Предчувствам поредната схема

казва Жоро ХАДЖИЕВ, бизнесмен, общественик, за казуса „Бедечка“

В дебата по казуса „Бедечка“ през седмицата пожела да се включи известният бизнесмен и общественик, старозагорецът Жоро ХАДЖИЕВ. Публикуваме текста без редакторска намеса.

Жоро Хаджиев съм. Не съм член или симпатизант на никоя партия. Никога не съм имал и нямам амбиции за политическа кариера, въпреки поканите, които съм получавал от 1989 г. насам. Смятам, че политическите партии трябва да се закрият и политическите лица да се избират мажоритарно по предложения от народа. Бизнесът ми е в областта на храненето. Бил съм музикант, занимавам се също с мотоциклетизъм, фотография, рисуване, доскоро и с тенис, обичам много природата и всеки свободен час прекарвам сред нея, било то в планината, или по градските паркове. Най ми допадат парковете „Загорка“, „Бедечка“ и „Самарско знаме“.

Пра-пра-пра дядо ми Хаджи Желязко е спасил селото ни от турците

Прадядо ми Чорбаджи Черньо Желязков е спасил известни навремето комунисти от разстрел. Дядо ми Жеко Чернев е помагал и хранел закъсалите семейства по време на последната война. След 9.IX.1944 г. народната власт ни е взела всичко: 350 дка земя, мелница, животни, но дядо ми активно е участвал в изграждането на ТКЗС, защото е вярвал, че на този етап така е трябвало да бъде. Родът ни открай време е бил възпитаван в грижа към околните, честност и морал. Имам приятели между кметовете, зам.-кметовете, дори и сред депутатите, но никога не съм се възползвал от това и не съм молил никого от тях за нищо. Приятелите си ценя като хора, а не като постове. Правя такъв увод, за да се знае що за човек съм и колко би тежала думата ми. За мен е по-важно не какъв пост днес заемаш, а колко си човек и с какво си допринесъл за този град, а не за себе си! Няма какво да се лъжем, управата на града ни е пълна в голямата си част с

общински съветници – мишоци, домогнали се до власт чрез партийните листи

на тази или онази партия, а някои сменят партиите като носни кърпи, само и само да се докопат до далавера. Поредната апетитна хапка за далавераджиите сега е парк „Бедечка“, където съм сигурен, че има наврени много бивши, а защо не и настоящи общински съветници, архитекти, наши хора и хора на наши хора. Под угрозата паркът да остане, те тиражират из медиите и интернет изключително некоректни публикации против опонентите си – привържениците на парка и тяхната кауза. Ето затова, искам да взема отношение по този въпрос, защото мисля, че той е изключително важен за бъдещето на града ни!
Парк „Бедечка“. Няма две мнения, че това е парк. За куриоз, наскоро минах от там с един белгиец, мой гост и го попитах, какво мисли, че е това? Той отвърна без да се замисли: „Парк ъфкорс!“. Разказах му, че за много от градските старейшини не било парк и ще има референдум, дали да остане парк или да се застрои. Гостът ми се спря, отвори широко очи и каза: „Това е абсолютна глупост, но хората ще го спасят, сигурен съм!“. Щях да му отговоря, че

хората ще го спасят, ако бяха белгийци

но си премълчах. България е страната с най-замърсен въздух в Европа, Стара Загора е един от градовете с най-замърсен въздух в България, и, според мен, изобщо не бива да има спор, дали да оставим 400 дка 50-60 годишни дървета, които се намират в самия град. Често се споменава за парк „Бедечка“, че бил бунище, змиярник и малко се ползвал от старозагорци. Да, той е такъв, защото не се поддържа, заради статута му напоследък. Често съм там и смятам, че не са необходими много средства паркът да бъде приведен във вид, удобен за използване. В естествеността е неговият чар. Какви са тези 20 милиона, които се спрягат за „изграждането му“?! Та той преди 60 години вече е изграден. За сравнение, пускам три снимки на паркове от Ню Йорк, Лондон и Бедечка. Опитайте да познаете, коя снимка от кой парк е! Хората по света все повече се обръщат към натуралната, естествена природа, а ние я наричаме „змиярник“. Сигурно, защото отново сме най-умни и сме граждани на най-напредналата страна в Европа?! Хора, мислете за недалечното бъдеще! Животът ни ще става все по-динамичен, все по-напрегнат и

