Атанас Михнев е роден в Стара Загора през 1991 година. Съосновател и бивш оперативен директор на Омнио ООД, компания за разработка на софтуер за защита от пране на пари за банки, акционер и бивш изпълнителен директор на „ЛигълТрек” АД, разработваща софтуер за адвокати. Завършил е средното си образование в Англо-Американското училище в София, а след това икономика и международни отношения в Американския университет в България и „Харвардския курс” по икономика на Асен Василев и Кирил Петков. Той е едно от лицата, застанали зад „Продължаваме промяната” в града на липите. Бе народен представител в 47-ото Народно събрание.
Личната ми история преминава през Целодневна детска градина „Славейче”, на север от градинката на „Баня Пиперка”, където съм отраснал. Дълги години директор беше г-жа Наташа Новачкова, която старозагорци добре познават. Учителки ми бяха г-жа Найденова и г-жа Колева. И двете вече не са сред нас, за съжаление. Не си спомням много от този период, но си спомням, че директорката г-жа Новачкова
често ме викаше в кабинета си, за да смятам трицифрени числа наум пред разни официални гости на градината
Тоест, първо съм развил, и то отрано, математическата си способност. Чак в първи клас се научих да чета и то със зор. Зорът се състоя във Второ основно училище „Петко Рачов Славейков” при началната учителка София Генова, която помня с топли чувства и до днес. Определено считам, че аз съм един от по-малко успешните й ученици, но да се върнем в кабинета на директорката в „Славейче”.
Никой не ме е учил да смятам с трицифрени числа на 5 години, но отрано го можех. Да пея не мога, да рисувам не мога, но можех това. Сравнително скучен талант. Г-жа Новачкова може да потвърди, че не си измислям биографията, както е модерно.
По темата с предприемачеството има друга история. Нея не я помня, но са ми разказвали, че един ден децата не искали да си играят с мен, защото съм ги бил организирал в пясъчника да правят фабрика. Та съм казал на г-жа Найденова, че вече съм приключил с детската градина и съм готов да си правя фабрика, да поканя и нея да работи в нея и да правим бизнес!
И до ден днешен фабрикант не съм станал, но явно семето е било посято още в миналия век
По-съзнателното ми образование в сферата на предприемачеството разкрива и отговора на въпроса „Как попаднах в политиката?”. Впрочем, интересно е този въпрос да бъде зададен на други политици, но да отговорят честно. Ще настане една естрада!
Както и да е, през 2014-2015 г., вече след като бях придобил висшето си образование по икономика и политология от Американския университет в Благоевград, завърших „Харвардския курс” по предприемачество на Кирил Петков и Асен Василев. Всъщност, официалното наименование на институцията е Център за икономически стратегии и конкурентоспособност, а курсовете на Кирил и Асен се казват „Микроикономика на конкурентоспособността” и „Развитие на нацията”.
Двете програми разглеждат съответно
как един бизнес, клъстер или град да бъде конкурентоспособен в съвременната икономика с помощта на петте П-та на пазара
и как една държава може да се превърне от бедна в богата. Материалите и по двете теми са написани от проф. Майкъл Портър, а всички, които завършихме курса, получихме диплома от Харвард. Важно е да се отбележи, че първо Кирил и Асен преподаваха напълно безплатно на избраните за курса студенти. На второ място, от стотици кандидати те избираха 30-40 на година на основа на познанията, потенциала и мотивацията им. На трето място, не всеки започнал завърши курса, тоест беше си трудно!
Именно към своите студенти от курса се обърнаха Кирил и Асен, когато започна движението „Продължаваме промяната”. Те знаеха, че ние сме образовани, честни, повечето от нас предприемачи и на всичкото отгоре сме учили именно как една бедна държава се превръща в богата! Ако на полето на политиката всичко беше като в книгите по икономика, можеше и да успеем да превърнем България в Швейцария. Имам един приятел, който казва, че
дисциплината „ако беше, щеше” е националният спорт на българите, а „ако стане, ще почерпя” е националният ни бизнес план!
Хубаво е, нали?
Та това разбулва мистерията по създаването на първата парламентарна група на „Продължаваме промяната”. После, разбира се, започнаха да текат политически процеси, а аз не съм професионален политик.
