Промяната изисква постоянна работа – с ученици, родители, учители и институции. Най-важните посоки са: повече доверие, по-добра комуникация, по-ясни механизми за търсене на помощ, разбиване на стигмата и по-силна връзка между училището, семейството и специалистите
Проучването „ПУЛС – Проактивна учебна личностна система“, изготвено от Младите омбудсмани на Стара Загора Илиян Илиев и Зара Кичукова, очертава основни тенднеции в училищната среда и седем ключови проблема в ученическото благосъстояние. Докладът вече бе представен на специално събитие, както и в интервю с Младите омбудсмани за NBP.bg.
Анкетата е проведена през учебната 2025/2026 г. Обхваща 513 ученици от V до XII клас в училища на територията на община Стара Загора. Аналитичният документ има за цел да измерва анонимно и системно благосъстоянието на учениците в две основни направления – учебна и личностна среда. Проучването е част от дългосрочна инициатива за мониторинг на ученическата среда и служи като инструмент за формулиране на политики на училищно и институционално ниво.
Какво изследва ПУЛС
ПУЛС е инструмент за системно, анонимно измерване на благосъстоянието на учениците в две основни измерения: учебна среда (академично натоварване, взаимоотношения с учители, безопасност) и личностна среда (социални взаимодействия, семейна подкрепа, психологическо благополучие). Проучването е анонимно – отговорите не позволяват идентифициране на конкретни респонденти.
Данните от ПУЛС се използват за разработване и обосноваване на политики, насочени към подобряване на учебната среда и благосъстоянието на учениците на ниво учебно заведение, общност и институция. Идентифицираните проблеми се разглеждат като системни явления, изискващи структурни решения.
Докладът анализира фактори като академично натоварване, взаимоотношения с учители, социална среда, семейна подкрепа и психологическо благополучие.
Събраните данни се използват за идентифициране на системни проблеми, които изискват структурни решения, а не индивидуален подход.
Следващото издание на ПУЛС е планирано за първия учебен срок на 2026/2027 г. и ще включва разширена методология и оценка на ефективността на вече предприетите мерки.
Седем системни проблема, откроени в анализа
Докладът идентифицира седем основни проблемни области, подредени по честота, тежест и въздействие върху различни групи ученици.
1. Академично претоварване и ниска учебна подкрепа
77.6% от учениците (398 ученици) съобщават за прекомерно академично натоварване, с пик в 7., 10. и 12. клас.
2. Нарушена система за търсене на помощ
32.7% от учениците (168 ученици) посочват затруднения при търсене на подкрепа, като едва 13.5% биха се обърнали към психолог.
3. Тормоз в училище
50.5% от учениците (259 ученици) съобщават за преживян тормоз, включително и онлайн форма, която често остава извън наблюдение.
4. Социална изолация
16.4% от учениците се чувстват изолирани, като проблемът достига по-високи нива в 10. и 12. клас.
5. Семейна среда и натиск
17.5% от учениците посочват трудности в семейната среда, включително емоционално напрежение и липса на адекватна подкрепа.
6. Ниска правна грамотност
35.1% от учениците не познават добре правата си и механизмите за тяхното упражняване.
7. Конфликти между учители и ученици
29.4% от учениците съобщават за напрежение в отношенията с преподаватели, често свързано с липса на ефективна обратна връзка.
Достъп до пълния доклад
Изследването е предоставено за публикуване от Младите омбудсмани на Стара Загора – Илиян Илиев и Зара Кичукова, специално за проекта на НБП „Младите на фокус“.
Структура на документа: Докладът е организиран в следните раздели: сурови данни от анкетата; методология и почистване на данните; анализ, корелации и системни зависимости; идентифицирани проблеми; предложени мерки по всеки проблем; потенциална партньорска рамка; показатели за изпълнение (KPI).
Пълният доклад и презентацията са достъпни тук:
https://www.nbp.bg/nbp/wp-content/uploads/2026/06/puls_dokument.pdf
https://www.nbp.bg/nbp/wp-content/uploads/2026/06/PULS_Prezentaciq.pptx
За NBP.bg Младите омбудсмани на Стара Загора – Илиян Илиев и Зара Кичукова, и своя доклад от първата дискусията, проведена при обявяването на резултатите от ПУЛС.