все повече ще са ни необходими места за отмора, прохлада и разпускане

които да са близо до дома ни.
Разходите за парк и за квартал, според мен, няма да се различават като сума. Инфраструктурата на квартала ще глътне много, а сигурно няма да е и в рамките на онова, което грубо се прогнозира. Познаваме българският синдром на непредвидените разходи. Ама те, собствениците, щели да изградят инфраструктурата с техни средства. Хайде, холан! Откъде в дребните уж собственици 30 милиона лева? Ще им го построи инвеститорът, а после ще осъди Общината, тя ще му заплати раздутите разходи и няма накъде да мърда, защото по закон това е задължение на самата Община. Предчувствам отново поредната схема. Отделно Общината ще трябва да финансира изграждането на новата връзка от ул. „Августа Траяна“ през квартал „Самара 3“ към изхода на града. Как мислите, колко ще излезе всичко това на старозагорци?! Всъщност кметът наскоро го каза, че няма да е никак малко.
Искам да спомена нещо и за защитниците на парка – неформалната организация „Запазете Бедечка“, тъй като много пасквили се изписаха напоследък по техен адрес. Явно има

изградена схема за атакуване на подобни граждански инициативи

чрез омаскаряване на водещите им членове, тъй като те са пречка пред мошениците с това, че заострят вниманието на обществото. Определението „умни и красиви“, веднага асоциира останалите като „тъпи и грозни“, а всъщност хората от сдружението ни най-малко желаят да се представят за умници и красавци. Те са най-обикновени граждани, които са се обединили около идеята „справедливост за Стара Загора“. Красотата съм убеден, че е вътрешна и тя е по-важна от всякакви други аналогии. Групата не се финансира и с кой знае какви средства. Всички събират помежду си малки суми, с които посрещат най-належащите разходи. Всичко е на доброволни начала и се основава на жестовете на поддръжници на каузата, които не са никак малко. Мит е финансирането от заинтересовани големи фирми, които противниците на парка се опитват да тиражират. „Запазете Бедечка“ са будни момичета и момчета, на които не им е все едно бъдещето на града ни. Сред тях има всякакви личности, но аз ги преценявам наистина като съмишленици, разсъждаващи глобално, задълбочено. Наскоро

един от тях получи националната награда на децата „Бисерче вълшебно“ – единствената награда в България

за детска литература, в която жури са самите деца! Преценете сами, какви ужасни хора са онези, които размудрят града!? Има моменти, в които наистина не знаеш от тъпотии да се смееш ли, да плачеш ли. „Запазете Бедечка“ искат да заявят на старозагорци категорично решението си за двете „ДА“ на предстоящия референдум. ДА за запазването на парка и ДА за разследване и разобличаване на далаверите около промяна статута на земята и градоустройството. Има натрупан много доказателствен материал за такива и той ще бъде задвижен по етапния ред, когато му дойде времето. „Запазете Бедечка“ са убедени, че градът не бива да плаща схемите на група изнудвачи! Изнудването аз оприличавам на телефонните измами, само че сега, всеки трябва да излезе и да хвърли едни 300 лева през терасата.
Това, което казах, го знаят добре всички. Знаят го онези, които злоупотребяват, знаят го и онези, които ще бъдат потърпевши, и е крайно време да му се сложи край, защото порокът води след себе си друг порок, а

България се нуждае от почтеност и справедливост, за да върви напред

хората да имат вяра в бъдещето и да не напускат държавата.
Не обичам призивите, но този път ще призова съгражданите си, да излязат на 18 юни и да гласуват с „ДА“ за запазването на парка, защото по този начин те ще инвестират в здравето на бъдещите поколения и ще дадат урок на онези, които се обогатяват за тяхна сметка. Всеки трябва да се научи да разсъждава, че обществото е първо и чак тогава личният интерес. Ако беше Жорж Ганчев, навярно щеше да каже: „Не ме гледай тъпо, българино, а повярвай в себе си, и знай, че ти, ти си важният!“

НБП