В една от лекциите на курса Кирил Петков разглежда успеха на компанията NOKIA в създаването на мобилни телефони. Защо водещите средства за мобилна комуникация са разработени не в някой бизнес център като Ню Йорк, а в една студена и отдалечена скандинавска страна с население що-годе колкото българското? Ами именно защото Финландия е студена и отдалечена, и на всичкото отгоре е осеяна с хиляди езера! В студа и сред езерата не е рентабилно да опъваш телефонни кабели, особено за малкото и разпокъсано население на Финландия. Именно затова инженерите на NOKIA са насочили вниманието си към разработването на безжична комуникация, докато техните колеги в Лондон и Сингапур просто са разчитали на жиците. Част от теорията на микроикономиката на конкурентоспособността е, че
за да развиеш конкурентно решение, трябва да имаш проблем, който другите нямат…
През ученическите ми години беше и първата ми научна разработка за страниците на „Национална бизнес поща”, в конкурс за отношенията между България и Русия. Ще бъде интересно да се препрочете разработката в условията на днешната реалност. Спомням си, че в намирането на литературата ми помогна дългогодишната библиотекарка на Второ основно училище – г-жа Нейчева, която до ден днешен е жива и здрава и срещам в града.
Току ме бяха приели в Математическата гимназия и кандидатствах за стипендия в Англо-Американското училище в София, чийто първи випуск завърших през 2010 година. Тоест, реално от 9-и клас съм „софийски старозагорец”, мигрант и прочее. Спомените ми от това време, освен че училището беше международно и отвори нови хоризонти за съучениците ми и мен, и че учихме наистина много, са свързани с постоянното пътуване до Стара Загора. Това са годините преди метрото, преди групите за споделено пътуване с автомобили, а училището е в Панчарево! Трябва да взема два автобуса и да се върна до Централна гара, а после обратно по същия път за Стара Загора с автобуса. Часове, часове път, а автобусът е винаги претъпкан, защото е петък следобед. Имам ясен спомен как веднъж пътувах седнал на картон до шофьора на автобуса, защото е толкова претъпкано. Сякаш още ме боли вратът оттогава. Пътят към просветата не е лек, а аз и до ден днешен бързам така да се прибера, както тогава! Разбира се, вече с транспорта е по-лесно.
С това изчерпваме образованието, за университета разказахме.
Бях член и председател на Студентския съвет, свършихме страхотни неща с колеги от целия свят
с които учихме заедно. Подбрал съм снимка от организираното от нас първо състезание за есе за ролята на президентската институция, а победителят получи стаж в Президентството. Има и снимка от протестите срещу Орешарски и мафията – протестирахме всеки ден, окупирахме и университета. Бях Младежки делегат на България в ООН през 2010 година. Освен да добавя, че 4 години бакалавър не съм си седнал на задника, а постоянно бях в чужбина по „Еразъм” проекти, над 50 преминати обучения в цяла Европа, а накрая и 3 месеца доброволческа програма в Мексико.
Тук е мястото да дам първото си мнение за това какви качества и подготовка трябва да има един предприемач. Няма никакво формално образование и подготовка за предприемача. Може да има образование за фирмено управление, за лидерство, по икономика, но не и за предприемачство. Дори и човек да изкара предприемачески курс, който е комбинация от горните три дисциплини, няма никаква гаранция, че ще бъде предприемач. Предприемачеството е преди всичко визия и гледна точка и решаване на проблем, който друг не може да реши.
Да управляваш голяма компания, която друг е построил, те прави най-вече мениджър, да строиш и да продаваш апартаменти – търговец
Загледайте големите примери за предприемачи – Форд, Гейтс, Джобс, Безос. Те са решили проблеми по начин, по който друг не е – автомобилът, компютърът, смартфонът, електронната търговия. Значи предприемачът има визия, има уникални предизвикателства или вижда уникални предизвикателства, с които се справя, или по-точно събира екип, който се справя. И така прави живота на хората по-добър и те затова му дават пари с удоволствие.
Можем да отидем и по-далеч – да кажем, че всеки голям проблем на човечеството в последните години е решен от предприемачески идеи – мобилността, свързаността, зелената енергия. Докато политиците пък са създали някои от най-големите проблеми – световната война, ядреното оръжие, желязната завеса. Интересен анализ, нали?
За да се увеличат шансовете на човек да стане предприемач, защото никакво формално образование не го гарантира, е добре да пътува колкото може повече. Да види различни гледни точки, различни проблеми и начините, по които са решени в различните култури. Отварянето на хоризонта е отлична идея за всеки човек, особено докато е млад.
Аз лично посетих всички 6 населени континента на Земята преди да навърша 27 години
Може да не е задължително предприемачът да е пътешественик или пътешественикът да е предприемач, но пътуването прави живота многоцветен.
Изготви: Станимира СТОЯНОВА
Цялата история на Атанас Михнев очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
