Стоянка Велева. В Казанка не са живели никога турци, нито пък хора от други народности. Това е едно чисто българско село, разказва кметският наместник Иван Паунов.
Сплотено и спокойно село сме, хората си помагат
Най-големият ни празник е 8 ноември – Архангеловден, когато има сбор. Природата тук е сурова, като чуем каква е прогнозата за София, знаем, че така ще е и в Казанка. При нас пада и 60-70 см сняг, макар да сме обградени отвсякъде с балкани и защитени от ветровете.
Всеки четвъртък селото се оглася от автентични народни песни
Местната фолклорна група към казанското читалище (основано през 1900 г.), съществува повече от 20 години и е поле за изява на 16 певици. Най-възрастната е на 78 години – Ганка Лозева. Групата си няма име. Наричайте ни „Казанските баби“, казва ръководителката Донка Кушкиева. Тя пази тетрадка с 60 песни от родния казански край, събирани дълги години от баби и прабаби. Те се репетират ежеседмично и се пеят на всеослушание при специални поводи и празници. Всяка от участничките във фолклорната група си има собствена народна носия, която се вади от скрина и се облича.
При нашата среща подготовката на „Казанските баби“ е за Бабинден
Най-голямата природна забележителност в Казанка е местността Казането. В реката край селото природата е издълбала скални казани. В средата пред тях пък водната стихия облива голямо скално сърце.
Над Казането е кале Градището
– крепост от турско време, оградена с камъни. В нея има пещера, сега затрупана с камъни, но някога излизала на въздух. За съжаление, към местността Казането няма указателни табели и за да стигнете дотам, по утъпканата пътечка, която тръгва от асфалта, трябва да ви поведе местен човек. Друго, което привлича гостите на Казанка, е местната църква със своята стара камбанария.
Храмът „Св. Троица“ е строен през 1857 г.
за което свидетелства вградена в пода плоча. Тук е изнасял литургия дякон Левски. Реставрираната с помощта на спомоществователи обител е осветена през ноември 2014 г.
В село Казанка има и етнографски музей. Той се намира близо до храма, в малка къща и в него посетителят може да види предмети като каменен хромел, чекръци, буталки за масло, сърпове, паламарки, автентични казански народни носии.
Всички предмети са дарени от местни жители
казва кметският наместник Паунов. Най-голямата болка на Иван Паунов и на хората, които помнят историята и тачат традициите на Казанка, е рушащата се родна къща на Стоян Терзиев (Стоян войвода, 1842-1876). Това е един четник на Ботев, пламенен родолюбец, беззаветно предан на народа и Отечеството,
убит при слизането на четата при Козлодуй
Къщата е в окаяно състояние и с всеки изминал ден то се влошава. Считам, че е редно да я съхраним, да я превърнем в къща-музей, който да остане за поколенията и за България, казва кметският наместник.
НБП, Дима ТОНЕВА
