В съвременната култура детското изобразително изкуство заема своето важно място. Децата, които се занимават с рисуване в специализирани школи, където преподавателите дават своите насоки и помощ, винаги предизвикват интерес у възрастните. 70 рисунки представят участниците в тазгодишната изложба „Аз съм българче обичам…“ на Школата за изобразителни изкуства при Народно читалище „Родина – 1860“ в Стара Загора. Изложбата бе посветена на Националния празник – 3 март, и е подредена в зала „Байер“. Тази година в нея участват 60 възпитаници на школата от 6 до 12 години, петокласници и шестокласници.
Всяка детска творба представлява интерес за възрастния посетител на изложбата. Какво всъщност рисуват малките художници? Разбира се, преди всичко света около тях. Най-напред това е къщата и то най-често старовремска. Може да бъде нарисувана малка романтична къща с цветя отпред, но има и обществени сгради и то предимно училища, църкви и други стари постройки. Децата сякаш улавят времето и разполагат без да сгрешат старата архитектура. Вероятно в нея долавят нещо по-различно от урбанистиката с големите градски сгради, в които живеят, но в случая те са споходени от своето детско романтично чувство, усещайки очарованието на старата българска архитектура и всичко, което може да се прибави към понятието Отечество.
Има и едно момчешко присъствие, в което се вижда как млади художници търсят… мъжкия свят. Те рисуват скалите, по които се стига до планинските върхове, като се докосват до старото изкуство на известни български художници. Тук може да се види и морското дъно с Русалката и с пъстрите рибки наоколо. Виждаме изобразени планински върхове, старинна българска архитектура, Паметника на свободата и отново знаците на отворената към света детска душа.
Това са деца с добро самочувствие за рисуване и с умение да го направят – от малките 6-годишни до майсторството на по-големите участници, които сполучливо преповтарят, например, сложните линии на златните съдове и предмети от националните ни съкровища.
Интересен момент за детето е не само външната, но и вътрешната архитектура в интериора. Вероятно тук се раждат новите поколения архитекти с интереса и културата към традиционните форми и със старовремския подход към градивната форма. Има други от малките творци, чиито интереси ги отвеждат по билата на планините с причудливите форми на каменните скатове.
Светът е много различен в избора на материала в този вид творчество. И тук има една редица мобилизиран състав от такъв материал като вълната, от която от детските ръце излизат много интересни изображения на различни персонажи. Има и интересни натюрморти, и композиции в детското изкуство, като всичко е направено като спокойна негова проява на детската игра. Домашни животни, архитектура, селски пейзажи, различни персонажи – детското изкуство носи особена искреност и одухотвореност в своето творчество.
Забележителна е и керамиката, в която се вижда, че малките майстори отлично се справят с материала и влагат отново своето умение и въображение. Успехът е забележителен.
Пространството е друг много интересен момент в творческия резултат на детето. Младите художници добре се ориентират в него и с умение подреждат и нещата в природата, както и в интериорна среда. Оттук се раждат бъдещите архитекти. Сигналите, които дават тези малки творци, са забележителни и най-вече от това как възприемат околния свят и то не само в бита, но се качват високо в планините. Виждаме един от невръстните автори, който се е качил там, и невидим рисува козар с козите сред стръмните чукари…
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