Тя ясно показа, че проблемът с търсенето на помощ не е само въпрос на наличие на психолог или педагогически съветник в училище. Основният проблем е в доверието, разпознаваемостта, комуникацията и усещането на учениците, че могат безопасно дасподелят трудностите си.
Какво работи
На първо място се откроява значението на доверието. Участниците в дискусията подчертават, че ефективната подкрепа започва от изграждането на емоционална свързаност между ученици, родители, учители, психолози и педагогически съветници. Когато ученикът усеща, че възрастният няма да го осъди, игнорира или изложи, шансът да потърси помощ е много по-голям.
Работи и добрата комуникация – не само формална, а човешка, навременна и разбираема. В Slido многократно се появява идеята за по-добра, ефективна комуникация между ученици и възрастни, както и между училището, семейството и институциите.
Като работещ подход се посочва и екипната работа. Подкрепата за ученика не трябва да остава само в ръцете на един специалист. Нужно е взаимодействие между педагогически съветник, психолог, класен ръководител, родители и институции, когато случаят го изисква.
Силен акцент пада върху неформалното общуване. Участниците посочват, че понякога учениците се отварят по-лесно не в кабинетна, официална среда, а чрез разговор, съпреживяване, споделени емоции и по-човешки контакт.
Работят и методи, близки до младежите – технологии, интерактивни формати, кампании, модулии дейности, които говорят на езика на учениците, вместо да звучат административно и отдалечено.
Какво предлагат педагогическите съветници и психолозите
Първото ключово предложение е търсенето на помощ да стане по-достъпно и ясно. Учениците трябва да знаят към кого могат да се обърнат, как точно се случва това, в какви случаи могат да потърсят помощ и каква подкрепа могат да получат.
Второ, предлага се разбиване на стигмата, че да потърсиш психолог или педагогически съветник е срамно, странно или признак на слабост. Това може да стане чрез кампании, информационни модули, срещи с ученици и по-видимо присъствие на специалистите в училищния живот.
Трето, психолозите и педагогическите съветници трябва да станат по-разпознаваеми като фигури. Учениците трябва да разбират не само, че „има психолог“, а каква е неговата роля, какво може данаправи за тях и кога е подходящо да се обърнат към него.
Четвърто, предлага се по-активна работа с родителите. В дискусията ясно се подчертава нуждатаот информационни родителски срещи, особено в по-ранните етапи на образованието, които да
повишават психологическата култура на семействата. Родителите трябва да се учат да разпознават потребностите на децата си и да изграждат сигурна семейна среда.
Пето, необходимо е учителите да бъдат по-чувствителни към сигналите на учениците. Възрастните трябва да разберат как да „навлизат“ в живота на учениците по правилен начин – без натиск, без осъждане, но с реален интерес и готовност за подкрепа.
Шесто, предлага се по-добра връзка между институциите. Когато проблемите надхвърлят училищната среда, подкрепата трябва да бъде координирана между училище, семейство, община, здравни и социални институции.
Седмо, участниците поставят важен уточняващ въпрос: не е достатъчно просто да кажем, че трябва „повече психологическа подкрепа“. Трябва да се конкретизира какъв тип подкрепа липсва – индивидуални консултации, групова работа, кризисна намеса, превенция, работа с родители или работа с класове.
Обобщен извод
Основният плод на дискусията е разбирането, че подкрепата за учениците трябва да бъде видима, достъпна, нормализирана и изградена върху доверие. Не е достатъчно училището просто да има психолог или педагогически съветник. Учениците трябва да знаят, че тези хора са реално достъпни, че помощта не е срамна и че възрастните около тях могат да реагират адекватно, когато има проблем.
Промяната изисква постоянна работа – с ученици, родители, учители и институции. Най-важните посоки са: повече доверие, по-добра комуникация, по-ясни механизми за търсене на помощ, разбиване на стигмата и по-силна връзка между училището, семейството и специалистите.
NBP.bg
