Младият старозагорски художник Александър Генов е завършил Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а след това и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност живопис и графичен дизайн. Като художник има особено влечение към птиците.
* * *
– Алекс, освен вездесъщите градски пернати хулигани, врабчетата, какви други птици има в големия град, в Стара Загора, например. Има ли ги, няма ли ги?
– Има ги, разбира се! Има много видове птици, някои от които хората виждат всеки ден, а други не забелязват, защото не ги познават.
– Понякога се виждат малки птици с цветно оперение? Какви са те?
– Ако става въпрос за
жълти птички с черно-бели глави, това са синигери
Най-разпространеният в нашите градски среди, а го има и в гората, е големият синигер. Той е третият най-разпространен вид птица по нашите географски ширини, след врабчето и домашния гълъб. От врановите птици в града със сигурност има чавки и сиви врани. От грабливите птици може да се наблюдава
черношипата ветрушка, по-известна като керкенез
Това е вид сокол. Неотдавна видях един в района около техникумите. Керкенезът е близък роднина на белошипата ветрушка, която е изчезнала от територията на България и хората от „Зелени Балкани“ развиват програма за възстановяване на популацията й. Най-характерното за керкенеза и за белошипата ветрушка е, че те
могат да застават на едно място във въздуха
и да поддържат статична поза чрез бързи трептения на крилете.
– Като художник как стигна до птиците?
– Работих като доброволец в Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани“ в Стара Загора. Паралелно с текущата работа по поддръжка на базата, отделях време и да скицирам птиците там. Това пробуди и интереса ми към орнитологията. През годините съм предприемал много пътешествия за наблюдение на птици. Първото място, което посетих извън Стара Загора, е Поморийското езеро. Там има изградени два изкуствени острова, които
приютяват през лятото голяма колония на гривести рибарки
Като цяло езерата по нашето Черноморие са важни от екологична гледна точка. В тях се концентрира огромно биоразнообразие и могат да бъдат видени много видове птици. Има места в природата, където се концентрират големи популации от определен биологичен вид. Така например, около
80 на сто от световната популация на червеногушата гъска
зимува на територията на България и по-конкретно по Северното ни Черноморие, около Шабла и Дуранкулак. Което пък привлича и бракониерите.
Всяко едно мое пътуване е било свързано с рисуване от натура.
Обичам да рисувам живи птици
Интересен ми е непосредственият контакт с тях. Прерисуването на снимки, разбира се, би било нещо по-лесно, но не го намирам за вдъхновяващо.
– С какво беше свързано твоето пребиваване в Чехия?
– Една година там работих по програмата „Европейска доброволческа служба“ в младежки център,
в малкия град Наход, разположен до границата с Полша
Едно от най-хубавите неща в Чехия беше досегът с природата и най-вече със скалните комплекси, намиращи се недалеч от Наход. Те са няколко и ги наричат Скалните градове на Североизточна Бохемия.
– Коя птица харесваш най-много?
– Обичам всички птици, но
кълвачите ме привличат по някакъв особен начин
Това започна от срещите ми с тях на Аязмото. Но никога не успявах да наблюдавам кълвач достатъчно дълго и отблизо, за да мога да го нарисувам. През миналата година обаче и това се случи. Пътувах специално до зоопарка в градчето Хлубока над Вълтава, южно от Прага. Там имах среща отблизо с два вида кълвачи – черен кълвач и голям пъстър кълвач. Нарисувах и двата. Това преживяване остана като един от най-хубавите ми спомени от тази страна.
НБП, Донка ЙОТОВА
