Местните хора настояват за ремонт на пътя и промяна в разписанието на сутрешния влак
Село Михайлово се намира на 25 км от Стара Загора. До 1900 г. се е казвало Гьокпала. По предложение на свещеник Иван Ганев и решение на Общинския съвет е преименувано в Михайлово, от името на местната църква „Св. арх. Михаил“. Днес в Михайлово жителите по постоянен адрес са 222, а по настоящ – 365.
* * *
Най-възрастна тук е 94-годишната баба Желязка, но тя има десетина почти връстници. Миналата година в селото почина жена, на която месеци не й достигнаха до 100-я рожден ден. Най-важното е, че болшинството от възрастните хора са жизнени, подвижни, обслужват се сами. Пример за човек с активен социален и обществен живот е 92-годишният Желязко Минков, който не пропуска мероприятия на пенсионерския клуб. А те не са малко. Пенсионерите преобладават в Михайлово, но тук живеят и млади хора с деца, както и чужденци от различни националности –
холандци, англичани, белгийци, руснаци и украинци
Руснаците са московчани, идват си на почивка през лятото. Последните новодошли, само отпреди няколко месеца, са от Англия. Учат български, искат да се интегрират час по-скоро, харесват много народните ни традиции и обичаи, разказва кметският наместник Екатерина Андреева.
Холандците пък са хора на изкуството. 
Пол и Реми Хогарт са семейство, от 6 години живеят в Михайлово. Правят пясъчни скулптури по цял свят и искат да вдигнат двуметров архангел Михаил в парка край жп гарата на селото. Трудът – от тях,
само да се намерят 500 лв. за материали и транспортирането им
Надявам се да стане, споделя Андреева.
Докато в Михайлово идват да живеят чужденци, местни хора се пръскат по цял свят – освен в традиционни дестинации като Германия, Англия, Испания, Гърция, и в далечните Япония, САЩ, Канада. Хубавото е, че някои, след дълги години гурбет се завръщат в родния край.
В селото има около 20 деца, които
ежедневно пътуват до Стара Загора за училище
Тук е мястото да кажем, че, за съжаление, транспортът им, както и на пътуващите за работа в града, не е никак добре уреден. Хората в Михайлово ползват най-вече жп транспорта, гарата тук е голяма и известна, но деца и работещи трябва да хванат влака в 6.10 ч. сутринта. Той ги стоварва в Стара Загора в 6.30 ч., далеч от началото на първия учебен час или обичайния старт на работния ден.
Следващият влак пък е твърде късен
– потегля от Михайлово в 8.20 ч. 
Не знам какъв е проблемът графикът на влака да бъде променен, споделя Екатерина Андреева. Той тръгва от Чирпан (пътниците там пък в колко ли часа трябва да станат, за да го хванат?), обира пътници и от селата Християново, Еленино и др. съседни на Михайлово населени места, и крайната му спирка е Стара Загора. Очевидно е, че е неудобен за всички и е въпрос на административно
решение в полза на пътуващите по маршрута
ЖП транспортът е предпочитан както заради цената на билета (отиване и връщане Михайлово-Стара Загора е 3.80 лв.), така и заради бързината и комфорта при пътуване.
Другата „болна“ тема на михайловци, пък и на жителите на съседните села, е лошото състояние на 8-километровата пътна отсечка Ловец-Михайлово. Според мнозина, този път е най-лошият в Старозагорска област. Има проектна готовност, очакваме да се намерят около 4.5 млн. лв. за финансирането, казва кметският наместник.
В Михайлово има двама животновъди
Отглеждат крави и телета. Във фермата на Венелина и Иван Кючукови се грижат за около 90 глави добитък, а в тази на Георги Желев – за 170. В землището на селото местният арендатор и земеделската кооперация „Звезда“ сеят пшеница, царевица, ечемик, рапица. Казват, че в Михайлово се произвежда 1% от лавандулата в България и че тя е
една от най-хубавите като чистота и масленост
Тази култура иска много труд, разказват Кольо и Йовка Таневи, чиито синове са основните „виновници“ за новата слава на селото. Да засадим в Михайлово лавандула, ни препоръча известен професор. Беше категоричен, че почвата е идеална, споделя Кольо Танев. За съжаление, тази година два блока край жп линията пострадаха при наводненията, но останалите, особено тези в боровата гора, са добре. Кольо Танев
очаква добра реколта от овошките и в лешниковата градина
където има и няколко дръвчета… шам фастък. Всичко вирее в Михайлово, когато човек се труди! Че трудът и желанието да ти е красиво дават страхотен резултат, личи и в дома на Мария Гьонева, чийто дом и двор са райско кътче!
Народно читалище „Пробуда 2021“ по протоколни данни е основано на 23 декември 1921 г., но исторически данни сочат, че годината е 1874 г.
Английският вестник „Левант таймс“ пише, че има има 120 членове
устав, избрано настоятелство. Читалищният секретар Димитринка Колева подчертава, че експонатите за сбирката са дарени от самите михайловци. Те даряват и книги, допълва тя. Колева разказва, че през януари тук се провежда „Зима край огнище“ – кулинарен конкурс с награди. Сред типичните местни ястия са осмянката (застроена и пържена супа със свинско месо и чесън), бурания (зелева каша с булгур), хапан и щипан боб – каша от бакла със запръжка, гюзлеми, които тук се наричат „дебели“ и
не се точат, а се наслагват върху сач
Традиционни чествания в селото се организират и на Бабинден, Трифон Зарезан, 3 март и 8 март, 24 май, 6 септември – Деня на Съединението на България, 22 септември – Деня на независимостта, коледните и новогодишните празници, рождените дни и др.
НБП, Дима ТОНЕВА
